След войната на Владимир

Планът Решетников – 2

Докато в Украйна продължава да бушува убийствена война, чийто изход все още не е ясен, Русия вече работи върху това как да спечели мира, тъй като успехът във войната се изплъзва на Москва.

В България изглежда, че Стефан Янев може да е в основата на нейната формула за спечелване на мира.

Колкото и да е скучен и в известен смисъл „сив“, Стефан Янев винаги си заслужава да бъде чут. В края на краищата, той беше служебен министър-председател миналата година и министър на отбраната по-рано тази година – макар че, беше доста бързо уволнен от последния пост от настоящия министър-председател Кирил Петков. Но дори и без да е на поста си, той изглежда има тежест. Най-малкото, неговите неотдавнашни публични изказвания срещу ЕС и НАТО изглежда са показател за новия план на Кремъл и за това е добре да бъде чут и разбран. Той изглежда има два варианта.

В първия левите, националистите и русофилите обединяват ресурсите си и съсредоточават усилията си в опити да извадят България от ЕС и НАТО.

Във втория – който може да е алтернатива, но е по-вероятно да е временна стратегия – те продължават вече започналия процес на тиха ерозия и подкопаване на статута на страната като член на двете организации.

Булекзит?

Ако се чудите, да, правилно сте прочели. Изглежда, че изтеглянето от НАТО вече не е достатъчно. Кремъл иска да разруши изцяло европейския ред. Това включва ЕС и влизането на България в еврозоната, така че си струва да се разпадне и ЕС. Както Путин и Ко разбират нещата, страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) трябва задължително да излязат от ЕС.

В някаква ограничена степен това съответства на това, което вече се случва. Изглежда, че Унгария вече е по този път. И със сигурност отговаря на ключовата линия в пропагандните лаборатории на Москва: че глобализацията (бацил, чиято разновидност е ЕС) е подкопала националния суверенитет и е лишила Русия от нейната сфера на влияние.

Един от водещите експерти по външна политика на Кремъл, Сергей Караганов, изразява това по начин, който е показателен:

„В Съветския съюз не можехме да съществуваме без враг, а не можем да съществуваме [без него] и в Русия, защото генетично сме страна, израснала върху отбраната. Ако я махнем, нещата ще започнат да се разпадат“.

Освен това той обявява установения световен ред и системата за сигурност в Европа за „нелегитимни“, като по този начин надгражда с антиевропеизъм към вече съществуващия войнстващ антиатлантизъм. Ако това беше валидна позиция на влиятелни кръгове в Москва преди няколко месеца, то със сигурност е още по-валидна сега. Перспективата за присъединяване на неутралните Швеция и Финландия към НАТО е достатъчно реална – до голяма степен благодарение на украинската авантюра на г-н Путин – и е убедителна причина Русия да засили усилията си по дестабилизиране на Европа като търси незабавни резултати. Доколкото Кремъл ще има работа с една милитаризирана версия на ЕС в добавка към НАТО, съюз, който днес е едновременно по-мощен и по-видим, мирното съвместно съществуване от времето на Брежнев днес изглежда обречено бързо да се превърне в реликва от отминала епоха. Русия ще се изправи пред враждебна Европа и пред дълга и опустошителна Студена война, която не може да спечели.

Има и друга промяна. Руската армия се оказа неспособна да постигне целите на Москва. Така че операциите на тайните служби и „хибридната тотална война“ сега, изглежда, стават приоритетет. А там, където руските имигранти изглеждат неспособни да се включат в ролята на агенти в чужбина, се намесват прокситата на Кремъл от местния елит.

Именно на този фон трябва да се разглеждат последните „подвизи“ на Стефан Янев. Подобно на балкански Хари Потър, той бързо яхна метлата на антиевропеизма, така любезно предоставена му от проруските кръгове и българските националисти, обгърна се в националния трикольор и сега лети наоколо, претендирайки да бъде изразител на „националните“ интереси.

Може да се запитаме обаче: на кой точно национален интерес? Забележително е, че веднага след като парламентът гласува освобождаването на г-н Янев от поста министър на отбраната в последния ден на февруари 2022 г., той се срещна с руския посланик Елеонора Митрофанова – сякаш и двамата да демонстрират, че Москва държи именно на него.  Дали г-жа Митрофанова съответства на героините на Хари Потър е интересен въпрос, но паралелът с творбата на Джей Кей Роулинг не бива да се прокарва твърде далеч. Защото всички знаем кой е Волдемор. Но в нашия случай Хари и Тъмният лорд, смущаващо, са от една и съща страна.

Самата личност на г-н Янев не заслужава прекалено голямо внимание. Той не впечатлява като оратор. Отговорите му често издават липса на задълбоченост. И въпреки че има военно образование, кариерата му не изглежда толкова впечатляваща. Но медиите и задкулисието определено държат на него, и за това, поне за мен, той представлява възможен „путински“ вариант в дългосрочното планиране на Русия за България в годините след войната в Украйна. И това би бил вариант, който пряко включва подкопаването на крехката българска демокрация.

Г-жа Митрофанова използва посланическия си пост в София като изпитателен полигон за търсене на нови хоризонти за втвърдената след Украйна версия на руската „мека сила“ – дисциплина, в която тя претендира да бъде отличничка. И за нейния експеримент Стефан Янев е идеалният „лабораторен екземпляр“.

В неотдавнашно интервю за един от водещите български телевизионни канали г-н Янев се спря на необходимостта от прекратяване на членството в „аморфното“ пространство, наречено ЕС+, което „противоречи на националните интереси на България и нарушава нейните суверенни права“. Така че в последно време той недвусмислено проповядва излизането на България от Европейския съюз.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

Когато водещият на същото телевизионно предаване го прекъсна с думите „Но ние сме Европейският съюз!“, той се обърна към нея с думите:

„Ние сме, но все още имаме някаква национална идентичност. Дали искаме да бъдем граждани на България, или искаме да се развиваме в глобалното пространство със спомените за нашето героично минало и нашите традиции…“

Моля, обърнете внимание на репликата, напомняща за последователната външнополитическа цел на Русия: Интеграцията в ЕС противоречи на националния дневен ред на Русия. Що се отнася до България, в прочита на г-н Янев, като нация не можем да съчетаем националното достойнство и да надграждаме историческите си традиции и героичното си минало, докато България е член на ЕС. С други думи, ние трябва да напуснем ЕС и да се върнем в сферата на влияние на Русия.

Само че това няма да е играта куидич, която нашият нов Хари Потър играе. Не, това може да бъде много по-опасна игра. Защото междувременно завръщането към „гордостта, основана на историята“, с приказките за Велика България – начело, разбира се, с новия Велик лидер – може да се окаже равносилно на това България да прибегне отново до путиновата класика за отвоюване на територии, които страната е загубила в предишни войни. Не е трудно да се разпознае подражателска версия на руския имперски устрем, основан на военни победи, а не на ЕС споделяне на просперитет и сигурност със съседите. Подобно ревностно преследване на националистически мечти може лесно да се възползва от общия климат на недоволство от спадащия жизнен стандарт и неизпълнените обещания на ЕС. И все пак „националният интерес“ за благоденствие и сигурност, който може да бъде споделен само в рамките на ЕС, е едно нещо. „Националният интерес“ и путинския ревизионизъм съвсем друго.

В Кремъл напълно липсват съвременни основания за самочувствие и гордост от настоящите икономически постижения и благосъстояние на Русия. Фактите просто не са налице. Затова той прибягва до единствения метод, с който според него Русия разполага, за да превърне властта във финансови печалби: използването на военна сила за водене на война и сплашване на хората.

И така, нашият г-н Янев, като верен ученик на Владимир Путин, проповядва евангелието на Кремъл на българските си последователи: напуснете ЕС и НАТО и следвайте примера на Русия. Г-н Янев не е първият генерал, превърнал се в политик, който изпълнява проруската версия на „националистическата“ мелодия (и със сигурност няма да е последният). Но той е първата високопоставена фигура – близка до президента Радев и бивш министър-председател (макар и не избран) – която открито се асоциира с дневния ред на Кремъл. И е наивно да се вярва, че той не координира действията си с г-н Радев, давайки гласност на мислите на президента, докато привидно остава политик „на свободна практика“.

Българския Медведев?

Всъщност ключът към разбирането на г-н Янев може би е сценарият „Путин-Медведев“, който г-н Радев изглежда има предвид и в който избира свой аватар за свой формален наследник, докато самият той остава на мястото на водача.

Вероятно си спомняте как през 2008 г., изправен пред конституционното ограничение от два последователни мандата като президент, Владимир Путин прибягна до това да подкрепи своя верен „лейтенант“ Дмитрий Медведев на изборите за свой наследник и да заеме формално по-нисшия пост на министър-председател, който дотогава заемаше г-н Медведев. Оказа се, разбира се, че г-н Путин все още е истинският лидер и все още командва. Подозренията, че г-н Медведев просто е подгрявал мястото на г-н Путин, се потвърдиха през 2012 г., когато със сравнително малко колебание г-н Медведев се оттегли и се пристъпи към номинирането на неговия шеф за нов мандат като президент.

Е, г-н Радев може би има предвид нещо подобно като начин да остане ключов фактор в българската политика и след като напусне поста си през 2026 г., когато изтича вторият му мандат като президент. Може би аналогията няма да стигне дотам, че г-н Радев да получи евентуален трети президентски мандат. И, разбира се, българската система на управление е много по-малко „президентска“ от руската по отношение на ролите, сферите на влияние, правомощията за вземане на решения, правомощията за назначаване и т.н., така че наистина подробни паралели не са напълно подходящи. Въпреки това, г-н Янев изглежда правдоподобен кандидат за ролята на „българския Медведев“.

Сега мнозина продължават да гледат на г-н Янев като на партиен лидер или политик с партийни амбиции. Но това не е неговата непосредствена силна страна. Той не притежава нито харизмата, нито интелектуалния капацитет, хитрост и талант за политически интриги и маневри, за да вирее в партийно-политическата джунгла. А без партия той няма да остане дълго в полезрението на обществеността, освен ако президентът не го призове отново да оглави служебен кабинет.

Но в тези моменти на сянка поддръжниците на Стефан Янев могат спокойно да го държат в светлината на прожекторите и да го подготвят за наследник на Румен Радев или Кирил Петков и да изградят базата си за политическа власт. Същите агенти на влияние, които изтласкаха г-н Радев на преден план (планът „Леонид Решетников“) от неизвестността, сега негласно генерират внимание и завладяват медийна популярност за неговия аватар. Всъщност те биха могли да заложат на това, че Янев ще продължи силните страни на Радев – образа на дисциплиниран военен, с граждански опит във високите етажи на властта, удобно позициониран в междупартийното пространство.

Не вярвам обаче, че Янев някога ще направи силна партия сам по себе си. Той далеч не е „партиен инженер“ като Цветан Цветанов (дългогодишен „организационен човек“ на Бойко Борисов в бившата управляваща партия ГЕРБ) или Корнелия Нинова, лидер на Българската социалистическа партия (която сега се радва на наградата да бъде вицепремиер в доста сложното правителство на Кирил Петков). Има такива, които изграждат партии, и такива, които ги управляват. А г-н Янев не принадлежи към нито една от тези категории, но той е идеалният изпълнител на чужда воля. А това е доста добра квалификация при тези обстоятелства.

Запълване на вакуум

Националистическите и проруските сили в България са дълбоко обезпокоени от сегашната загуба на влияние, предизвикана от това колко бавно и неуспешно върви за г-н Путин войната, която предизвиква възмущение на елементарно човешко ниво. Те са наясно, че нито един от прокремълските политици не би имал шанс срещу проевропейски кандидат на каквито и да било избори.

Нито г-жа Нинова – лидерът на социалистите. Нито Костадин Костадинов – изгряващата звезда на русофилите и ръководител на движение „Възраждане“, който е твърде краен, за да има шанс в сериозната политика. И със сигурност нито един от лидерите на различните националистически фракции, които прекараха последното десетилетие в надвикване един на друг и дискредитиране в съюзи и коалиционни правителства с по-големи партии.

Не, никой от тях няма да се справи. И затова лансират „безпартийния“, „независимия“, „българския националист“ генерал Стефан Янев.

Поразително е колко системно основните медии позиционират Стефан Янев. Всяка негова позиция се превръща в контрапункт на правителството, отразявайки не настроенията на обикновените хора, а тези на вътрешната опозиция в рамките на истаблишмънта, която се стреми да замени кабинета „Петков“ с проруски. 

Все още е твърде рано да се вглеждаме в детайлите на съвместния план Радев-Янев. Но общите му очертания изгеждат ясни. Кремъл успя да наложи на България приемлив кандидат за президент още през 2016 г., непосредствено след анексирането на Крим. И макар че 2026 г. – годината на следващите президентски избори – изглежда далечна, подготовката за проекта Решетников – 2 е започнала. Всъщност г-н Янев не е пряко на политическия терен. Но той е там, отстрани, загрява и търси най-добрия начин да се позиционира като Наследник, възползвайки се от популярността на Радев и шоковия ефект на извънредните ситуации и кризите. И винаги готов да представи алтернатива на провалените правителства.

Излизането на България от ЕС и НАТО е в центъра на стратегията на г-н Янев, която не е негово дело, но може и да е с етикет „Made in Russia“. Русия се готви да спечели мира, независимо от изхода на „войната на Владимир“ в Украйна. А това Владимир Путин планира да направи, като разклаща лодките – европейските като цяло и българската в частност – по всички възможни начини. И като си събере всичко, което е дължимо от агентите на влияние на Кремъл. А те са Легион, защото са много.

В крайна сметка тези усилия ще бъдат напразни. Войната на Владимир ще има трайни последици, като не оставя място за подражатели на путинските игри за власт. Но трябва да се надяваме, че България – и г-н Янев в частност – ще осъзнае това по-скоро рано, отколкото късно.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940