Очертава се крупен провал на енергийната политика на ЕС – част 2

Мракът все по-плътен

В тази част разглеждаме по-отблизо темите за емисиите на метан, екологичните двойни стандарти, движението „Икстинкшън Рибелиън“ (XR), значителните предимства, които получаат енергийните фирми на Русия – както и политическата и икономическата система на Русия – конкурираща се със Запада.

В част 1 от този анализ от три част разгледахме много успешните психологически операции на президента Владимир Путин (Psyops) в сферите на енергетиката и изменението на климата. Това повдигна – може би предизвика – няколко интересни въпроса. В част 2 разглеждаме някои от тях по-подробно, което предполага, че ситуацията може да се влоши допълнително (или да стане още по-нелепа) от изложената в част 1. Обръщаме внимание на потенциално значителни и широкообхватни последици за жизнеспособността и оцеляването на системата на управление на господин Путин и на икономиката, която му дава възможност да оцелява, от една страна и ситуацията на Запад, от друга.

Путин – ни чул, ни видял

В част 1 на трилогията, отбелязахме като се спряхе на иронията при г-н Путин, че президентът на най-големия износител на газ в света – се присъединява към най-новите шлагери на климатичните активисти и паник атаките срещу изтичането на метан и емисиите му.

Може би това заслужава малко повече внимание.

Темата не е просто тривиална част от поредната публична проява, а е основен акцент в речта на руския президент на срещата на върха през април 2021 г., която го превърна в нейн главен адвокат:

„Необходимо е да се отчитат всички фактори, които влияят върху глобалното затопляне, без изключение. Например метанът представлява 20% от антропогенните емисии. И всеки тон създава парников ефект 25-28 пъти по-голям от тон CO2. Ако, да речем, през следващите 30 години, стане възможно да се намалят емисиите на метан наполовина, според експертите, глобалната температура до 2050 г. ще намалее с 0.18 градуса. Това, между другото, представлява до 45% от разликата между текущата температура и целта на Парижкото споразумение „.

Ето тази част, която покрива претенцията му да бъде лидер на „анти-метановата“ група:

„… .Изключително важно е да се развие широко и ефективно международно сътрудничество при изчисляване и мониторинг на всички замърсяващи емисии в атмосферата.“

Възхитителна точка, би казал човек, ако не бяха две неща.

Първо, най-крупните течове на газа метан в света са регистрирани последователно в Русия. Например, теч открит в руската република Татарстан в началото на юни тази година от геомониторинговата компания Kayrros SAS – само две седмици след друг по-малък теч – за който се съобщава, че е най-голямият в света след септември 2019 година насам.

Второ, донякъде както при благотворителността, ефективното наблюдение и контрол върху замърсяването започват от самите нас. Удостоверено по много начини и много пъти – това не е случая с Русия.

Системата за мониторинг включва комбинация от централизирани и децентрализирани елементи, но ключовите органи са на регионално ниво (област, република или еквивалентен „федерален субект“). Това са регионалните клонове на федералното министерство на природните ресурси и опазването на околната среда (Минприроды). За тях се знае, че не прегарят от активност когато трябва да регистрират подобни емисии. Периодично и за пред медиите, Газпром се ангажира с някаква ритуална изповед и „самобичуване“, както стана при теча от месец юни. Но това стана възможно едва след като Kayrros откри този теч и го направи достояние на света. Както обикновено: „Изповедта“ просто потвърди това, което вече бе разкрито от сателита. Разбира се, не последва нищо след „признанията“.

Ако погледнем към „тоягата и моркова“ на руската държава по климатичните политики  – финансовите мерки и санкции за замърсяване и нерегламентирано изпускане на парникови газове, руските компании нямат особени стимули да предприемат мерки.

Фирмите плащат глоби в централния държавен бюджет за допуснати емисии на парникови газове-  метан и CO2. Но те трудно могат да бъдат наречени особено строги или наказващи: в рамките на постановление на правителството за 2016 г. относно отрицателното въздействие върху околната среда глобата, която и досега се използва за база, е 108 рубли за тон. Всяка година тази цифра се коригира с коефициент и така достига равнище от 116.6 рубли за тон през 2020 г. Тази последна сума е еквивалентна на 1,35 евро на тон. Сравнете с повече от от 60 евро на тон за разрешителни тези дни при схемата за търговия на емисии в ЕС!

Съвсем не между другото, Министерството на природните ресурси и опазването на околната среда в Москва е обект на други стимули и приоритети. Министерството отговаря както за природните ресурси, така и за контролни и мониторингови функции. Но именно при добива и износа, там където действа Газпром и където се емитира метан – се генерират реалните приходи за руския бюджет. Именно тази функция получава основното внимание. Контролът, категорично има подчинена роля.

Още една поучителна история. По-горе отбелязах, че Путин се е присъединил към глобалния хор срещу метана, но вероятно щеше да е по-близо до истината, ако бях казал, че той изпълнява в него централна партия:

Преди „преображението“ на руския президент – който изглежда обича притчата за „Пътя към Дамаск“ по повече от един начнн, западните еко-активисти не бяха превърнали метана в централна тема. За ролята на метана започна да се говори в рамките анти-фракинг дебата, но едва през 2020 г. темата зае централно място, когато американският ВПГ и руският природен газ влязоха в пряка конкуренция, в някакво състезание по взаимни обвинения „кой газ е по-мръсен“. Като резултат френското правителство блокира карго с американски ВПГ във френско пристанища. Министърът на енергетиката на САЩ пък отвърна че руският газ е най-мръсния в света.

Миналата година, скоро след като Русия се присъедини към Споразуменията по климата от Париж, Руското Газово Общество (асоциация на производителите, включваща Газпром. Роснефт, Лукойл и Новатек) предложи на правителството да изключи метана от списъка на парниковите газови.

Двуличието изглежда естествено в тази среда. Г-н Путин явно играе своята роля – да обещава и да говори по начин, който да го прави „свой“ пред западната публика и политици. Но извън ритуалните и принудени признания – когато се стигне до дела – Газпром още по-ритуално се разсейва от отговорностите си. Както на равнище федерални власти, така и нови регионални агенции. Така г-н Путин получава политически кредит за политкоректните си изказвания, докато руските енергийни фирми разполагат с пълната свобода на действие, както и когато преценят.

Ще кажете, твърде много подробности? Добре, може би. Но едно нещо е сигурно: подробностите отсъстват от анти-метановата реторика на климатичните активисти!

Двойните стандарти

Последната точка може да бъде обобщена така – последователността и справедливостта не са очевидните черти на дебата около публичната политика, особено при тезите, които защитават климатични активисти. Тук си заслужава да обърнем внимание на системната асиметрия в отговорности и принос, защото от нея произлизат сериозни практически последици.

Като цяло западните компании се придържат към много по-високи и по-строги стандарти за мониторинг и отчетност на околната среда от руските. Но пресата е срещу европейските и американски петролни и газови компании, не срещу руските. Много западни нефтени и газови компании са обект на открита дискриминация от банкови и финансови институции. Някои от тях са обект на съдебни процеси и са принудени да плащат огромни суми в глобите. Холандски съд стигна дори по-далеч: пазарните сигнали за него вече нямат значение, нито сметките за разходите и ползите, по които обикновено се управлява частен бизнес. Съдът просто нареди на Шел да намали емисиите си! До 2030 г. с 45% в сравнение с нивата на 2019 година.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.




Подобни терзания са спестени на руските компании. Защо ли?

Една от причините е, че режимът на Путин държи в здрава хватка политиката и обществото и не дава много възможности за климатичен алармизъм и екологична опозиция – във всеки случай не повече, отколкото дава на всяка друга опозиция. Има реални екологични проблеми, как може да няма в страна, с такова изобилие на ресурси и с толкова чести аварийни ситуации, касаещи климата? Има и независими екоактивисти, някои от тях дори са смели и говорят открито. Но техните гласове не се чуват и не постигат особено много. Едно от следствията на това е, че г-н Путин може, с безнаказаност да разсъждава надълго и нашироко за несъответствията по темата метан които харесва или не харесва, по международните форуми. Но от практична гледна точка никой няма да му потърси сметка за противоречията между думи и дела, още по-малко пък някой да упражни натиск върху него и да поиска да действа съобразно реториката си.

Друга причина е, че режимът има много ясна представа за енергийните компании на страната: те са нещо „добро“ и успехът им е жизненоважен за икономическия и външнополитически успех на страната. Може да се добави  – и за оцеляването на режима. Действия, основани върху екологична тревога, ако те могат да компрометират тези успехи, съответно нямат приоритет.

И третата причина е, че западните климатични екстремисти са склонни да пропуснат Русия и да концентрират огъня си върху западните компании.

Разбиването на митовете около XR

Както посочих по-горе, тези събития имат сериозни практически последствия, но за това малко по-късно. Да започнем с малко отклонение. В част 1 от тази статия разказахме за климатичните екстремисти като Екстинкшън Рибелиън XR и ги описахме като използващи насилие, като заблудени хора и доброволни инструменти на Кремъл. Ще кажете не отивате ли много далеч? Или това звучи малко параноично, поредна конспиративна теория?

Най-общо казано, и за съжаление, няма никакво преувеличение. Спомням си за един отличен анализ на Ерик Алексиев за България Аналитика от 2019 г., посветен на XR и неговия предшественик „Окупирай“, който изследва техните общи корени и изложи на показ техния начин на действие – модус операнди (МО). Ненасилие? Едва ли: г-н Алексиев насоча вниманието към съоснователя на XR Роджър Халам и повтаряния от него рeфрен за „обратния ефект „, като дава пример:

„Много малка група от „селяни, които принуждават земевладелците да използват насилие, като по този начин предоставят гледната си точка към случая, която пък подтиква останалата част от обществото към бунт“.

Алексиев обобщава начинът на действие на групата по следния начин:

„… първо трябва да разклатите обществеността, след това да им дадете изкуствена мярка за оправдание за тяхната ирационалност, което превръща в оръжие поведението им и провокира разделение в обществото „,

И господин Алексиев пита:

„Да ви звучи това явно точно и неопровержимо доказателство че става дума за движение с интерес към ненасилие?“

Мъдри думи. Той също така отбелязва, че глобалната карта, предоставена на уебсайта на XR, за да помогне на участниците да намерят местни подразделения на организацията, „са оставени празни полетата за няколко големи играчи на световната сцена, най-вече Русия и Китай.“ (Това, въпреки твърденията на XR че имат „глобален обхват“). Той също така отбелязва честата поява на ветерани на движението „Окупирай“ в програмите на канала „Русия днес“ (RT), „основният пропаганден орган на Путин на Запад“.

Така че, не е нужно да третираме съмненията си в полза на г-н Халам и неговите приятели от XR. Някои от тях несъмнено знаят точно какво правят (така, както вероятно Ленин не имал никакви илюзии относно германския Генерален Щаб, когато е приел предложението за влака през 1917 г.). Човешките мотиви се променят, така че някои – особено от редовите членове на тези движения – вероятно искрено вярват на рутинните опровержения от техните лидери, че атаките срещу шистовия газ увеличават енергийната зависимост от Русия. На много други просто им е все едно. Класическата дефиниция на „полезни идиоти“ е „наивни или заблудени лица, които могат да бъдат манипулирани, за да улесняват постигането на политически цели от противници, на които те официално твърдят, че се противопоставят“. Така че няма особено значение: миксът от цинична хитрост и добросъвестен идиотизъм върши прекрасна работа на г-н Путин. Важното е, че каузата да печели привърженици. И тя ги печели и още как!

Путин прави добро шоу

Отклонихме се малко от темата. Говорихме за асиметрията на зависимости и интереси и за сериозните практически последици. Въпросът е, че докато западните енергийни компании са подложени на всякакви ограничения, Газпром и другите руски компании за нефт и газ се радват на почти безметежност при проучването и разработането на енергийните ресурси на своята страна – и следователно могат да разчитат на развитието на нейният потенциал като износител на енергийни суровини. Те могат изобщо да не се съобразяват с натиска на „домашните“ си екоактивисти в Русия, както и да „недочуват“ международните призиви за независим мониторинг и контрол на емисиите. Могат и да покрият незадоволено търсене на нефт и газ, докато западните компании са спънати да инвестират в проучване и добив. Могат и паралелно с това да се възползват от безпрецедентно увеличаващите се цени на газа.

Резултатът от всичко това е, че Москва прибира милиарди като имперски енергиен данък от Европа – факт, за който климатичните алармисти странно мълчат. Най-значимото следствие от всичко това е, че репресивния режим на Владимин Путин продължава да се финансира обилно.

Подобна ситуация само говори за увеличени конкурентни предимства, при това не само на руските енергийни фирми, но и за Русия като икономическа и политическа система.

На пръв поглед, Русия няма много печеливши сектори, освен петролната и газовата промишленост (с изключение, може би, на оръжейната, която може да изнася значителни обеми хардуер, и ако не е от най-високотехнологичния, то поне с прилично качество и приемлива цена). Вероятно, има много истина, в думите на покойния сенатор Джон Маккейн, че Русия е просто голяма „бензиностанция, която се представя за страна“. Вероятно нейн държавник, който наистина обича страната си, отдавна да е поставил начело на приоритетите си прозаичната задача да трансформира Русия в диверсифицирана икономика, насочена към потребителите, посветена на решаването на собствените си значителни вътрешни проблеми, вместо да използва икономическата си и демографска тежест за преследване на анахронични мечти за национално величие и влияние.

Но трябва да отдадем дължимото на г-н Путин за начина, по който той обръща наистина слаби карти в своя полза. Неговите психооперации са добре пригодени към начина, по който функционира елита на ЕС, съчетавайки прекомерни дози от мисионерска страст с дефицит на обикновен здрав разум.

Просто помислете! След поне десетилетие на прокламирана диверсификация на източници и маршрути, ЕС днес е по-зависим от руския газ, от когато и да било. Благодарение на политиката в областта на климата, потребителите на ЕС не се намират по-близо до самодостатъчността и енергийната независимост, а вместо това са в капана на дългосрочна зависимост от Москва. Освен ако ЕК не преразгледа и обърне плана си за действие в областта на климата, поне частично и временно, цените на енергията ще продължат да пренебрегват пазарната гравитация, тъй като нефтените и газови компании няма да бъдат склонни да инвестират в проучвания и добив, въпреки сигналите които дават пазарите.

Подчертавам, в „дългосрочен“ хоризонт търсенето на енергия в ЕС ще расте и пропастта между това търсене и предлагане, което може да бъде осигурено от самия ЕС, ще нараства неумолимо. Това, което зелените технологии могат потенциално да осигурят, остава ограничено и касае дългосрочния план, докато онова, което конвенционалните енергийни компании в ЕС могат да подсигурят в краткосрочен ще се съкращава, отчитайки вендетата срещу изкопаемите горива и срива на инвестициите в проучане и добив. Главният изпълнителен директор на голямата американска енергийна компания Шеврон Майк Уирс предупреди, че високите цени на енергията ще се запазят в дългосрочен план, предвид реакцията срещу изкопаемите горива и трудностите на индустрията при достъпа до капиталовите пазари. „В крайна сметка нещата ще се оправят, но тази „крайна сметка“ може да дойде след много дълго време „, отбелязва Уирс.

А г-н Путин? Там нещата са прости: освен ако не настъпи нещо радикално като промяна, текущата ситуация му гарантира властта в Русия за неограничено време и достатъчно пари в бюджета, за се финансира агресивните си действия както в страната, така и в чужбина. Не е зле за управител на бензиностанция, нали?! Може би трябва да му се признае заслуга за това…

Тектонична геополитическа промяна?

Междувременно противниците на г-н Путин на световната сцена трябва, поне на пръв поглед, да бъдат в силната позиция. Населението им далеч надвишава това на Русия,  техните икономики са много по-силни от руската, да не говорим че са много по-иновативни в много отношения, не само в избрани случаи. Но тези общества (с помощ на г-н Путин) изглеждат решени да развият до край своите слабости, разделения и страхове, заключени в низходяща спирала на странен и неумолим саморазрушителен патос.

Що се отнася до протестите, дебатите и политиките, тенденцията е по-скоро към повече, а не към по-малко разрушителни и екстремни варианти: възприятията за глобалното затопляне стават все повече алармистки, чувството за аварийно положение при климата все по-пресиращо, а отрицанието на фракинга, на проучването и добива на фосилни горива, все по-ожесточено и по-категорично. Колкото по-дълбоко затъваме в енергийната криза, пример за което са цените на природния газ, които преминаха бариерата от $ 900 на хиляда кубически метра, толкова по-яростни ще стават привържениците на климатичните действия, толкова по-малко склонни на компромиси ще бъдат. Вицепрезидентът на Европейската комисия Франс Тиммерманс, който е лице на климатичните аварийни политики, каза наскоро пред Европейския парламент, че високите до небето цени на енергията „трябва“ да ускорят зеления преход. Това, в контекста на нарастващите дялове в глобалния баланс на емисии на Китай, Индия и Русия, със сигурност е признак на съвременно малтусианство, граничещо с делюзия.

Призивите за негативен ръст на икономиката на ЕС и за намаляване на населението, постепенно стават част от мейнстрийма на европейската политика. За съжаление не са и само призиви. Оценките на годишните глобални разходи за климатичните действия през годините до 2030 г. варират между $ 5 трилиона и $ 6,9 трилиона, като последната цифра е на ОИСР. Това представлява грубо 5-6% от прогнозния БВП на света за периода, така че климатичните политики могат да погълнат повече проценти от произведен брутен вътрешен продукт, отколкото е неговия ръст. Особено ако се имат пред вид средните равнище на икономически ръст в ЕС през последните 10 години – под 3 процента.

Отрицателният ръст на икономиката вече се случва и вероятно ще се засили, с прилагането на преки и косвени климатични данъци, които ще доведат до драматичен спад в жизнения стандарт. По-екстремни политики, които насърчват по-ниската раждаемост, ще стимулират още по-нисък икономически ръст, по-ниска консумация на месо, по-ограничено ползване на транспорт – всичко с оглед противодействие на изменението в климата. А това ще доведе до разделения и конфликти в общество, колапс в качеството на живот в ЕС и САЩ.

Руските психологически операции имат благоприятна почва за развитие, като допълнително задълбочат тенденциите, които имат доказан отрицателен икономически ефект – в контекста на истински забележителния талант на Запада да се самозастрелва в цивилизационния си крак. Тези психоперации не се стремят просто да генерират несигурност и паника чрез ценови шокове, усилени от липсата на отговор от правителствата на ЕС и НАТО. Вместо това, както в класическата кампания за борба срещу шистовия газ, сивата и черната пропаганда на Москва ще се стреми да изгради върху полуистини или изцяло измислени истории, вълна на непоносимост срещу фосилните горива и особено на природния газ, по цялата верига на стойността им, което гарантира зависимост от Русия.

Вторична или производна турбулентност – включваща инфлация, спадащи жизнени стандарти, безработица и социални последици, причинени от високите цени на енергията – биха могли да усилят пандемични страхове и разделения, които могат да отприщат екзистенциална криза в ЕС и НАТО. Моделът е идентичен при всички идентични психооперации на господин Путин – от тези срещу фракинга през климатичния алармизъм до пандемията. Отначало ограничавате и създавате дефицит на информация, знания и действие. След това обръщате тези дефицити в скептицизъм. От него разгръщате чувстото за несигурност и безпокойство, след това страх в обществото – и в крайна сметка идва паниката, която изключва солидарността и рационалните, консенсусни действия.

От страна на Запада има провал на енергийната политика, на процесите на разработване на политики и на мобилизиране на съгласие. Правителствата на ЕС и НАТО изглеждат неспособни да идентифицират и преследват оптимална и най-вече споделена стратегия за разходите и ползите на климатичните политики, която отговаря както на целите на растежа, така и за сигурността.

Вероятният резултат: обществата и правителствата в ЕС и НАТО ще бъдат претоварени от протести и подкрепени от Кремъл подривни действия. Междувременно г-н Путин ще си седи на престола в Кремъл, без социална и политическа турбуленция у дома заради автократичния режим и абсолютна власт. Той е неспособен да предостави надежден и успешен модел на развитие и икономически растеж на руския народ, но разполага със значима негативна сила – която се усилва от пукнатините в политиката и сигурността на Запада, които той превръща в източник на богатството на Русия (и негово собствено) и така успява да поддържа жизнеспособността на своя режим в кратко и средносрочен аспект.

Междувременно и не случайно, кибер-комунистите на Пекин – които имат дългосрочен модел на политика – тихо чакат в сянка за да наследят лидерството на Планетата.

Смразяващ сценарий? Разбира се. Възможен? Определено. Неизбежен? Не мисля. Но ако не се предприемат интелигентни действия по различни фронтове и то незабавно – Владимир Путин ще продължи да се радва на мощни лостове за въздействие върху правителствата на ЕС. В такъв случай бъдещето може да изглежда и по-потискащо.

Последната част на този анализ ще съдържа няколко предложения за това какви действия могат да се предприемат.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *