Климатичната верига на добавената бедност
Зимата ще бъде шокова, жестока заради цената на енергията, която се откъсна от нормалните пазарни котви и дерайлира след срещата с форсираните климатични политики. Цените на емисиите в стратосферата се повишиха от 20 на 57 евро на тон в рамките на една година. Този скок не отразява балансиране на търсене и предлагане през пазарни механизми, а политически амбиции, умножени по спекулативни интереси.
Това е само началото. За да се върже „икономиката на зелената сделка“, цената на тези емисии трябва да стигне и мине 200 евро на тон.
Няма икономика и общество, които да издържат това.
Никой не си даде зор да оцени въздействието на климатичните политики върху икономика, общество, системи, както това се изисква за всеки закон и политика. Ура, юруш и толкова.
Та, дами и господа, да знаете, от тук нататък всичко което ще ви се стоварва на главата през следващите месеци е заради амбициите на едни хора да спасяват планетата като ви наложат да финансирате техните политически и бизнес проекти, като плащате скъпо и прескъпо за енергия и свързани стоки и услуги. Ако изобщо успеете да си я купите, защото има голяма вероятност, макар и скъпа, енергията просто да не достига редовно и в пълен обем, в препускането да се затварят „неправилните“ генериращи мощности.
Има праг на пределна допустимост при цените на енергията, отвъд който става невъзможно потреблението им. И така спират предприятията, индустриите. Не става дума само за електрическата енергия. С цена на природния газ на борсите над 90 лева за МВТч /за сравнение миналата година по това време беше под 20 лева/МВТч /четири пъти по-малко/, не е чудно че търгувани обеми са нищожни. Просто няма как да произвеждате ток, топлинна енергия, химически торове, и т.н. Не може да прехвърлите тази свръхцена на природния газ на потребителите, защото поне една част от тях ще откажат да купуват стоките и услугите, в чиято себестойност делът му е над 70 процента.
Ако става въпрос за стоки, без които не можем, като топлинна и електрическа енергия през зимата, също има предели на допустимо ограничаване на потреблението. Качествен скок в цената означава, че хората, които живеят на „ръба“ – прага на бедността, просто няма да могат да оцелеят физически, без помощ от бюджет или от близки. Не искам да съм лош пророк, но тази зима, ако не се вземат незабавно мерки за намаление на цената на природния газ и електрическата енергия и за спешни енергийни помощи, хора ще замръзват, каквото и да ви говорят.
До сега обществото гледаше на климатичните политики, на зелената сделка, като на достойно занимание на малцина просветени, водени от благородни подбуди да спасят света. В идеалистическия период на климатичните политики, хората бяха възторжени, Грета Тунберг громеше правителствата от трибуната на ОС на ООН. Гласовете на малцината, които предупреждаваха, че с юруш не можеш да презвемеш социални системи, останаха в изолация.
Ако случайно някой зададеше въпрос „Кой ще плаща?“, тутакси излизаха анатемите, мантрата за „научния консенсус“ /като че има научен консенсус по сметката/, гарнирани с някакви мъгляви обещания за стотици милиарди в компенсации /от данъците, за които никой не е питал данъкоплатците/, за огромни грантове и кредити в полза на новите енергии и на зеления преход, които с голяма вероятност щяха да усилят корупцията. Изобщо, обещаваха идеалния път, по който безплатно да ни преведат от сегашния климатичен „ад“ към светлия климатичен „рай“. Наслагването на ефекта на климатичните политики върху този на пандемията катализира процесите. На фона на розовите обещания постепенно изплува картината на „ядрения“ удар върху благоденствието и сигурността.
За това сега ви обясняват как цените на базисни стоки /хляб, ток, вода, храни, транспорт/ се вдигат от всичко друго, само не и от истинската причина – климатичните политики. Да, голям „принос“ има и лошото управление на сектора и на държавата, но дори при това ниво на некомпетентност и управление, пак нямаше да имаме подобно равнище на проблемност, ако на сцената не бяха излязли небалансираните варианти на политиките за борба с климатичните промени /разходите сигурни и веднага, ползите вероятни и в бъдеще/.
Да запитам сакралния въпрос – какво точно радикално различно можеха правителствата да направят? С какъв ресурс? Може би повече ВЕИ? Или повече ядрени мощности? Или повече газови мощности? При тези цени на природния газ и на вече корупция, щяхме да се молим да не ги пускат?
Но и тук, дами и господа, когато говорим за ендемичната корупция в енергетиката, тя е проблем от друг порядък, основната причина за трусът в енергетика са климатичните политики.
Да, трябваше да водим преговорите по-твърдо и да бъдем по-активни в налагането на наша версия за прехода, а не да се оставим на Брюксел да ни казва какво да правим. Тези 40 милиона тона емисии, за които трябва да платим над 2 милиарда евро като данък за разрешения индустрията ни да работи.
Една от най-големите тайни е къде отиват тези пари? Да сте чули някой да е дал отчет? Няма и да чуете, все пак за близо 4 милиарда лева иде реч през 2021 година, които ни вземат и никой не казва къде отиват. И в Народното събрание няма кой да пита. Дори Борисов не може да ни открадне толкова пари.
Тепърва ще си говорим какво ще стане с климатичните политики след март 2022, като мине зимата и „ентусиазмът“ на оцелелите се срещне с незатихващите амбиции на „климатично осъзнатите“ да налагат въглеродни данъци, мита и т.н.
Не случайно в ЕС вече има група от 7 държави, които се противопоставиха на това безогледно препускане към безвъглеродната икономика. България е сред тях, макар и неосъзнато. Но в тази група е и Франция /логично, защото протестите на жълтите жилетки срещу социалната цена на климатичните политики могат да дестабилизират държавата/, Италия също и т.н. Постепенно дори Германия осъзнава, че преждевремнното спиране на ядрените електроцентрали до 2024 година е глупост. Въглищата отново са на мода. Китай и Индия строят нови ТЕЦ и никак не им пука за терзанията на европейските „лидери“ на глобалната климатична революция.
У нас нещата се усещат най-болезнено, просто защото сме най-бедни и липсата на тлъстинки прави ударите на юруш климатичните преходи много болезнени. Обещаните пари ще дойдат, но само ако приемем версията на Брюксел и закрием въглищните централи.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
Мисля, че за 14 години членство в ЕС поумняхме и разбрахме, че е глупаво отново да ни диктуват кое е най-добро за нас, като ни поставят ултиматуми или климатични политики или няма да ви дадем пари. С подобни „аргументи“ на времето ни накараха да затворим преждевременно от 1 до 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ срещу членство в ЕС. Сега сделката е – ще получите много милиардните грантове от ЕС, но само ако приемете да затворите въглищната си енергетика. Мисля, че се научихме да смятаме и като не излезе сметката да не бързаме на приемаме политически полуфабрикати от Брюксел.
Поне докато не се измисли по-щадящ, балансиран и най-вече неутрален към технологиите вариант за преход към безвъглеродна икономика. Закриването на въглищната енергетика може да стане само когато се докаже целесъобразност от гледна точка на сигурност и икономика и след като и се даде шанс да се декарбонизира.
Евробюрократите лишиха въглищната енергетиката от правото да се модернизира и намери свой път през оптимизация на горивната база, по-ефективно производство и системи за пречистване, улавяне и складиране на СО2. В ЕС и САЩ тези инвестиции се признават като част от зеления преход, у нас дори ги няма в Националния план. Защото наетите експерти ни обяснят как технологиите за улавяне, утилизация и складиране на СО2, не били надеждни?!?, че фосилни горива /природния газ включително/ не трябвало да се използва и прочие нонсенс? След като вече има работещи системи за улавяне и складиране на СО2, след като нашите съседи разработват подобни проекти, финансирани от ЕС.
Защо трудно ще се разделим с въглищната енергетика, особено с тази, в която сa инвестирани много милиарди, за да бъде екологосъобразна и да е в състояние да намери път към безкарбоново бъдеще. Просто е – произвежданият от ТЕЦ Марица Изток 1, 2 и 3 е единственият, който, като верига на стойността, е напълно независим от външна конюнктура. Въглищата местни, добива също, суровина изцяло под наш контрол – абсолютен гарант на националната енергийна сигурност. Светът да се срине, ние имаме светло и топло.
Повтарям, единствената причина сега цената на тока от въглищна енергетика да не е пазарнo атрактивна, е непазарната надбавка „климатични данъци“, с която тя е натоварена, и чийто дял вече е над 50 процента от крайната цена. Не пазарът, не държавни данъци, а климатичните данъци, наложени отвън. От тези 220 лева МВтч, колкото тя сега струва, много под сто лева е себестойността. Другото е данъци и политическа намеса – регулации и закони.
А сега минавам към най-интересната част – видяхте как пропищяха индустриалците с цена на борсата над 300 лева за МВтч, затвориха кепенци и започнаха да се сърдят, че ТЕЦ МИ-2 не работила. До този момент една дума не обелиха за това, че тази централа е важна и може да балансира целия пазар. Забележете – този „шок“ настъпи при потребление през лятото, което изискваше товар „само“ от 5000 МВтч и въпреки това опряха до ТЕЦ МИ-2 и другите ТЕЦ. Не всички ТЕЦ ове са равни, тези на Доган и Ковачки са по-равни. Вместо за студен резерв им плащат за „балансиране“, като всички знаят че именно ТЕЦ МИ-2 е водеща.
Лесно е да товариш ТЕЦ с нови данъци, но когато те са работния кон на българската енергетика и дават между 42 и 55 процента от енергията и, няма да стане само с натоварване на цената с въглеродни емисии. Запомнете, няма вариант при който България в обозримо бъдеще да мине без въглищна енергетика. Много се спореше, че ако построим АЕЦ „Белене“ ще решим въпроса. Да, ама не, защото балансиращите способности на ТЕЦ са незаменими с ядрени мощности.
Дори да приемем, че при прехода към по-зелена икономика постепенно ще преминаваме към по-ниско емисионна енергетика, пак ще трябва да държим в резерв и въглишните мини и централи, защото само те могат да ни гарантират топло и светло при извънредни пикове на потребление.
Можете да направите логическия извод- ако индустриалците бяха разтърсени от високите цени през лятото, какво ще стане през зимата при товари от над 7000 МВтч, при недостатъчните количества природен газ в Чирен /ерго забравете за натоварване на парогазовите централи/?
Работата отива към кошмар, нали.
Тук гениите на климатичните сделки казват, че е по-важно да спасим Планетата, а не Човека. Ако не достигало електроенергия щели сме да внасяме.
Знаете ли колко ще ни струват за да компенсираме с внос, ако изобщо имаме преносен капацитет и производител, липсата на 3000 МВтч въглищна енергетика? При цена от 250 лева на МВтч, каквато е долу горе сега, за пет месеца през зимата.
Седнете на стола – цифрата е 2 милиарда и 700 милиона лева!!! Нищо пара. Проблемът е, че ако беше само до пари, иди дойди. Големият проблем е че енергийните системи на всичките ни съседи са относително балансирани и нямат подобни „излишни“ количества от мощности и енергия, за които да поддържат, за които да плащат и да ги държат в резерв, само и само за ни ги доставят заместващата ТЕЦ електрическа енергия.
Турция и Гърция вероятно ще могат, ако включат газовите си централи, но цената, цената?!
Това е само първия кръг на „ада“, втория е производен на инфлацията, която ще се отключи. Тя е като смъртта с косата. Сече наред доходи, сигурност, здраве и хора. Това което наричам веригата на добавената бедност.
И това само за една зима!?
След това се чудете защо оставаме бедняците на Европа. Като прибавим към сметката на родната корупция и подобни харчове, които ни налагат отвън, откъде да дойдат инвестициите и благоденствието?
В основата на предстоящите трусове са неразчетените климатични политики.
След неизбежното отрезвяване през зимата ще се наложи те да бъдат ревизирани, за да се отчете гравитацията и намери начин те да станат поносими.
Романтичният период на климатичните промени, този без сметките, приключи.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
