Единственият вариант за Украйна е самостоятелност в областта на сигурността

Руският президент Владимир Путин няма да прекрати доброволно войната си срещу Украйна. Санкциите на Запада не осакатяват Русия незабавно – освен това, сплотяват руснаците допълнително. Продажбите на петрол и газ на високи цени укрепват бюджета на Кремъл. Единственото радикално средство е да се спрат тези продажби. Веднага. Няма кой да гарантира неутралитета на Украйна, а войната е единствената и възможност тя да докаже своята самостоятелност по отношение на сигурността.

Сред по-оптимистично настроените днес има тенденция да се следи за новини, сочещи към мирен край на войната в Украйна. За съжаление, това е безплодно упражнение. Войната няма да спре. Тя се развива катастрофално за Владимир Путин. Но колкото по-катастрофално върви тя, толкова повече той ще търси реванш за унижението си. Най-вероятно подходът му ще бъде да откъсне парчета от Украйна и след това да представи разчленяването и като свършен факт, навреме за парада на Червения площад на 9 май, който отбелязва победата във Втората световна война, памет която нелепо се присвоята за пропагандни цели.

Санкциите сами по себе си няма да спрат войната. Оценките на Goldman Sachs опровергават „парадигмата на санкциите“: те показват, че Русия може да приключи 2022 г. с рекорден търговски излишък от 321 млрд. долара благодарение на високите цени на петрола и газа и срива на вноса. Санкциите нанасят своите поражения, но въпреки това повишаващите се цени на руския износ генерират извънреден приток на пари, който изпълва хазната на Кремъл. Г-н Путин може да печата рубли почти неограничено, отлагайки фалита поне в близко бъдеще. Постъпленията от продажбата на ресурси и блокираните резерви на Запад ще покрият новонапечатаните пари. А руският автократ ще продължи да извършва военни престъпления в Украйна и да поставя имперските си ултиматуми, докато има зад гърба си страната и пари в джоба си.

Търговските излишъци, поне за известно време, ще позволят на Русия да живее със западните санкции, независимо от предстоящия срив на жизнения стандарт. Налице е токсична комбинация от фактори: имперско високомерие; фактът, че руските граждани са традиционно пасивни и изумително търпеливи, и страхът от репресии на всички нива на обществото и политическия елит. И всички те сочат към един-единствен извод: няма вероятност скоро да се появи домашна алтернатива на Царя в Кремъл.

Западните санкции няма да спрат войната, докато има руски банки извън списъка на санкционираните банки, които да обслужват паричните потоци от износа на енергия.

Фазата на изтощение – от война към замразен конфликт

Войната навлиза във фаза на изтощение – в която финансовата подкрепа за Украйна ще стане също толкова важна, колкото и военната помощ. Фактът, че руските войски се изтеглят от украинските региони, не означава много и със сигурност не е знак, че предстои общо изтегляне.

Всъщност прегрупирането би могло да позволи на Кремъл да замрази конфликта, да консолидира печалбите и да формира благоприятна за Русия „Новорусия“ (Нова Русия) – сухопътния мост към Крим, която той желае. В такъв случай г-н Путин може да продължи да твърди, че е постигнал целите си в Украйна, или поне съществената част от тях. Това би бил нов „замразен конфликт“, в който откъснатите от Украйна територии ще се използват като лост за оказване на натиск върху Киев и това да се обяви за „победа“. А това, което реалността не може да предложи, щеше да се добави от пропагандата.

Което е логиката на всички замразени конфликти в постсъветското пространство. Приднестровието се използва срещу Молдова, Южна Осетия и Абхазия – срещу Грузия. А срещу Украйна се използват Донбас и Луганск – или, скоро, Новорусия.

Но независимо от подробностите, не се заблуждавайте. В момента в Русия няма спонтанна тенденция към мир. Партията на войната е взела надмощие. Но партията на войната не изхожда от армията. Това е секта от неоимпериалисти и неосталинисти сред руските политици и тайни служби, която задава тона. Тяхната жажда за отмъщение се противопоставя на „тежестта“ на фактите за жертвите и човешките страдания. Така че трябва да сме готови за още зверства, още ужаси – още Бучи.

Демилитаризацията и неутралитетът не са опция

Междувременно Украйна се намира в ситуация, която е не само странна, но и ужасяваща. Тя търси гаранции за евентуалния си неутрален статут. На пръв поглед това е разумно. Но тези гаранции неизбежно ще повторят съдбата на „гаранциите“ от Будапещенското споразумение от 1994 г., които се оказаха безполезни. И, за съжаление, нито САЩ, нито която и да е друга държава – членка на НАТО, ще бъде готова – или, логично, способна – да подкрепи неутралитета на Украйна и да и обещае да се бори с Русия в бъдеще. Западът не предлага на Украйна членство в НАТО, както не предлага и гаранции за нейния неутрален статут.

Какви са възможностите на Украйна?

Наречете това политически цинизъм, наречете го Кисинджърска реал политика, наречете го както искате. Но единствената надежда на Украйна е сама да спечели войната и да докаже, че е самодостатъчна по отношение на сигурността си, по-ефективна от гаранциите за сигурност на НАТО. Такава е извратеността на ситуацията. Да, Западът ще продължи да предлага пари и оръжия. Но все още няма да предлага никакви гаранции за сигурност, защото се страхува, че ще се забърка в ядрена размяна с Русия и затова е открит за ядрено изнудване.

И ето го парадоксът: вероятността г-н Путин да ескалира войната – да я прехвърли във фаза, в която се използват оръжия за масово унищожение – ще нараства, а не намалява, пропорционално на неговото безсилие, на очевидната му неспособност да смаже украинската армия. Така че колкото повече Украйна успява да направи това, което наистина трябва да направи, толкова повече човекът в Кремъл ще изпитва нужда да опита „ултимативното“ решение.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.




Войната в Украйна няма да има мирен край, в който руснаците просто да се приберат у дома. Владимир Путин успя да смени темата на вътрешния дебат, като обвърза собственото си оцеляване с това на Русия и като изкара, че Западът напада Голямата или Великата Русия. Заглушаването на дисидентските медии доведе до ситуация, в която има само един разказ – този на Кремъл. А тези, които не са съгласни с този разказ, емигрират на тълпи. Екзистенциалният страх премахна вътрешната съпротива, която би могла да мобилизира още повече подкрепа за диктатора и да затвърди абсолютистката му власт.

А какво става със здравето на г-н Путин? Дали то не е фактор за развитието на ситуацията? Ами ако той се спомине – което е крайната съдба на всички хора – и ако смъртта му е скорошна и внезапна, това очевидно би имало някакво значение. Но извън това, независимо дали спекулациите за здравето му са верни или неверни, дали диагнозите, които се поставят, са основателни, никакъв сценарий за състоянието му в краткосрочен план не би могъл да повлияе на решимостта му да продължи да води война.

Санкциите няма да сложат край на войната

Наближаваме лимитите на санкциите от гледна точка на анализ на разходите и ползите, залегнал в основата на тяхното приемане. Вече е съвсем ясно, че те не могат да сложат край на войната. Това, което може да сложи край на войната, е блокирането на продажбите на руски нефт и газ. Само източването на ресурсната база на г-н Путин би подкопало желанието му да ескалира и да търси победа на всяка цена на човешкия живот. Затова тези продажби трябва да бъдат блокирани.

Вярно е, че дори и без такова блокиране руската икономика е истинска бъркотия. БВП ще се свие с повече от 15 % тази година, безработицата и инфлацията ще нараснат, а жизненият стандарт ще се срине рязко. Но за да достигнат икономическите проблеми „критична маса“, която действително да повлияе на способността на Русия да води война в Украйна, ще са необходими месеци, а може би и години. Дотогава войната може да бъде – вероятно ще бъде – загубена или спечелена, или замразена като конфликт. И именно изходът от войната, а не трудностите, които изпитва руският народ, или средносрочните и дългосрочните щети за руската икономика, ще определят съдбата на Украйна – а с това и бъдещето на НАТО.

Путин се е прицелил в НАТО

Това, което е заложено на карта в момента за Украйна, може да бъде разбрано погрешно. Това не е членството в НАТО.  Дали Украйна ще стане член на НАТО или не, всъщност не е от особено значение за способността ѝ да осуети плановете на г-н Путин. Важното е следното. Човекът в Кремъл иска да накаже непокорния украински президент Володимир Зеленски и да покаже на членовете на НАТО, че когато Алиансът е подложен на стрес тест със заплаха от ядрена атака, Западът ще се огъне и ще се откаже от член 5. Повдигането на съмнения и подкопаването на целостта на НАТО е основната цел на Путин в украинската война. А неговата игра на непрекъсната ескалация, докато се бори със Запада там, е ключов метод за постигане на тази цел.

Тъй като нито Русия, нито Украйна могат да си позволят да загубят, остава да сравним съответните им дефиниции за „победа“, за да разберем обхвата на възможните компромиси.

Всъщност в момента този диапазон не е много голям. Примирието е невъзможно на този етап, тъй като Путин възнамерява да разшири завоеванията си на бойното поле.

Историята се повтаря – краткотрайният нов Столипинов период

Той успешно смесва личния си залог и залога на Русия във войната, свързвайки неуспеха си с неминуем разпад на Русия. Няма смисъл да се търси рационалното зърно и истина в подобни разсъждения, защото те са едновременно и по-мистични и по-прагматични. Военновременното усещане, че „Отечеството е в опасност „, е способно да подготви руснаците за безкрайни трудности, което е много добра новина за г-н Путин. Санкциите не могат да окажат решаващо въздействие върху общество, което е подложено на дълбока анестезия.

Историята се повтаря: периодът на материално благоденствие, подобен на този при Столипин, е твърде кратък, за да създаде устойчиви рационални рефлекси или значителна средна класа, която да убеди руснаците в ползите от демокрацията, пазарната икономика и глобализацията. Начинът на мислене на повечето руснаци се върти около имперската гордост и схващането, че Украйна (Малорусия или „Малка Русия“) е част от Велика Русия и следователно войната е „вътрешен“ въпрос. От това следва, че за Кремъл войната е свързана с това Русия да си върне това, което ѝ принадлежи, от коварния Запад.

Помогнете на Зеленски да спечели войната и да спре да налива милиарди в джобовете на Путин

Нито санкциите в сегашния им обхват и форма, нито промените в Русия, предвид сегашните им перспективи, могат да сложат край на войната в Украйна. Ако Западът иска да помогне на Украйна да оцелее като държава, той трябва да помогне на г-н Зеленски и неговите съмишленици да постигнат такива успехи на бойното поле, че да не оставят на Путин друг избор, освен да преговаря. Но тези усилия трябва да бъдат системни и последователни. Безсмислено е едновременно да се оказва военна и финансова подкрепа на Украйна и да се наливат милиарди в джобовете на Путин – а след това да се надяваме, че войната ще приключи.

Като всеки нашественик, г-н Путин зависи от своя тил и от линиите за снабдяване. Истинските снабдителни линии във войната на Владимир са приходите му от енергоносители. Ние трябва да прекъснем тези доставки. Напълно. И да отвърнем на удара в Черно море, където той вече поставя мини, за да блокира морското корабоплаване на корабите на страните от НАТО, или в Прибалтика, или във въздуха над Украйна, предоставяйки на украинците средства и разузнавателна информация в реално време, за да осигурят на Киев контрол над небето на страната.

Гласуването на Сената на САЩ за предоставяне на ленд лийз на Украйна е сигнал за голяма промяна и ново ниво на решимост на Запада да победи Русия във войната.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *