Новата стара любовна афера: Кремъл и талибаните. Първите уроци от Афганистан

Събитията в Афганистан със сигурност ще имат дългосрочни геополитически последствия и са удар, до голяма степен очакван, върху престижа на САЩ и в по-общ план на НАТО и Запада.  Преобладават обаче идеологическите мантри, които се разпространяват от политически запалянковци, а това често пречи на задълбочения анализ. Нито Америка е толкова слаба, че да не се съобразяваме с нея, нито нейните противници толкова силни, че да могат да превърнат нейната загуба в своя победа.

Освен оценките за катастрофален провал на САЩ и на световния „либерален“ ред /последното класически рефрен в предаванията на острието на руската радиопропаганда у нас Волгин/, и неприкритото злорадство, в руските медии започнаха да се прокрадват и хвалебствия за новите власти и опити за лъскане на новия им имидж на по-безопасен за Русия и Китай член на международната общност. Нищо че талибаните са официално признати за терористическа група и тази оценка, по руските закони, трябва да съпровожда всеки коментар за тях.

Руският посланик в Кабул Дмитрий Жирнов, прекрати изчакването и активно започна да хвали в ефир по националното радио талибаните, преди още самите те да са представили програмните си документи и да са се самоопределили. В интервю за най-голямото радио в Кабул Жирнов определи ситуацията като „добра, позитивна и делова“, „при талибаните е по-добре, отколкото при Гани“ /избягалия афгански президент/.

Разбира се, трудно е да се съди за нагласите в Кремъл само по изказвания на руския посланик в афганистанската столица, още повече че неговата задача е да държи отворени каналите за комуникация с талибаните и оценките му не непременно съвпадат със стратегическата линия на политика в Москва.

Анти-американската и анти-западна реторика в руската столица е на макс. Основата теза е, след Афганистан на американците не може да се вярва. Няма съмнение, че се правят опити за надграждане на съмненията с неувереност в Киев от едни или други „тесни места“ в американската политика, след сделката Меркел-Байдън за Северен поток-2. Темата сега се доразвива, че американците ще се оттеглят от Украйна, и проамериканските политици ще бягат от страната. Не се чудете, че Волгин у нас също предвещава подобна съдба на прозападните политици и общественици.

Трудно можем да виним Кремъл, нито местните му проекции, че се възползват от неудачи в политиката на Вашингтон, макар че до вчера приветстваха „прибирането на Америка у дома“. Днес, изведнъж, това е символ на провал.

Класически пример за пропаганден екстремизъм е прокремълска телевизионна програма „60 минути“, като обобщенията вече засягат и другите източно-европейски страни – обобщенията са – либерали, соросоиди, американоси и т.н.  

Китай прави същото в Хонконг, като внушава, че Америка е в хаос след Афганистан и в глобално отстъпление, което трябва да обезсърчи местната съпротива срещу Пекин. Със сигурност сигналите от Вашингтон са двусмислени и не говорят за разчетена стратегия за изход от Афганистан по начин, който да не застраши позициите на страната в други невралгични райони на света – в Азия, Близкия изток, Европа. Американският президент Байдън определено загуби височина и създаде предпоставки за съмнение в способностите му да бъде глобален лидер. И това ще продължи докато Вашингтон не намери устойчива стратегическа линия, зад която има трезв анализ на интереси и ресурси, на индивидуални и колективни действия, на национални  и глобални интереси. Факт е, че във взаимосвързан свят защитата на националните интереси не се изчерпва със защитата на националните граници. САЩ влязоха в Афганистан като отговор на терористическия акт от 11 септември 2001 година, и НАТО ги последва именно за да изпълни ангажиментите си по член 5 и защити света от тероризъм, а не заради някаква уникална геостратегическа полезност на Афганистан срещу Китай и Русия.

Преди обаче да пострадаме от нова издание на „Ислямски Емират на Афганистан“ от 1996 година, върху който могат да вегетират и Ал Кайда и ИДИЛ, превръщайки го в нов център на глобалния тероризъм и доразвият до Ислямски Халифат, първи ще пострадат граничещите с него държави – бившите съветски републики и Русия, Китай и Индия. Ако талибаните са извлекли поука и съумеят да направят по-цивилизован тип управление, ако обуздаят терористичните си навици, то това само ще потвърди правилността на решението за изтегляне на американските и натовски войски. Абсолютно е прав Байдън, ако самите афганци не искат да се защитават от талибаните, то не е работа на американците да го правят, да харчат пари и да загиват. Нито пък на военните от други страни на НАТО. Значи целта на военното присъствие на САЩ и НАТО е постигната. Ако отново Кабул тръгне по пътя на тероризма, то тогава всички тържествуващи днес в Москва и Пекин, ще съжаляват горчиво.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

По подобен начин стои темата и други страни, обект на кремълската пропаганда, включително у нас.  Ако украинците не искат самостоятелност и независимост от Русия, то тогава няма как за това да се борят американците. Ако българите не искат да се справят с корупцията, която тече по каналите на свързаност и влияние с Русия, то няма как САЩ да ни извадят от блатото. Да, можем да продължим да се залъгваме още известно време, но истината винаги ще пробие.  

Един урок е много важен и се надявам той бъде научен и у нас и във Вашингтон, след изхарчения трилион долар и погубените хиляди живота на американски и други натовски войници. Няма точка на земното кълбо, където ценностите на западната демокрация могат да се съвместят с въжделенията на местните хора, ако фундамента на отношенията е корупция и целта обогатяване на местния елит. Колко от този трилион долара изразходвани стигнаха до обикновените афганци, и какво точно тези хора трябваше да защитават от талибаните?

Същото се отнася и до американската политика в Източна Европа – Украйна и България са добри примери на корумпирани олигархични режими, които утре могат да се обърнат срещу Америка, ако други „талибани“ от Изток им предложат вариант за изолация от отговорностите на демокрацията и пазарната икономика.

Режимът на Борисов бе приет от Вашингтон. Цацаров и Гешев също получиха прием на достатъчно високо равнище, докато в България им искаха оставките. Европейската Народна Партия и до ден днешен брани ГЕРБ и корумпираните и политици – вижте само последния им вариант на кабинет. Да не се сърдят, че все повече българи и български политици не приемат по дефолт че всичко което идва от Запада е добро, че там има само поддръжници на българската демокрация и политици, които се солидаризират с протестните и като цяло обществените настроения. Ние критикуваме Шрьодер и Меркел, но и в САЩ и в Западна Европа има достатъчно висши политици, които предпочитат родните ни политически хамелеони на власт, олицетворявaщи корупцията и покварата.

Едно е сигурно – политическата сеизмика след Афганистан ще бъде значителна и ще отеква дълго време.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg