Science-climat-energie.be: Може ли Европа да се справи без руски газ?

от Самуел Фурфари, почетен професор на Свободния университет в Брюксел

и Ален Преа, почетен професор на Свободния университет в Брюксел

От няколко години Съединените щати са самодостатъчни по отношение на производството на енергия, главно благодарение на шистовия газ, който е 15 пъти по-евтин от този в Европейския съюз (ЕС) и се добива в много малки количества. Русия разполага с близо 200 трилиона кубични метра природен газ, което я прави най-големия доказан резерв от природен газ в света (20%), изпреварвайки Иран и Катар, и е най-големият износител на газ в света. Съединените щати, които през 2016 г. бяха нетен вносител на газ, за няколко години се превърнаха в един от водещите износители на втечнен природен газ в света. През 2021 г. Съединените щати са изнесли 100 милиарда m³ (Gm³) втечнен природен газ (= Liquefied Natural Gas, транспортиран с кораб в течно състояние при температура -161°C).  Тъй като Русия може да изнася газ само за два региона (Европа и Азия) поради разпределителните мрежи на тръбопроводите, тя се е организирала, като е отнела експортния монопол на своя газов гигант – Газпром – да изнася и втечнен природен газ.

Понастоящем „Газпром“ добива около 550 млрд. куб. м газ годишно, плюс 100 млрд. куб. м, добивани от независими руски производители или внасяни от Централна Азия, което прави общ годишен обем от над 650 млрд. куб. м. Почти две трети от това количество се използва за вътрешно потребление, а 75 мрлд. кубически метра се изнасят за страните от бившия СССР и около 150 млрд. кубически метра за други страни, главно за Европейския съюз.

Европейският съюз зависи от Русия за 45,3 % от доставките си на газ, от Норвегия – за 23,6 %, от Африка (Нигерия, Алжир, Либия) – за повече от 10 %, а останалата част идва от Съединените щати и Близкия изток, по-специално от Катар. По-голямата част от руския газ се разпределя към Европа по три големи континентални газопровода (Северен поток 1 през Балтийско море, Ямал-Европа през Беларус и Полша и „Фратернити“ през Украйна). Северен поток 1, който има капацитет от 55 млн. куб. м годишно, е дублиран от четвърти със същия капацитет – Северен поток 2, финансиран от Газпром (Русия) и германски компании (BASF, Whintersall), както и от Engie и Shell. Завършен, той трябваше да влезе в експлоатация в края на рутинна административна процедура през 2022 г. Но след войната в Украйна германското правителство реши да спре сертифицирането.

Газът представлява около една четвърт от потреблението на енергия в Европейския съюз. То се използва главно за битово и промишлено отопление (70%) или за производство на електроенергия (30%). Въпреки че някои държави-членки на ЕС сами добиват газ, като например Нидерландия и Румъния, този добив е твърде малък, за да покрие нуждите на всички домакинства и предприятия в ЕС. Следователно Европейският съюз трябва да търси тази енергия другаде, особено в Русия (около 150-170 млрд. куб. м в зависимост от суровостта на зимата). ЕС остава водещата дестинация за износ на руски газ (78% от износа). Енергийната стратегия на Русия за ЕС се състои главно в увеличаване на износа.

Ембарго върху руския газ за ЕС би означавало, че покупките на руски газ ще бъдат значително намалени, тъй като целият износ на газ по тръбопроводите е насочен към ЕС. Това ще им позволи да изнасят само до терминали за втечнен природен газ в Азия (Китай, Япония, Корея и Тайван).

Тъй като страните от Близкия изток имат договори за доставка на втечнен природен газ с азиатските страни, единственият надежден заместител на ЕС е втечненият природен газ от САЩ, при условие че администрацията на Байдън спре тормоза над основните добиващи компании на газ, както обеща по време на предизборната си кампания.

Необходими са само пристанища, оборудвани за приемане на танкери с втечнен природен газ и за регазификация на втечнения природен газ. В Европа много пристанища са оборудвани (Белгия със Зеебрюге, Холандия, Франция, Испания, Литва и т.н.), но странно е, че Германия, въпреки че е най-голямата икономика в ЕС, няма такова оборудване, тъй като германските еколози са категорично и твърдо против този „предпазен клапан“. След като се регазифицира в европейските пристанища, газът може да се разпределя навсякъде в ЕС, когато е необходимо, чрез взаимосвързана мрежа от газопроводи.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

Световният пазар на втечнен природен газ през 2020 г. е 490 млрд. куб. м, или 12,3% от световното потребление на природен газ и 2,6% от потреблението на първична енергия. Повече от половината втечнен природен газ (50,9 %) се изнася, а останалата част (48,1 %) се доставя на регионално ниво (междурегионални газопроводи).

Графиката по-долу показва колко важно място е заел втечненият природен газ в световната търговия с газ през последните 20 години:

Напоследък втечненият природен газ се превърна в основен източник на растеж в търговията с природен газ, повече от търговията по тръбопроводи. Графика на С. Фурфари въз основа на данни от BP Statistical Review of World Energy, юли 2021 г. Така световната търговия с втечнен природен газ се очаква да се удвои до 2040 г. до 729 млрд. куб. м (дори повече от сегашната търговия по тръбопроводи). Тогава делът на втечнения природен газ в световната търговия с газ ще бъде почти 60% (по iris-france).

Основните износители на втечнен природен газ са Австралия (21,8%), Катар (21,7%), САЩ (12,6%), Русия (8,3%), Малайзия (6,7%) и Нигерия (5,8%) (вж. тук). Те снабдяват 60-70 % от азиатския ЮИЕ (най-вече Китай, Япония и Корея, като тези три страни осигуряват 50 % от световното търсене) и 21 % от ЕС. За да се справим без руски газ, 160 млн. куб. м ще трябва да бъдат прехвърлени от Южна Азия към ЕС, което би означавало да се намали потреблението на Южна Азия с 50%! Невъзможно!

За разлика от газопроводите, танкерите за втечнен природен газ отиват там, където пазарът реши, при поискване, при най-високата оферта, което ще породи конкуренция между ЕС и Азия и ще доведе до рязко покачване на цените. В този контекст Китай, който притежава 28 газови терминала, би могъл да купува руски втечнен природен газ (особено от Сахалин, т.е. от Азия) с отстъпка и да го продава на ЕС на висока цена, тъй като Китай няма голям енергиен проблем, тъй като без проблем експлоатира своите богати и евтини въглища. В Споразумението за климата от COP21 в Париж (2015 г.) Китай (и Индия) умело се възползваха от ситуацията и поеха ангажимент постепенно да намалят експлоатацията на въглища едва от 2030 г., без да посочват дата за окончателното им изоставяне, за разлика от страните от ЕС, които, след като драстично намалиха експлоатацията на този ресурс, също се отказват от използването му (по-специално новото германско правителство планира да премести датата на окончателното изоставяне, договорена от Ангела Меркел през 2038 г., на 2030 г.). Следователно Китай ще замени газа с въглища при добра финансова сделка.

Освен това ембаргото върху руския газ ще забави дейността на „Газпром“, „Роснефт“, като ще бъдат затворени добивни кладенци и т.н., така че в крайна сметка световното предлагане ще намалее и цените съответно ще се повишат.

Изводът е, че енергийната политика на Европейския съюз за насърчаване на възобновяемите енергийни източници от 2005 г. насам с Пътната карта на Ангела Меркел, наречена „енергиен преход“, е довела до подчиняването на един доминиращ доставчик – Русия, и на един-единствен продукт – газа. Най-яркият пример е Германия, която премахна своите атомни електроцентрали и се готви да направи същото с евтините си електроцентрали на лигнитни въглища, за да се впусне в името на екологията в много скъпите т.нар. непостоянни възобновяеми енергии.  Тъй като това не работи (невинаги има вятър за вятърна енергия, нито слънце за слънчеви панели и т.н.), наскоро Германия трябваше да построи нови газови електроцентрали. Изправени пред тази енергийна „катастрофа“ (вижте последните си сметки за ток и парно), много страни, включително Белгия, възраждат своите атомни електроцентрали.

Неуспешни ли са възобновяемите енергийни източници? Да, през януари 2022 г. те произвеждат само малко под 2% от електроенергията в пиковите часове.

Тази ситуация обаче е била предвидена…! През октомври 2000 г. Европейската комисия публикува Зелена книга относно сигурността на енергийните доставки в ЕС. Това е стратегия на здравия разум, която се състои в това да не се слагат всички яйца в една кошница.

Първо, да се разнообразят видовете използвана първична енергия.

Второ, разумно е да се диверсифицират страните, от които се внасят тези енергии, и

Трето, дори за една и съща енергия и една и съща страна е разумно да се диверсифицират маршрутите и средствата за доставка.

Германия е отличен пример за тази грешка в европейската енергийна политика: тя е твърде зависима не от природния газ (той представлява само 36%), а от руския газ. През 2019 г. тя внася 84 млрд. куб. м, от които 51 млн. куб. м идват от Русия. Освен това е втора грешка за такава важна икономика, че Германия не е изградила нито един газов терминал, който да приема танкери с втечнен природен газ (LNG) за доставка на световния пазар. Природозащитниците се противопоставиха на различните представени проекти, тъй като смятат, че те продължават да внасят изкопаеми горива.

И така, как да излезем от тази криза, от това затваряне на кръга? Доставките в близко бъдеще (през 2022 г.) на 15 млрд. куб. м втечнен природен газ от САЩ ще намалят зависимостта на Европейския съюз от Русия с 8 % – от 44 % на 36 %, а нашата „зависимост“ от САЩ ще спадне с 7 % на 15 %. Инициативата планира до 2030 г. да се доставят до 50 млрд. куб. м американски втечнен природен газ. Не забравяйте, че ЕС насърчава държавите-членки да се противопоставят на проучването – да не говорим за експлоатацията – на природен газ от скалите, а сега моли САЩ да го доставят. Дали изведнъж е станал по-малко замърсяващ?

Чрез получаване на доставки от други страни в средносрочен план (Африка и други страни, включително Норвегия и Катар) зависимостта на ЕС от Русия може да бъде намалена с 25%. И накрая, тъй като природният газ се използва главно за отопление, намаляването на броя на инсталациите за отопление на природен газ може да допринесе за допълнително намаление с 10 % в сравнение с текущите нива зависещи от Русия.

 Тези сценарии подлежат на голяма несигурност, докато инфраструктурите за регазификация не бъдат доразвити. Всъщност в Европа липсват структури за разтоварване на товари от кораби в тръбопроводната мрежа, липсват места за съхранение и взаимовръзки. Това едва ли е изненадващо, тъй като от години изкопаемите горива са обект на порицание, а възобновяемите енергийни източници се насърчават. Как можем да очакваме инвеститорите да инвестират в липсващите инфраструктури, когато Европейската комисия повтаря, че трябва да се откажем от изкопаемите горива? Не бива да се забравя, че изграждането на терминали за регазификация на течен метан е много скъпо – обикновено един милиард евро на терминал, а изграждането им отнема почти две години.  Повечето от сегашните терминали вече са пренаситени и в този контекст терминалът в Зеебрюге, който е предимство за Белгия, ще бъде разширен до 2024 г.

Европейците искат да се освободят напълно от руския газ до 2027 г. Междувременно Европа ще използва 80% от стратегическите си запаси, за да изкара зимата на 2022-2023 г.

Превод Алтернативи и Анализи

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940