В конфликта в Украйна фалшивите проверки на факти се използват за разпространение на дезинформация
Снимка: Alex Bandoni/ProPublica (Source Images: Paul Taylor, Capelle.r and Sean Gladwell/Getty Images)
by Craig Silverman and Jeff Kao, March 8, 2022, propublica.org
Публикациите в социалните медии, развенчаващи предполагаемата украинска дезинформация, сами по себе си са фалшиви. Това не им пречи да бъдат представени по руската държавна телевизия.
На 3 март Даниил Безсонов, служител от проруския сепаратистки регион на Украйн – Донецка народна република, туитира видео, което според него разкрива „Как се правят украински фалшификати“.
Клипът показва два съпоставени видеозаписа на огромна експлозия в градска зона. Рускоезични надписи твърдят, че един видеоклип е разпространен от украински пропагандисти, които казват, че показва руски ракетен удар в Харков, вторият по големина град в страната.
Но, както обясниха надписите във второто видео, кадрите всъщност показват смъртоносна експлозия на оръжейно склад в същия район през 2017 г. Посланието беше ясно: Не се доверявайте на кадри от предполагаеми руски ракетни удари. Украинците разпространяват лъжи за това какво наистина се случва, а проруските групи ги развенчават. (Безсонов не отговори на въпроси от ProPublica.)
Кадри от рускоезично видео, което фалшиво твърди, че проверява фактите на украинската дезинформация. Няма доказателства, че видеото е създадено от украински медии или разпространено някъде, но етикетът в горната част казва, че видеото е „Нов фалшив от украински медии“. Централният надпис неточно обозначава кадрите като „Харков отново е атакуван от окупаторите!“ приписвайки фалшиво твърдението на украинските медии. Долният надпис правилно идентифицира събитието като „Пожар в склада за боеприпаси, град Балаклия, 2017 г.“. Екранна снимка, направена от ProPublica
Изглеждаше като още един пример за полезна проверка на фактите от войната, с изключение на един проблем: има малко или никакви доказателства, че видеото, в което се твърди, че експлозията е била ракетен удар, е разпространявано някога. Вместо това самото развенчаващо видео изглежда е част от нова и тревожна кампания, която разпространява дезинформация, като я прикрива като проверка на фактите.
Изследователи от Центъра за медийна криминалистика на университета Clemson и ProPublica идентифицираха повече от дузина видеоклипа, които претендират да развенчават очевидно несъществуващи украински фалшификати. Видеоклиповете са събрали повече от 1 милион гледания в проруски канали в приложението за съобщения Telegram и са събрали хиляди харесвания и ретуитове в Twitter. Скрийншот от един от фалшивите развенчаващи видеоклипове е излъчен по руската държавна телевизия, докато друг беше разпространен от официален акаунт на руското правителство в Twitter.
Целта на видеоклиповете е да посеят чувство на съмнение сред рускоезичната публика, докато се сблъскват с реални изображения на разбити руски военни превозни средства и разрушенията, причинени от ракетни и артилерийски удари в Украйна, според Патрик Уорън, доцент в Clemson, който съвместно ръководи Центъра за медийна криминалистика.
„Причината да е толкова ефективен е, че всъщност не е нужно да убеждавате някого, че е вярно. Достатъчно е, за да накара хората да не са сигурни на какво трябва да се доверят“, каза Уорън, който е провел задълбочено проучване на руските интернет кампании за тролинг и дезинформация. „В известен смисъл те убеждават зрителя, че би било възможно украинско пропагандно бюро да направи подобно нещо.
Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари отприщи поток от фалшива и подвеждаща информация от двете страни в конфликта. Вирусни публикации в социалните медии, в които се твърди, че показват видео на украински изтребител, който сваля шест руски самолета – така наречения „Призрак на Киев“ – всъщност са извлечени от видеоигра. Украинските правителствени служители казаха, че 13 гранични патрули, охраняващи остров в Черно море, са били убити от руски сили, след като отприщи предизвикателен непристоен език , само за да признае няколко дни по-късно, че войниците са живи и са били пленени от руските сили.
От своя страна руското правителство не желае да признава подобни грешки и започна пропагандна кампания още преди конфликтът да е започнал. То отказва да използва думата „инвазия“, за да опише използването на повече от 100 000 войници за влизане и окупиране на територия в съседна държава и помага за разпространението на неоснователна теория на конспирацията за биологични оръжия в Украйна. Руските служители извършиха репресия над медиите, с кулминация – нов закон, който забранява на медиите в страната да публикуват всичко, което се отклонява от официалната позиция относно войната, като същевременно блокира достъпа на руснаците до Facebook и BBC, наред с други медии и платформи.
Медиите по света отговориха на натиска от лъжи и дезинформация чрез проверка на фактите и развенчаване на съдържание и твърдения. Фалшивите видеоклипове за проверка на фактите се възползват от тези усилия да дадат на рускоговорящите зрители идеята, че украинците широко и умишлено разпространяват фалшиви твърдения за руски въздушни удари и военни загуби. Превръщането на развенчаването в дезинформация е сравнително нова тактика, която не е била документирана по-рано по време на настоящия конфликт.
„Това е първият път, когато виждам нещо, което бих могъл да нарека операция с фалшив флаг за дезинформация“, каза Уорън. „Сякаш руснаците всъщност се преструват на украинци и разпространяват дезинформация.
Кадри от рускоезично видео, което фалшиво твърди, че проверява фактите на украинската дезинформация. Няма доказателства, че видеото е създадено от украински медии или разпространено някъде, но етикетът в горната част казва, че видеото е „фалшиви украински медии“. Надписите вляво неточно обозначават кадрите като „Търговски център в Киев се запали, след като беше ударен от руска ракета“, лъжливо приписвайки твърдението на украинските медии. Надписът вдясно идентифицира събитието като „Пожар в Первомайск от 2021 г.“.Екранна снимка, направена от ProPublica
Видеоклиповете се комбинират с пропаганда по руската държавна телевизия, за да убедят руснаците, че „специалната операция“ в Украйна протича добре и че твърденията за неуспехи или въздушни удари по цивилни райони са украинска дезинформационна кампания за подкопаване на доверието на Русия.
Не е ясно кой създава видеоклиповете, или те идват от един или много източници. Те се разпространяват от около две седмици, като за първи път се появяват няколко дни след нахлуването на Русия. Първото видео, забелязано от Уорън, твърди, че украинско знаме е премахнато от стари кадри на военна кола и заменено с Z, вече емблематичен знак, изрисуван върху руски превозни средства, участващи в инвазията. Но когато тръгна да търси примери на хора, споделящи подвеждащите кадри с логото Z, нямаше резултати.
„Следявах [изображения и видеоклипове от войната] доста внимателно в емисиите на Telegram и никога не видях видеоклипа, за който твърдяха, че е пропагандно видео, където и да било“, каза той. „И така започнах да ровя малко повече.“
Уорън откри други фалшиви видеоклипове за проверка на фактите. В единия се твърди, че разкрива фалшиви кадри от експлозии в Киев, докато други твърдят, че разкриват, че украинците разпространяват стари видеоклипове на несвързани експлозии и ги обозначават като скорошни. Някои от видеоклиповете твърдят, че развенчават усилията на украинците фалшиво да етикетират военните превозни средства като принадлежащи на руската армия.
„Много е ясно, че това е насочено към рускоезичната публика. Те се опитват да накарат хората да си помислят, че когато видят унищожена руска военна техника, трябва да сте подозрителни към това“, каза Уорън.
Няма съмнение, че по-стари кадри на военни превозни средства и експлозии са разпространявани с неверни или подвеждащи твърдения, които ги свързват с Украйна. Но във видеоклиповете, идентифицирани от Уорън, предполагаемата дезинформация, създадена от Украйна, изглежда не е била разпространявана преди развенчаването на руски език.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Търсенето на примери за подвеждащите видеоклипове се оказа без резултат в социалните медии и другаде. Показателно е, че нито един от предполагаемите развенчаващи видеоклипове не цитира нито един пример за споделяне на украински фалшификати в социалните медии или другаде. Проучването на метаданните на два видеоклипа, намерени в Telegram, изглежда дава обяснение за това отсъствие: Който и да е създал тези видеоклипове, просто е дублирал оригиналните кадри, за да създаде предполагаемия украински фалшификат.
Всеки цифров видео файл съдържа вградени данни, наречени метаданни, които показват кога е създаден, какъв софтуер за редактиране е използван и имената на клиповете, използвани за създаване на окончателно видео, наред с друга информация. Два рускоезични видеоклипа за развенчаване съдържат метаданни, които показват, че са създадени с помощта на един и същ видео файл два пъти – веднъж за показване на оригиналните кадри и веднъж, за да се твърди, че е разпространен като украинска дезинформация. Който и да е създал видеоклипа, е добавил различни надписи или визуални елементи, за да създаде украинската версия.
„Ако тези видеоклипове бяха това, за което се представят, те щяха да бъдат комбинация от два отделни видеофайла, `украински фалшификат` и оригиналните кадри“, каза Дарън Линвил, доцент в Clemson, който е съпредседател на Media Forensics Hub с Уорън. „Метаданните, които открихме за някои видеоклипове, ясно показват, че те са създадени чрез дублиране на един видео файл и след това редактирането му. Който и да е създал видеото за развенчаване, е създало фалшификата и го развенчава в същото време.“
Media Forensics Hub и ProPublica направиха тестове, за да потвърдят, че видеоклип, създаден с помощта на две копия на един и същи материал, ще доведе до появата името на файла два пъти в метаданните на видеоклипа.
Джоан Донован, изследователският директор на Центъра за медии, политика и обществена политика в Харвард ,Шоренщайн, нарече видеоклиповете „нискокачествена информационна война“. Тя каза, че не е необходимо да се разпространяват широко в социалните медии, за да бъдат ефективни, тъй като съществуването им може да бъде цитирано от големите руски медийни източници като доказателство за онлайн кампанията за дезинформация на Украйна.
„Това работи при държавната телевизия в смисъл, че можете да пуснете нещо подобно онлайн и след това да го пуснете отново по телевизията, сякаш е пример за това, което се случва онлайн“, каза тя.
Точно това се случи на 1 март, когато контролираният от държавата Канал 1 излъчи екранна снимка, направена от един от видеоклиповете, идентифицирани от Уорън. Изображението беше показано по време на сутрешна новинарска програма като предупреждение към „неопитни зрители“, които може да бъдат заблудени от фалшиви изображения на украински сили, унищожаващи руски военни превозни средства, според доклад на BBC News.
„Кадри продължават да се разпространяват в интернет, които не могат да бъдат описани като нищо друго освен фалшиви“, цитира BBC водещ на Channel One, който говори на зрителите.
Най-малко един акаунт в руското правителство е популяризирал очевидно фалшиво развенчаващо видео. На 4 март руското посолство в Женева туитира видео с глас, който казва, че „Западните и украинските медии всеки ден създават хиляди фалшиви новини за Русия“. Първият пример показва видео, където се предполага, че буквата „Z“ е насложена върху унищожен военен автомобил.
Кадри от рускоезично видео, което фалшиво твърди, че проверява фактите на украинската дезинформация. Няма доказателства, че видеото е създадено от украински медии или разпространено някъде, но етикетът в горната част казва, че видеото е „украинска редакция“. Най-горният надпис неточно обозначава кадрите като „украинци заловиха руска техника“. Долният надпис правилно идентифицира събитието като „Видео на украинско оборудване 2019“. Екранна снимка, направена от ProPublica
Друго видео, което се разпространява в руски националистически канали в Telegram като @rlz_the_kraken, което има повече от 200 000 абонати, твърди, че показва, че фалшиви експлозии са добавени към кадри от сгради в Киев. Експлозиите и димът са очевидно измислени, а видеото твърди, че са добавени от украинци.
Кадри от рускоезично видео, което фалшиво твърди, че проверява фактите на украинската дезинформация. Няма доказателства, че видеото е създадено от украински медии или разпространено някъде, но етикетът в средата на изображенията казва „Нов фалшив от Украйна“. Надписът в горната част гласи „Спешно!“ и неточно обозначава кадрите като „Киев беше нападнат от руската армия!“ докато приписва фалшиво твърдението на украинските медии. Долният надпис правилно идентифицира изображението като „Киев 2017“. Екранна снимка, направена от ProPublica
Но както при другите фалшиви видеоклипове за развенчаване, обратните търсения на изображения не откриха никакви примери за предполагаемо манипулирано видео, което се споделя онлайн. Метаданните, свързани с видео файла, показват, че той може да е бил манипулиран за добавяне на звук и други ефекти с помощта на Microsoft Game DVR, част от софтуера, която записва клипове от видео игри.
Фалшивите видеоклипове за развенчаване се разпространяват предимно в рускоезични канали на Telegram с имена като @FAKEcemetary. През последните дни те направиха скок към други езици и платформи. Едно видео е предмет на тема в Reddit, където хората обсъждат достоверността на кадрите. В Twitter те се разпространяват от хора, които подкрепят Русия и които представят видеоклиповете като примери за украинска дезинформация.
Франческа Тотоло, италианска писателка и привърженик на неофашистката партия CasaPound, наскоро туитира видео , в което твърди, че украинско знаме е премахнато от военен автомобил и заменено с руски Z.
„Сега войни се водят и в медиите и в социалните мрежи“, каза тя.
Превод: Алтернативи и Анализи
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
