Българинът Христо Грозев оглави най-известната международна за онлайн разследваща мрежа

Интервю за предаването Алтернативата

За него в страницата на Белингкат се казва – Христо Грозев е водещ изследовател по темата Русия в организацията, фокусира се върху заплахите за сигурността, екстериториални подривни операции, и използването на информацията като оръжие. Неговите разследвания относно идентичността на заподозрените в отравянията с Новичок през 2018 година донесоха на него и на екипа му Европейската Награда за Разследваща журналистика.

ХГ: В същност Белингкат е много плоска организация по отношение на кадрите. Има мрежа от доброволци, без шефове и служители на ниски позиции. Това ми хареса в организацията, когато започнах да сътруднича с нея. Бях доброволец, но имах право да си търся темите, да си ги редактирам сам, да предлагам теми на колеги, без да има централно тяло, което да казва това да, това не. За това ги избрах, въпреки че след първите – успешни разследвания имах много предложения да си оставя старата кариера като журналист и да работя за голяма медия. Но Белингкат ми беше по на сърце и именно поради тази причина се съгласих да започна работа с тях.

Това е един голям колектив, в чат рума винаги можеш да намериш трима-четирима, които да намерят общ интерес с теб. Заедно да работят, и накрая никой да не настоява неговото име да бъде на първо място.

Просто последните години разследванията с Русия, около подривната и дейност,  станаха все по-важни за репутацията на Белингкат, но никога не е имало обаче ревност от Елиът, за когото руската тема не е приоритет Той ще оглави новото ни поделение с креативна дейност и ще се занимава с документалната журналистика и филми, за да може по-голяма част от аудиторията да се запознае с нашите разследвания, не само до стигат до знаещи и журналисти.

Имам опит в управлението на големи организации. На постоянна работа при нас са 35 души, и над 100 души по целия сявт които са доброволци. Няма голяма промени. Ако има значение моето назначение то е че руската заплаха вече заема водещо място в европейските дела и това вероятно е оказало значение.

Белингкат – недържавен фактор с когото се съобразяват

ИВ: Онлайн разследванията имат взривно развитие. Всичко е в нета, и разследванията трябва да бъдат в нета. Но крие опаснаости, наред с новите възможности.

Онлайн дейностите касаят и информационно-аналитични центрове на разузнаванията. Тоест вие работите в конкуренция с тях и ставате важен нон-стейт недържавен фактор.

ХГ: Да, нон стейт фактор – ние получихме този статут благодарение на страстта, с която се впускаме в нови разследвания. Най-голямо значение имаше съзнанието че много неща са възможни, докато другите смятаха че не са. Например, изтекли бази данни даваха възможност да се разкрият престъпления. Помогна ни и по-голямата гъвкаост, защото другите – прокуратура и следствие, работят със закрита информация и закрити източници, не могат да споделят и обработват тази информация, защото като стигне определено ниво, тя се закрива.

Оказа се, че може да се постигне много. Така получихме статут на паралелен суверенен обект. И в момента ни канят от прокуратури, от полиции в Европа, за да им помагаме. И се държат с нас като с равни, което е много смешно. Защото аз съм с обикновен компютър, домашен интернет, дори не служебен, бърз. Моят компютър е на седем години, счупен е пада, кабели стърчат и се късат.

Но ни вземат на сериозно. От една страна е приятно, но от друга, е много страшно, защото не би трябвало да е така, честно казано.

Но така или иначе сме в тази позиция и се стремим да се възползваме максимално. Разпъваме се на кръст и помагаме на много разследвания в Европа.

Но все повече ни забелязват и автократите, които гледат на нас като голям враг, по-голям дори от специалните служби, защото със специалните служби можеш да се договориш. Специалните служби работят, събират информация, нямат интерес да я публикуват и не я публикуват. Те не се присмиват на „врага си“, не го вкарват в неудобна ситуация, докато при нас нямаме задръжки.

Напротив, стремим се максимално бързо да публикуваме информацията с риска да загубим достъпа до определени източници. Така, като е с всяка информация, публикуваме и пътя по който сме стигнали, и това позволява на тези автократи да затворят определено кранчета. И всяко ново разследване вече става по-трудно.

Работата ни става все по-опасна

Истината е, че нашата работа става все по-опасна и виждаме че има случаи при които разбираме, че Кремъл е пуснал по следите ни хора, които да ни следят, записват, да ни наблюдават. И тук стои въпросът, защо го правят? Дали само за да знаят какво правим, или, както се оказа в разследването за „Новичок“,  готвят нещо много по-страшно.

За несъстоялата се „нежна“ революция в Казахстан

Не сме готови да публикуваме финално разследване, но то е в процес, в прогрес. Трябва да кажа че в Казахстан видяхме алгоритъм на действие, който се наблюдава, при други революции от същия регион. Те започват с един благороден порив на обществото, който се бори с корупцията и злоупотреба с власт, но този порив се управлява от външни сили. Това е друга цветна революция, след тази в Киргистан. В резултат на нея, от справката от Уикипедия става ясно, че гражданското общество излиза на улицата и изгонва диктатора.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

От нашите източници, обаче, разбираме, че руските специални служби се намесват за да постигнат своите цели, прогонвайки един компрометиран лидер. И новият президент на Киргистан, малко след като дойде на власт, на практика закри американските бази, или по-скоро затвори основната американска база.

Подобно движение виждаме и в Казахстан. Високопоставени групи от руското ФСБ, хора които боравят с общественото недоволство и моделират обществените настроения. Виждаме че тези лица, веднага след края на револцията, се връщат в Русия и получават високи отличия и повишение в звание. Неслучването на това, което се очакваше в Казахстан, вероятно е свързано именно с контролираното насочване на обществените настроения от една трета сила.

По конфликта в Украйна и опасността от война

Въз основа на открити източници, ние анализирахме отначало десетки, след това стотици, днес са хиляди видеоклипове, качени, основно в Тик Ток, мрежата на младите, в които те споделят своя живот и наблюдения. И като млади хора те забелязват преминаващи конвои с военна техника покрай техните градове и села, снимат ги и ги качват. Ние агрегирахме тези снимки, верифицирахме ги, защото се оказа, че мнозина качват остарели снимки, валидирахме от къде и в какво посока се движат, И така се получи една обща картина, подкрепена с хиляди подобни точки, която ни показва накъде се движат тези войски – някъде към 150-170 хилади човешки единици, към границата с Украйна, със съответната военна техника.

Получихме и официални обяснения, че това са военни маневри, учения, сега в Беларус, но в близост до украинската граница. Това е частично легитимно обяснение. Но интересното започна да се случва и предстои, когато посочения срок на тези учения изтече, и руските власти трябва да започнат да ги връщат по местата на постоянна дисклокция.

Информацията като оръжие

По повод на изтеглянето на руските войски се оказа, че това е подвеждаща маневра, Тези, които бяха дошли от Далечния изток – първа, пета и щеста бригада, а от Чечня са пристигнал батальонна група., подчинена на Кадиров се намират само на километри от украинската граница.

По повод на изтеглянето на руските части, да, те действително изведоха част от войските си от Беларус. Това са основно частите на Росгвардия, които продължиха да се движат към украинската граница. В момента имаме едни от най-подгтовените за офанзини действия част на руската армия в непосредствена близост. Може и да не са 170 хиляди, но поне 70-80 хиляди от най-боеготовните части са там – на един час или 5 мили разстояние от границата.

Новите ни възможности

За това направиха уж това изтегляне, за да създадат впечатление че няма да нападат. Но близо до границата имат достатъчно боеспособни части за атака. Това става ясно от източниците, като добавим към това и спътниковата информация, картината става ясна. Между другото един от новите източници, до които получи достъп Белингкат, е търговски спътник позициониран над Европа. Имаме дори право, не през цялото време, но в определени часове през седмицата да го насочваме към определена точка, която ни интересува. Благодарение на това и на общодостъпния спътник Максар виждаме че концентрацията на части продължава. Интересно е да съпоставим тези данни и изводи с информацията от закрити източници.

Планът за нападение на Русия

Този план, който американците бяха разкрили за нападението, очевидно получен по шпионски канали, предвиждаше бърза агресия в три компонента.

Първо, признаване от руската Дума на независимостта на ДНР и ЛРН.

Второ, изключване на комуникационни мрежи на Украйна и кибератаки срещу критична инфраструктура и

Трето, това което се нарича false flag operations – атаки под чужд флаг, атаки които да изглеждат, че са предприети от украинците или от западни или други войски, но в същото време, са стимулирани от руската армия.

Това беше споделено от американското разузнаване с много европейски служби, и това което съдържаха тези сведения бе достатъчно убедително за да ги накара дори традиционно скептичните немци да ги приемат.

Това което виждаме сега, от открити източници е, потвърждава този план. Интересно дали това известяване в аванс на руските планове ще доведе до тяхната корекция или ще останат същите.

ИВ: На онлайн конференцията, която бе посветена на Украйна, общият знаменател на изказванията, бе казаното от лорд Палмерстън, че политиката на Русия винаги е била да тества границите на търпимост на Запада и когато и се отдаде да ги премести, а когато срещне решителност и съпротива, да отстъпи, и така, до следващия път когато отново ще опита.

Кога и как ще нападнат е безсмислено да се гадае и единственото, което има значение е реалната работа по укрепване отбранителната способност.

Поредно издевателство над Навални

ИВ: Тази седмица започна поредния фарс срещу Навални. Специален състав на Московския градски съд пътува до колонията, в която е заточен Навални за да го съди по някакви измислени обвинения.

 Неговата реч в съда, която бе публикувана, е ярко доказателство на непреклоността му. Съдят го за “мошеничството”, уж злоупотребил с набрани средства от Фонда за борба с корупция, дейност която обвинанието причислява към “екстремизъм”.

Само думите му пред съда, които по някакъв странен начин стигнаха до нас показват красноречиво за какво иде реч – “Клепайте! Все едно няма да млъкна! След като, някакви ФСБешници в продължение на две години ме следяха и тровиха с химическо оръжие, да се страхувам от вашия съд е глупаво. Аз и преди това не се боях, но точно сега никак не се боя“

ХГ: Има някакъв учудващ елемент в последния съдебен процес, в обвиненията, които му бяха повдигнати, с цел да остане в затвора завинаги. Този път, дори не бяха са опитали да ги скалъпят по убедителен начин. В предишните опити имаше все пак подготовка, опитваха се да представят нещата така, че зад обвиненията да издават някакво усилие. Бяха ангажирали човек от чужда, френска фирма, да подаде оплаквване, под някакъв натиск, но все пак имаше френски оплакващ се и това даде някаква легитимацията. В случая обвинението на Единна Русия, на президента, през неговия говорител Песков, е, че е откраднал няколко милиарда. Повтарям, няколко милиарда рубли от своите привърженици. След това милиардите станаха милиони, защото над 300 000 души са дарявали за фондацията му.

И в крайна сметка, преди сегашния съд, се оказва, че от многото ощетени останаха само 4 души, а сумата вече а 2 милиона рубли, около 34 хиляди евро или 60 хиляди лева.

Най-абсурдното е, че повече от половината от тази сума е дарена от безработен шлосер, който няколко дни след публикацията за разследването на Навални, твърди че се впечатлил от него и решил да дари и събрал всички пари. Всичо, което можал да събере под дюшека – един безработен шлосер ги намира от някъде – тези 15 хиляди долара. Отива и ги внася по сметка на фонда и лично на Навални в банка /която дори не е публична/. Още на следващия ден подава сигнал, че се чувства измамен и се чувствал подведен за да ги даде тези пари. Това е основата на новото обвинение, което е очевидно фалшиво. Това вече не е обичания пропуск в системата, а демонстрация на тоталното безхаберие. На тях вече не им пука за каквото и да е вътрешно и външно обществено мнение.

Това е страшно, защото във всеки филм за мафията има момент в който главния герой сваля маската на човечност и казва: „Ами, да, мафиот съм, такъв съм!“

За съжаление, с Кремъл, ние сме на такъв етап.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg