АкцентАнализи & Алтернативи

ГЕРБ в европейското царство на климатичните амбиции

Image Source : Liv Oeian / Shutterstock.com

Вицепремиерът Дончев сподели готовността на победилата партия ГЕРБ да остави представянето и съгласуването с Европейската Комисия на Националния план, който ще бъде част от Европейския план за възстановяване и устойчивост, на следващото правителство.

Кабинетът на Борисов представи няколко проекта, нито един от които не разкрива стратегическо мислене, основано на консенсус.

Хасковският регионален координатор на ГЕРБ и прясно избран депутат Делян Добрев проповядваше добродетелите на Зелената сделка и неизбежното затваряне на електропроизводството от въглища. Едновременно с това съпартийците му в съседния избирателен район на Стара Загора уверяваха избирателите, че въглищните мини и ТЕЦ няма да затворят скоро. Истината е, че популистката партия ГЕРБ непрекъснато избягва да заеме твърда позиция по спорни и трудни въпроси като климатичните промени.

Бездействието и отлагането на решения от правителствата на Борисов днес се превръщат в кошмарни сценарии, при които единствените останали опции са „кръв, пот и сълзи“. Тъй като останалата част от света не ги споделя изцяло, политиките на ЕС в областта на климата, включително въглеродните данъци на границите – заплашват да превърнат Европа в остров „Зелена мечта“. Правителствата на ЕС прокарват климатичната програма и правят националните си залози върху нови енергийни източници, заобикаляйки пазарните механизми в полза на законодателството и регулациите. Пътуването до новата обетована земя на безкарбоновия свят  се насърчава по ленински в режим на политическа извънредност и революционност, без да се отчитат преки и непреки последствия, деиндустриализацията, загуба на конкурентоспособност, работните места, благосъстояние, отразяващи несъответствието между цели, ресурси и оптимални пропорции между ползи и щети.

Политиките в областта на климата първоначално бяха насочени към определянето на измерими цели в процеса на декарбонизация. Всяка замърсяваща индустрия потърси своя шанс да ги изпълни и да се адаптира към новата среда, оставяйки процеса предсказуем и относително изолиран от политически и пазарни спекулации. За съжаление, скоро след като тръгна декаробнизацията, привържениците на климатичната аварийност смениха приоритетите си и от Месии на новата Вяра се превърнаха в прагматични лобисти на новите енергийни източници и свързания с това бизнес, налагайки интересите си чрез регулации и субсидии.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.




Динамиката на пазара на квотите за емисии представлява електрокардиограма на процеса на декарбонизация.

Къде стои България?

През 2018 г. стойността на разрешителните за емисии като дял в крайната цена на електроенергията (средно за домакинствата и промишлеността) достигна 12%. На 7 и 8 февруари 2021 г. квотите за емисии преминаха бариерата от 40 евро/тон на европейската борса на емисии, за пръв път в нейната история. Прогнозите сочат 45 евро/тон към края на април, като следващата цел е 50 евро/тон до края на годината. Замърсителите ще имат късмет, ако цената от 45 евро/тон остане средна за годината. При такъв сценарий делът на плащанията за квоти за емисии ще достигне 70% от крайната цена на електроенергията в края на 2021 г., тъй като няма да има пропорционално увеличение на цената на електроенергията от страх, че ще предизвика социални вълнения.

Тъй като приходите от продажби на електроенергия ще се сринат до една трета от нивата им от 2018 г., държавните производители на електроенергия няма да имат друг избор, освен да продължат да ерозират капиталовата си база, лишавайки се от дълго отлагани, но абсолютни необходими инвестиции за трансформация, за да обслужват правителствената социална политика и крайните климатични политики на ЕС. Само в редки случаи фирмите получават държавна помощ и трансфери от бюджета.

На този фон изготвянето на проектите и трудът по убеждаването на Брюксел по съществото на енергийната реформа или плана по изпълнение на реформите се превръщат в трудна битка, предвид пропуснатите срокове и имплозията в българския енергиен сектор след години на пренебрежение. Нещата със сигурност ще се влошат допълнително, тъй като Европейската комисия се ангажира с трасиране на пътя на зеления водород, произведен от ток, генериран от вятърни турбини и слънчеви панели. Очаква се базовото гориво на трансформацията – водородът да замести други енергийни източници и суровини за индустрията в идеалния свят на политиците на климатичните промени и бизнесмените, свързани с тях.

Зеленият водород, получен чрез водна електролиза, за да се конкурира с други енергийни източници, като в допълнение се добавят и разходите по балансиране и съхранение брез батерии, има нужда от цена на разрешителните за емисии в диапазона между 250 и 700 евро/тон, според публикувано наскоро проучване на Самюел Фурфари и Анри Масън. Нито една енергийна система в Европа не може да издържи на подобен шок като цена на въглероден неутралитет до 2050 г.

Нито потребителите, нито икономиката могат да издържат на пет до десеткратен скок на цените на електроенергията, освен ако спестяванията през енергийна ефективност не скочат рязко или пандемиите станат всяка година, за да намалят потреблението. Да предположим, че европейските политици и бюрократи продължават да преследват радикални варианти на климатични политики, като игнорират напълно страничните ефекти. В този случай, като добавим към щетите и блощиращия страх , който умели спекуланти ще се превърнат в политическа власт и лично богатство, ще получим класиката: „Донесохме ада на земята с най-добри намерения“.

Тъй като разрушението ще надмине съзиданието, европейската технологична, индустриална и човешка база ще се свие. Накрая, европейците ще разполагат с по-малко ресурси, за да защитят планетата, а икономиките и хората ще изтръпнат от постоянния стрес, включително от извънредни събития като пандемии и други черни лебеди. Да не забравяме, че климатичните битки се печелят само от проспериращи общества и икономиката, които имат нужните ресурси за справяне с климатичните предизвикателства.

Претенциите за глобално лидерство, което ЕС предявява, не са подкрепени от съразмерни инвестиции в изследователска и развойна дейност в областта на възобновяемите енергийни източници и екологични технологии, от конкурентни и разгърнати вериги за създаване на стойност.

Китай, например, инвестира два пъти повече от САЩ и ЕС в научноизследователска и развойна дейност в областта на иновациите от възобновяеми енергийни източници. В допълнение, контролира почти 80% от пазара на редки земни метали, които формират индустриалната база за бъдещата революция във ВЕИ сектора и което ще определят тенденциите в декарбонизацията. Пекин печели от амбициите на САЩ и ЕС по отношение на климата, като същевременно у дома дава приоритет на националния пред глобалния дневен ред, когато нещата опрат до затваряне на въглищната енергетика.

Връщайки се към българската идиосинкрация, правителството постоянно отлага срещата с истината, не прави нищо, за да защити интересите си като проповяда по-щадящ и плавен подход на най-високо ниво на ЕС, когато наделяват хиперактивните проклиматични политики.

Българското правителство не прави достатъчно за дефиниране и защита на „националните“ интереси, още на етапа преди да бъдат приети политики на равнище ЕС. Институциите не се стремят да намерят балансирания и оптимален отговор, който съчетава неизбежната деструкция на стойност с алтернативи, които създават стойност, и всичко претеглено през оценка на баланса„разходи и ползи“.

В крайна сметка, ако българите трябва да страдаме в името на европейските климатични амбиции, най-малкото, което трябва да очакваме, е богатите и привързаните към климатичния радикализъм държави в ЕС да платят сметката.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *