Сдържането на г-н Кръстев

Границите на Реал политиката

Очевидно Ню Йорк Таймс имат късмет, че моят сънародник Иван Кръстев е гост автор в рубриката мнения? На него винаги може да се разчита за добре написани аргументи и приятен сочен подтекст. Вземете най-новата му статия в Ню Йорк Таймс, публикувана миналата седмица.

В нея той разсъждава върху добродетелите на моралния релативизъм в американската и глобалната политика. Кръстев проповядва, че най-големият порок в политиката е лицемерието, а не злоупотребата с власт. И след едно намигане с „да говорим истината на властта“, той завършва с наистина разтърсващо изречение: „Международната легитимност на демократичните правителства идва от това да говорим истината за властта“. Което е доста добър пример за Realpolitik – особено ако вашата дефиниция за това кое е демократично е достатъчно еластична.

Нека се спрем по-конкретно. Тази статия не би могла да има друга цел освен да призове САЩ – в навечерието на срещите на секретаря Блинкен с руския външен министър Сергей Лавров и на президента Байдън с президента Владимир Путин – да отстъпят от твърдата външнополитическа линия, която провеждат към Кремъл.

Ако руски политолог беше написал подобен материал, NYT веднага щяха да бъдат обвинени в прокарване на външнополитическата пропаганда на Кремъл. Но г-н Кръстев е отседнал във Виена и минава за независим и влиятелен източноевропейски интелектуалец.

Независимостта на г-н Кръстев може би не трябва да се надценява. Това не значи непременно да се съмняваме в неговата почтеност – още по-малко в интелекта му. Но всеки има своята ниша. Всъщност г-н Кръстев има няколко и една от тях е на интелектуален посредник между Кремъл и Запада. Което означава, че той – и немалко други като него – страдат при екстремна конфронтация и възраждаща се Студена война, тъй като теренът за тяхно „посредничество“ изчезва.

Той също така е член на Валдайския клуб, бастион на Realpolitik и на практика изглеждащият като западен мозъчен тръст на Кремъл. Казано направо, като институция, функцията на Валдайския клуб е да произвежда успокоителни повествования. Многословие, което е призвано да разшири обхвата на толерантност на Запада към новите крайности в политиката на сила на г-н Путин.

Време на екстремност

И „екстремност “ е правилната дума. Защото днешното е време, в което Русия вече е преминала всички възможни червени линии в западната толерантност.

Тя е анексирала чужди територии. Държи стотици хиляди войници на границата си с Украйна и – според неотдавнашен доклад на Службата за външна дейност на ЕС, цитиран от Bloomberg – е готова да интегрира части от Източна Уктайна, които сега са под нейн контрол. Руски тайни агенти взривяват складове с боеприпаси и убиват с химическо оръжие цивилни в страните членки на НАТО. Руски хакери се намесиха в западните избирателни процеси и блокираха критична инфраструктура по начини, които разпространяват хаос и разрушения.

При тези обстоятелства призивът за „бизнес както обикновено“ с Русия на Путин не е просто „шродеризация“ – надеждата, че ако правите достатъчно търговия с авторитарни режими през достатъчно дълъг период от време, руските управляващи ще поемат западните ценности през някакъв вид осмоза. А това в същност си е откровено предателство.

Няма алтернатива на сдържането на Русия. Да, частичната деескалация е възможна и желателна. Но снизхождението към престъпленията на режима на Путин не е опция, дори когато е опаковано с добронамерени думи. Това е предателство към принципи и ценности, без които нашите общества не могат да функционират. Наистина трябва да отстояваме тези принципи и то безотказно.

Зависи какво имате предвид под ….                 

Тук именно стигаме и до релативизма. Има демокрация и демокрация, така смята г-н Кръстев. Да вземем Виктор Орбан, той може да не е либерален демократ в класическия смисъл. Но авторитарният му стил има демократична подкрепа и консервативно лустро. Така или иначе, либералната демокрация вече е смятана за старомодна. Унгарската демокрация по същество е състезание с един кон – демокрация, макар и лицемерна.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Но това е хлъзгав терен. Ами Русия? Путин казва, че тя е демокрация. Нека си признаем, Путин не е без значителна обществена подкрепа. Разбира се, има малки подробности като затварянето или поставянето извън закона (има подобен проект за законодателство в Госдумата) на политическите опоненти, фалшифициране на избори и закриване на опозиционните партии. Но не е ли малко педантично да се твърди, че така превръщат демокрацията просто в измислица?

Ето къде ви отвежда релативизмът. Ето защо ако се съгласим с интерпретацията на г-н Кръстев ще налеем вода в полза на превратния прочит на демокрацията от господин Путин. И между другото ще направим това в замяна почти на нищо – на съмнителна и обратима деескалация на напрежението между Съединените щати и Русия.

Спомняте ли си за рестарта?

Нека не се заблуждаваме за това, което е заложено на карта. Не е само политическия и физически живот на Алексей Навални и другите опоненти на г-н Путин. Това са националните интереси на западните демокрации. Сдържането на възможно най-ранен етап на Русия винаги е било най-евтиният вариант за Запада от гледна точка на благосъстояние и сигурност. По-меките и примирителни външнополитически алтернативи винаги завършват със сълзи – да не говорим за кръв и пот.

Поддаването на комбинацията от заплахи и очароване от г-н Путин насърчава неговото опортюнистично и агресивно поведение. И му позволява да продължава да предава сметката на своите сънародници законопроекта за личните си политически, морални, икономически и социални провали в страната и чужбина. Така например, ограничаването на местния персонал в консулската служба на американското посолство в Русия лишава руските граждани от правото им да пътуват, да търгуват и да се обучават в САЩ.

В обобщение: връщането към Студената война не е избор на НАТО и ЕС, но е  единствената опция, която ни остава. И какво ще стане ако не изберем тази опция? Много просто: Путин ще печели в неговия свят от игри с нулева сума.

Илиян Василев

Бивш български посланик в Руската федерация Единственият българин сред 89-те граждани на ЕС, на които е забранено влизането в Русия, в първия ответен списък на г-н Путин, след Крим.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg