Енергийният шок е резултат на неадекватната политика на Европейската комисия

Интервю на Ема Иванова за вестник: https://tretavazrast.com

Илиян Василев, енергиен експерт: Енергийният шок е резултат на неадекватната политика на Европейската комисия

– От юли Европа преживява невиждана криза на високите цени на електроенергията. България не прави изключение от другите страни в ЕС. Защо цените се повишиха до рекордни нива и  се стигна до енергиен шок?

– Енергийният шок беше причинен основно от неадекатната политика на Европейската комисия за форсиране на прехода свързан с климатичните промени, които не намират опора в добри управленски практики и оценка за социалните последствия. Успоредно с това е и дългогодишната политика за блокиране на инвестициите в другите видове горива – беше решено, че няма да бъдат необходими, трябва да бъдат ограничени и премахнати.

– ЕК и Европейският парламент обясняват, че ключово за повишението на цените е “събуждането на европейската индустрия сред кризата от ковид-19“.Това ли е основният проблем?

– Не е. Икономиките са излизали от кризи и преди – те са част от развитието. Когато пазарите са свободни, търсенето се удовлетворява с по-големи количества и по-високи цени.

Но цени не толкова шоково високи, защото във времето производителите мобилизират ресурси, увеличават предлагането и успокояват  цените. Най-големият проблем е, че енергийната политика на ЕК блокира способностите на пазара да се саморегулира. Блокирането доведе до абсурдите от 200 евро на мтВч природен газ, който разрушава пазара.

– Коя енергийна политика – за зелената сделка ли става дума?

– За зелената сделка, за форсираната декарбонизация чрез повишаване на цената на емисиите на въглеродния двуокис. Ето един пример: през 2017 г., когато  се приемаше основната част от тези политики, беше обещано, че преходът ще е плавен, за да бъде понесен от потребителите по веригата. През 2030 г. цената на емисиите трябваше да е 60 евро на тон. Но октомври 2021  г. тя мина 90 евро на тон. Каква плавност, каква поносимост. Разруха, а след нея бягане от отговорност.

Освен това пазарът не беше затворен между заинтересованите страни, а ЕК направи 2 непростими грешки: изтегли от пазара на емисии над 1,5 млрд. разрешителни и допусна спекуланти, което обезсмисли обещанието за плавност. Оттам и шокът, от който няма защита. Това не е пазар, а спуснати отгоре политики, за които никой не е гласувал.

– Какво е значението на отказа на Русия да доставя повече количества газ, за да намали цените?

– Голямо. В минали периоди Русия е изнасяла годишно над 200 млрд. куб. м газ за Европа. През 2021 г. бяха под 175 млрд. куб. м. Тази политика на Русия нямаше да има никакъв успех, ако недостатъците в политиката на ЕС не й бяха дали тази възможност. „Северен поток 2“ лиши Европа от основния й балансьор – Украйна. В украинските газохранилища се съхраняваха над 30 млрд. куб. м газ , които балансират пика през зимата. ЕС започна да говори против проучването и добива на газ на негова територия, в резултат на което ЕС е зависим от външни източници за 90% от потреблението. Кремъл се възползва от несъразмерностите в политиката на ЕС –  иска повече пари, дава по-малко газ. И кризата почука на вратата. Само не казва кога ще си тръгне.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

– Как ще се отрази американският газ, който с танкери се придвижи към Европа в края на декември?

– Те вече помогнаха. 35 танкера не са много, но са 6 млрд. куб. м, които могат да окажат сериозно влияние на пазарите, свързани с терминали.   Ще удовлетворят Испания, Португалия, Полша, с които имат дългосрочни договори за доставка на втечнен природен газ. А ние нямаме такъв благодарение на „Булгаргаз“ – такъв беше предложен преди 3 години, но от газовия ни търговец го отказаха категорично. „Булгаргаз“ не внася в пълен размер и азерския газ – откъде да се успокои пазарът, откъде да има микс.

Притеснението е, че каквото и да се направи, цените ще останат високи, а „Газпром“ няма намерение да премахне примката – заради изключително високите цени дори по-малки количества му носят повече пари.

Температурите още не са зимни. В Европа очакваме физически недостиг на газ през март, колкото и да помагат американците.

– ЕС мисли ли да преразгледа политиката си, като вижда, че нещата вървят зле?

– Ако бяха разумни хора, щяха да го направят. Но мнозина – вицепрезидентът Тимерманс, президентът Урсула дер Лайден и др., са инвестирали личен политически капитал в налагането на ВЕИ-тата и климатичните политики. ВЕИ-тата имат своето място, но бяха наложени по болшевишки начин, с декрет и регулация. Блокираха пазара и в резултат на това сега има двойна щета.

– “Днес, при Радев токът стана 567 лева за мегаватчас. А при нас, при лошите, 10-12 години беше 70 лева при регулиран пазар”, заяви през октомври бившият премиер Борисов. Има ли връзка покачването на цените на газа с това кой управлява България?

– Има. Борисов има изключителен принос за това увеличение. Той е за „Оскар“ в тази насока. Цената у нас скочи и заради договореното от Борисов в изпълнение на европейски директиви свързване на нашия енергиен пазар с Гърция и особено с Румъния. В момента, в който се свързахме с Румъния и европейските пазари, Германия определяше нашата цена на газа. Борисов и ГЕРБ имаха основен принос при интегриране на цените с Германия. Ако ограничим и спрем износа, нарушаваме същите тези европейски директиви, защото сме част от  европейския енергиен пазар. Единственото успокоително е, че не могат да ни вземат цялата енергия – има лимити при износа от гледна точка на техническата инфраструктура

– Алтернативите пред България  са доставки на газ от Турция и Азербайджан. Откъде ще минат тези доставки, след като „Турски поток“ е резервиран 90% за руския „Газпром“ и  швейцарската МЕТ, а азерският газ трябва да мине по непостроения интерконектор с Гърция?

– Три неща трябва да уточним. МЕТ е структура на „Газпром“. Договорите по отношение физическата възможност за внос на азерски газ са изцяло в полето на „Булгаргаз“. В договора е записано, че при извънредна ситуация (ако не се случи интерконекторът) запасен ход е най-близкият по ТАП до Комотини. „Булгаргаз“ твърди, че няма възможност, а как вкарва, макар и ограничените количества, азерски газ в момента през същата невъзможна точка – Неа Месемврия? В момента азерският газ е около 5 пъти по-евтин от този в руския договор. Не само сме недовзели над 500 млн. куб. м газ за 2021 г., но шефът на „Булгаргаз“ направи недопустимото – блокира възможността дори за някой, който го замества, да се договаря с азерите да вкарат цялото количество през първите 6 месеца на 2022 г. Изводът е: ако е имало желание, щеше да се намери начин. Но без желание няма как да стане.

– Германия се оттегля от ядрената енергетика, а Франция ще строи нови   ядрени реактори. И двете с една цел: да изпълнят целите си за климата. Кой крив и кой прав?

– Идеален въпрос. Климатичните цели можеха да бъдат постигнати, ако бяха неутрални към технологиите. И всяка страна да намира свои пътища. Но не стана така.

В Европа има политици, които са вързани с бизнес и икономически интереси за промотиране на определени технологии и от време на време преминават към мисионерство и като Ленин искат да освободят света с кардинални преходи. Те не си дават сметка, че енергетиката е сложна система и ако се действа радикално, може да има тежки поражения. В момента много предприятия затварят. От пандемията има изход, но системните дефицити в енергийната политика ще имат дългосрочни последствия.

– Дефицитът на електроенергия глобален ли е?

– Той има глобални измерения, но колкото  и да е тежка ситуацията в Европа, никъде не е толкова обречена –  нито в Русия, Китай, Индия, Япония, САЩ, Австралия. Те или стимулират местен добив, или имат диверсификация на вноса, или вкараха нови технологии за улавяне и складиране на въглероден двуокис. Или правят рязък преход в технологичната база като Китай – там например владеят редките метали и винаги са в конкурентна позиция. Европа няма нищо освен пазар. Тя се лиши от лидери.

– Председателят на КЕВР Иван Иванов призна, че не разполага с лостове, за да ограничи поскъпването от 1 януари с 30% на природния газ. Какъв е смисълът от този независим орган?

– Какъвто и досега – да балансира между интересите на доставчиците и потребителите. Без да се уважават интересите на доставчиците, газът няма просто да бъде доставен. Интересът на потребителя е първо физическа наличност, а второ – цена.

Ема Иванова

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg