АкцентАнализи & АлтернативиСветът

Очертава се крупен провал на енергийната политика на ЕС

Част I: Полезните идиоти

Спонсорираната от „Газпром“ истерия срещу шистовия газ бе надградена с климатичен алармизъм, подкрепян от Кремъл. А ЕС подкрепя и двете теми. В статия от две части разглеждаме как бяха разтърсени пазарите на природен газ и енергия.

Следя руската политика от десетилетия: отблизо и по дълг, докато бях посланик в Русия (2000-2006 г.), но в някои подробности и преди, и след това. Никога не съм спирал да се удивлявам как Кремъл, използвайки едни и същи стари трикове, винаги успява да примами нови поколения западни политици и да ги убеди да действат като това, което болшевишкият лидер Владимир Ленин, нарича „полезни идиоти“.

Един век по -късно идиотите изглежда не са станали по-малко полезни или да изглеждат по-малко идиотски. Освен това Владимировците днес не по-малко умеят да ги използват.

Действащият Владимир – бивш офицер от КГБ (и настоящ руски президент) Владимир Владимирович Путин – предприе сложна кампания от психологически операции (psyops), които надградиха действията на Газпром преди повече от десетилетие, когато успя да дискредитира технологията фракинг и шистовия газ в Европа и другаде. Тези събития опреди повече от десет години, в крайна сметка промениха скоростта на проучванията и добива на нефт и газ в ЕС, дискредитирайки всяко проучване на сушата и всеки сондаж. Фрекинг алармизмът с течение на времето се превърна в алармизъм по отношение на климата, като заклейми изцяло употребата и вноса на изкопаеми горива.

На фона на растящите цени на разрешителните за емисии, потреблението на енергия след първите вълни на пандемията, след прехода от въглища към газ, както и стигмата около петрола и газа, доведоха до драматичен спад в глобалните инвестиции в проучване и добив (E&P), които се сринаха с 40 % след рекордната 2014 г. Делът на Европейския съюз (ЕС) спадна драстично след Брекзит, след като Обединеното кралство отговаряше за значителна част от разходите на ЕС за проучвателна и развойна дейност (заедно с Норвегия, която никога не е била член на ЕС , заедно двете страни представляваха над 80% от разходите за научноизследователска и развойна дейност в областта на ЕС+ЕАСТ). По този начин Съюзът става все по-зависим от вноса на тръбопроводи от Русия, докато делът на Газпром на пазара на газ в ЕС, според последните дългосрочни европейски прогнози за потреблението на газ от S&P Global Platts Analytics, ще се увеличи до 38% през 2035 г. и 40% през 2040 г.

Тревогата от изменението на климата, съчетана с обсесивна програма за намаляване на емисиите, която въплъщава все по-труднопостижими цели, вече има опасни последствия. Те генерираха чувство на несигурност и непредсказуемост в сектор с висок риск, като енергетиката, които предизвикаха проблем с достатъчното и навременно предлагане. Инвестициите в нея изискват ясен дългосрочен хоризонт и разумно очакване, че капиталът ще донесе добра възвращаемост или поне ще бъде възстановен. В този процес очевидно Русия е възприела ролята на формално незаинтересован или страничен наблюдател: според оценка на Службата на САЩ на директора за национално разузнаване от 2017 г., злоупотребата на Москва с анти-фракинг реториката „вероятно отразява загрижеността на руското правителство за въздействието на фракинга и добива на природен газ в САЩ върху световния енергиен пазар и потенциалните предизвикателства пред рентабилността на Газпром.“

Двете лица на Владимир

Съвсем наскоро Русия започна мълчаливо да кооптира в политиката си реториката на климатичния алармизъм  – наясно с недостига на енергия, който неизбежно произтича от него. Кремъл бомбардира обществеността на ЕС с обещания за безкрайни газови и водородни потоци, след като тръбопроводите „Северен поток“ и „Турски поток“ бъдат изградени, подхранвайки илюзии за безбрежен преход отвъд фосилните горива.

Декларираните възгледи на Путин относно изменението на климата изглеждат в известна степен ексцентрични. Когато говорим за приноса на Русия към климатичните промени, неговият прочит изглежда доста ясен и забележително уверен: Русия отделя 1,6 милиарда тона парникови газове, но нейните екосистеми абсорбират 2,5 милиарда тона, така че страната му е с положителен принос и всичко е наред. Предполага се, че добрите дела трябва да получат признание, а не наказания, поради което г-н Путин яростно се противопоставя на въглеродните мита на ЕС за руския внос на енергия, включително природен газ, които могат да надхвърлят 1,1 милиарда евро годишно.

Което е някак логично от негова страна: защо да споделяте едно бреме, когато проблемът не е по ваша вина? Въпреки това, когато става въпрос за подстрекаване на радикализма, основан на идеята за глобална климатична извънредна ситуация, руският президент е несравним в своята апокалиптична истерия:

„Както някои вярват, когато климатът […] достигне определен праг на цялата планета, и защото човечеството допринася за глобалното затопляне, настъпват необратими процеси, които могат да доведат планетата ни до състоянието на Венера, [температурата] на повърхността на която, както знаем, достигне 500 градуса по Целзий ”.

Веднага след като отхвърля въглеродните мита, Путин отново се прибира в ролята си на незаинтересован страничен наблюдател, като продължава да алармира обществеността за пагубните ефекти върху климата от течовете от метана. Да, същият този метан, който е главният компонент на основния му износ на енергия за ЕС – природния газ! И може би не случайно, той прави това точно преди темата за изтичането на метан да заела централно място в масовите панически атаки на климатичните активисти.

В плен

Податливостта към психооперациите на Путин варира. Една или две държави – по -специално Полша – проявяват скептицизъм, подхранван във векове на близост и преки отношения с Русия. В другия край на спектъра България е една от най-лесните жертви, главно поради попадането на управляващия елит в мрежата от захранвани с корупция зависимости от Газпром. Местните левичари и екоактивисти, но най-вече заинтересовани политици, сред тях и експремиера Борисов и близки до него „зелени“ бизнесмени, умишлено паникьосаха обществото и разпространиха истории за земетресения, предизвикани от фракинг и отровена вода, убивайки в зародиш стремежа за енергийна независимост и милиардите долари инвестиции, обещани от американския енергиен гигант Chevron. Подхранваните от алармизъм страхове намериха сигурен пристан в мантрата от съветската епоха, че България е бедна на ресурси, че нейният Голям брат на Изток ще покрие основните нужди. Което, прочетете, в подходящ оруелски стил гласи:

Разработката на местни ресурси –  Анатема!

Плащане за внос от Русия – Осанна!

На по-късен етап, подобни групи левичари и екоактивисти – към които се присъединяват предимно заинтересовани групи на лобисти и бизнесмени за зелена енергия, се превърнаха в основни действащи лица както в ЕС, така и на равнище глобална политика в областта на климата, като демонизират изкопаемите горива и базираната на въглища генерация на енергия. Всеки път, когато започне разумен дебат относно цената на зеления преход и необходимостта от по -балансирани алтернативи, климатичният алармизъм рязко вдига децибелите, за да ужаси обществеността с нова доза гадания за края на света. Някакви сметки? Баланси? Дебати? Единственото, което се чува – няма време, няма време! Как смеете /да се съмнявате /?

Свидетели сме на перфектно съвпадение на интереси между климатичните алармисти  и генералите на московските психологически войни.

Съвпдание на интереси, забележете, не на аргументи. Разбира се, ключов аргумент на активистите по климата е, че възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще решат проблемите на зависимостта от Русия, като направят ненужен вноса на енергия. Но Кремъл изобщо не се притеснява от подобна перспектива. И с основание, защото нищо подобно не го грози – още по-малко в близко бъдеше. Влиянието на ВЕИ върху енергийната независимост е незначително и в обозримо бъдеще, а в най -добрия случай подобна подмяна на енергийната база ще отнеме десетилетия. Следователно по отношение на съвременната политика в областта на климата възобномяемите източници нямат практическа стойност като антидот срещу имперските претенции на Москва в енергийната сфера.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.




Поне засега, забравете за идеята за замяна на руските въглеводороди. Като вземем България за пример – доста краен, може би за да бъде възприеман като представителен за ЕС, но за съжаление на българите – ето какво би се случило, ако ЕС приеме да защитава до край, без оглед на последствия, драстичните си политики в сферата на промяна на климата и забрани изкопаемите горива – отначало въглищата, а след това и природния газ – българите няма да имат друг избор, освен да построят ядрените си мощности. Това би означавало да се похарчат още 20 милиарда лева за новите ядрени реактори и съгласие да плащат нови ядрени „данъци“ на Русия – за свежо ядрено гориво, за съхранение и обработка на отрабено гориво и ядрени отпадъци. От известно време руски компании контролират и значителни активи във ВЕИ сектора. Разбира се, ще продължим да плащаме още много милиарди за Кремъл за много скъп газ, защото ЕС рязко съкрати собствените си проучвания и добив на нефт и газ и сега се моли на останалия свят за доставки, най-много на Русия.

Разбира се, тъй като подобни тегоби касаят най-вече самите българи, вероятно Брюксел няма да се притеснява твърде много. Но виждате взаимната свързаност на нещата. Честно казано, трябва да сте или с помрачено съзнание, или непоправим адепт на Кремъл, за да не я видите. Или връзката с климатичния алармизъм. Като оставим настрана мрака в съзнанието – което е човешка природа, другото обяснение – зависимостта от Кремъл функционира безупречно. В две измерения:

Дяволът и синьото гориво

От една страна, като демонизират изкопаемите горива – и громят разходите за проучване и добив на нефт и газ като дело на Дявола – климатичните алармисти на практика допринасят пряко за изчистване на терена от всяка конкуренция, пред която са изправени Газпром и руските петролни компании на европейския пазар. Достатъчно е да се разпространяват паника и слухове, като се представят най-ужасни сценарии за бедствия, включващи течове на метан (природен газ) като още по-голямо зло от CO2. От този момент нататък страхът се самовъзбужда – въпреки че по някакъв странен начин излиза, че само природният газ, който не се добива в Русия, представлява риск за климата.

От друга страна, реториката на „извънредното положение по климата“ оправдава всяко „революционно“ действие, без оглед на пресметнато въздействие или цена, като същевременно се ескалират целите при ограничаването на емисиите. Това води до треска при търсене на алтернативи с по-нисък емисионен отпечатък при производството на електроенергия и топлина. Което – каква изненада !? – означава рязък скок в търсенето на природен газ.

Нарастващото търсене на енергия води до недостиг на гориво. А високите цени са от полза за производители извън ЕС с изключителен достъп до електрическите и газовите мрежи на държавите-членки. И отново Русия оглавява списъка и е в най-добра позиция за печалба, доколкото емисиите и климатичните амбиции на ЕС не са повод за притеснение в самата Русия. Потребителите на стоки с ограничени алтернативи на предлагане, като природния газ, ще поемат трусът на свръхвисоките цени и въглеродните мита, а не Кремъл, дори ако Брюксел реши да наложи на границата защото са безалтернативни енергийни ресурси и продавачът ги калкулира в цената.

Наследството на “войните на вярата“ на Кремъл – от революционерите против шистовия газ, през движението „Окупирай“, до днешните радикали от „Икстиншън Рибелиън“ (XR) – все още е с нас. Тяхната активност и „революционна преса“ драстично намалява възможностите за по-плавен, съответно поносим преход от енергоемък към енергоспестяващ свят.

Радикални климатични групи като XR и техните аналози в ЕС играят решаваща роля като каталитична среда на психологическите операции на Кремъл.

От една страна, климатистите екстремистите като XR призовават за нулеви емисии до 2025 г. а, от друга, за пълното заместване на надлежния демократичен процес с „решения на Гражданска асамблея относно климата и екологичната справедливост“. Ако подобен странен орган (напомнящ в някои отношения на съветите през 1917 г. – диктатура на новия „пролетариат“, цялата власт на климатичните съвети) действително се появи, това би означавало революционен диктат на „екологично алармиралите се” над останалата част от обществото. Между другото, подобно развитие ще допринесе за установяването на постоянен канал за руско влияние и контрол върху вътрешните работи на ЕС и САЩ.

Всъщност процесът на постигане на тази цел на климатистите е по-вероятно да доведе до объркване, конфликти, размирици, взаимни обвинения в обществата и – от гледна точка на политиката – до някаква смесица от парализа, несъгласуваност в политиката на правителствата на страните от ЕС и НАТО, включително до абсурдни и несръчни опити за отстъпки пред исканията на радикалите. Но в същото време това е перфектния подарък за тези, които управляват психологическите операции на Кремъл.

От друга страна, шоковата терапия с цените и предлагането на енергийните суровини – макар и да не би направила много за спасяването на планетата – несъмнено ще доведе до разпада на ЕС и НАТО, тъй като институциите вече са претоварени със непосилната задача да задоволят базисни нужди на своите граждани, като енергия, основни стоки и услуги. Правителствата на ЕС очевидно не могат да разчитат на пазарните механизми, защото производителите на втечнен природен газ – като САЩ и Катар – реагират прекалено бавно и не могат да успокоят пазара. Така че рано или късно ще трябва да се обърнат към Кремъл за поносим, като цени, и физически достъпен газ.

Скъпа, навън е студено

Александър Рар, член на мозъчния тръст на Кремъл, клуб „Валдай“, е пределно откровен: „Веднага щом настъпи студената зима – а тя винаги е студена – европейците бързо забравят директивите. Така се случи със „Северен поток-1“, когато имаше нужда от газ при липса на други възможности … Така че е по-добре да получавате газ от Русия, нарушавайки директивите на ЕС и правейки изключение, отколкото да замръзнете”.

И това е вярно, дори в по-висока степен именно сега. Цените на газа скачат до небето, извън контрола на регулаторите и правителствата. Данните за съхранение на газ разказват тъжна история на изчерпани и недостатъчни ресурси. В Русия спекулират с „обективни“ проблеми възникнали „нагоре по веригата“. Всичко това подкопава както доверието на потребителите от ЕС, така и самочувствието на петролните и газовите компании в ЕС, че могат да задоволят енергийните нужди на своите клиенти без помощта на незаменимия Газпром.

Руските психооперации, които интегрират енергийното оръжие, следват неизменен модел. Те са насочени към критични места в политическата, социалната и икономическата инфраструктура на ЕС. След което тези слабостите се усилват чрез сива и черна пропаганда. Създават хаос, който след това се опитват за контролират, с посланието, че ако се държите добре, ще има газ. А примери за назидания, като „заплахата“ сугестирана от руски експерт, близък до Кремъл, че „Газпром“ може да откаже на Полша руски газ заради това, че Варшава възпрепятства OPAL, и продължението на Северен поток – 2 на германска земя.

Руския игрови план в края на Северен поток – 2 ще включва:

Първоначален пропаганден залп, с обявяване на датата на завършване на газопровода от изпълнителния директор на „Газпром“ Алексей Милер, на изключително значимата за Путин дата 12 септември (Деня на Александър Невски);

Инспириране на протести срещу излезлите от контрол цени на енергията, дискредитиране на политическите ръководства на ЕС и предизвикване на безредици и паника;

Като следствие, недостойна надпревара между членовете на ЕС – задължително водена от Германия и Австрия – за сключване на двустранни сделки с г -н Путин и достъп до изкуствено представени като оскъдни енергийни ресурси.

Потискаща перспектива? Със сигурност. Във втората част на тази статия ще започнем, като задълбочим донякъде депресията, като се справим с повече подробности и някои възможни възражения да покажем, че не сме прекалено мрачни, твърде цинични или твърде условни в нашия анализ. Въпреки това, все още не посягайте към успокоителните. Защото ще завършим с няколко забележки по въпроса как – с късмет, добра преценка и добрата старомодна решителност – може просто да се измъкнем от тази бъркотия.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *