Илиян Василев: В основата на разстройството на пазара на природен газ са геополитическите амбиции на Кремъл и войната в Украйна
Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, политически и енергиен анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Руският газов гигант „Газпром“ е обявил форсмажорни обстоятелства за доставките на газ за поне един голям клиент в Европа. В цитираното от „Ройтерс“ писмо става ясно, че компанията, която има монопол върху износа на руски газ по тръбопроводи, не може да изпълни задълженията си за доставки поради извънредни обстоятелства извън нейния контрол. Смята се, че писмото се отнася за газопровода „Северен поток 1“ – основен маршрут за доставки за Германия. Как обявения от „Газпром“ форсмажор кореспондира с проблемите за газовите доставки както в Европа, така и у нас? Наш гост е Илиян Василев – бивш посланик на България в Русия, политически и енергиен анализатор. Можем ли да определим, каква е играта на „Газпром“? Какво цели с така обявения форсмажор?
Илиян Василев: Тя очевидно не е търговска играта, а геостратегическа, военна и се определя от това какво Кремъл иска, защото очевидно няма никаква логика при голямо търсене на газ и при добри цени търговски субект, който има акционери, да се реши да не продава газ и да търси форсмажори, които са фактически другото лице на политическата необходимост на войната в Украйна. „Газпром“ изпреварва и тръгва да наказва европейски потребители и да ги лишава от възможността те да складират достатъчно газ за зимата, така че уязвимостта на Европа през зимата да бъде на онези високи нива, на които да предполага политически компромиси, отстъпки, това, което Путин иска в отношенията си с Европа във връзка с Украйна.
Водещ: Посланик Василев, обаче не губи ли по този начин и самият „Газпром“, защото „Газпромбанк“ плаща на руските войници, които вюват в Украйна, а така свива своите печалби по този начин?
Илиян Василев: Това е логиката на нормална акционерна структура, не на държавна структура, която е управлявана от Кремъл. В цял свят, в цяла Европа, и изобщо където има логика, когато има пазари, има търсене, е абсурдно да се лишаваш от приходи. Защото когато продаваш по-малко газ, и добиваш по-малко, тоест, „Газпром“ върви на една изключително рискована стъпка да затваря сондажи и да намалява техния добив, което крие опасности при възобновяването въобще на добива на предишните нива. Но както казах, „Газпром“ отдавна не действа рационално като търговска структура, той действа като част от руската армия. И там вече нещата са пленници на Кремъл: „На нас ни трябва победа“. И тъй като тази победа в очите на Кремъл е това да принуди Европа да премахне санкциите спрямо Русия и да прекрати помощта си за Украйна, тъй като както виждате, Украйна се държи, може да се спори доколко и какви са ежедневните сводки от фронта, кой печели, кой губи, но факта, че нито една от големите стратегически цели на Путин не е постигната, Украйна не е на колене. Напротив, колкото повече войната се затяга, толкова повече става ясно несъответствието между ресурсния тил на Русия, който може да ангажира във войната, и на Украйна. Зад Украйна стои целия Запад, колективният Запад, заедно с цялата му финансова, икономическа и военна мощ. А трудно е да се каже същото за Русия, че има такъв дълбок тил. Именно от тази гледна точка, тъй като анализът на текущото съотношение на силите очевидно предполага Путин да форсира развитие, при което да може да максимизира, тоест, да направи най-големите поражения с енергийното си оръжие – природен газ, той затова и го прави. Сега, тук вие логично питате: да, а той не се ли самозастрелва по този начин? Всичко е тактика при него. Ако той може да постигне преимущество в късия хоризонт от 3 месеца до 6 месеца, него не го интересува в дългосрочен аспект нещата, че ще се развият неблагоприятно, тъй като логиката на Кремъл, тя не е нова, тя е тази, че каквито и поражения да има в отношенията с Европа, ако Путин спечели войната в Украйна, той може да възстанови от позиция на силата отношенията си с Европейския съюз и ще си възстанови търговски потоци, газови потоци, енергийни и всякакви други потоци. Разбира се, това са разсъждения само в неговото поле, и те дотолкова, доколкото не са балансирани и не отчитат факта, че веднъж затворени сондажите, това е особеност на природния газ и изобщо на енергийното оръжие – ако затвориш веднъж кранчетата, след това много трудно се отварят колкото и да са атрактивни цените. Защото преди да бъде поставен въпросът за цената стои въпросът за надеждността. А след като „Газпром“ вече очевидно е ненадежден партньор, вече никой няма да гледа и цената каква ще бъде.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Водещ: Посланик Василев, при това положение как ще се справи Европа с газовите доставки за есента и зимата? Вече в някои държави обявяват почти бедствено положение. Особено сериозно то е в Германия – започва режим в някои от провинциите.
Илиян Василев: Така е, но имайте предвид, че това е самонанесена вреда. Все пак Германия вървя към тези абсурдни нива на зависимост от Русия съвършено съзнателно при канцлера Меркел. Тя построи и „Северен поток 1“ и „ Северен поток 2“. Тоест, когато ти си самопричиниш някаква степен на вреда, много трудно се лекуваш след това. Разбира се, апокалиптичните картини трябва да ги забравим, тъй като все пак природният газ не е единственият източник във всички страни. Освен това, проблемът на Германия е, че не само зависеше от руския газ, но тя съзнателно и преднамерено не разви инфраструктура да приема втечнен природен газ. А тук веднага бързам да кажа, че за втечнен природен газ и единственият глобален пазар не е речено, че ще бъде само от Америка, а от целия свят де факто може да има внос. Но Германия съзнателно се ограничи. А що се отнася до различните страни в Европа, те имат различен профил на експозиция, рискова експозиция към природния газ. Тези страни, които не хранеха илюзии спрямо „Газпром“ и Русия, като Полша примерно, в момента са в перфектно положение, тъй като буквално за 5-6 години направи голям терминал за втечнен природен газ, направи алтернативно снабдяване от Норвегия по Балтийската тръба. Тоест, страните, които бяха опоненти и спореха с „Газпром“, сега са в добро положение. Партньорите на „Газпром“ – Италия, Германия, Австрия сега страдат. Всъщност, ако се върнем на България, ще видим, че ако ние сме в относително добро положение, то е само защото ние чак толкова не зависим от природния газ на Русия в смисъл, че проникването на природния газ в България, което формира крайното енергийно потребление, не е толкова високо. И тази зима, както и миналата, ние имаме на какво да стъпим – на микса от въглищните централи в „Марица Изток“ и на атомната централа. Така че нивото на диверсификация, тоест, проблемът у нас стартира при една много по-ниска база на потребление – 3 милиарда кубически метра, и като вземем, че 2 милиарда сме ги почти осигурили, Европа ще има много по-голям проблем отколкото България при адаптиране към новите условия, което не изключва режим на потребление. Но при всички положения това ще бъдат временни неудобства. И не трябва да забравяме това, което е критично важно, когато се поставя въпросът за природния газ за неговата достатъчност, наличност и ценова целесъобразност. Не трябва да забравяме, че всичко това е функция на една бушуваща война. И в тази война ние просто не можем да гледаме отстрани. Да, за нас това е неудобство, по-високи цени. В лошия случай, екстремния случай, това е вероятно режим на потребление. В най-лошия случай, т.нар. demand management, това е управление на потреблението, но ние не плащаме с човешки животи, не плащаме с разрушения. Ние сме от стабилната страна като членове на НАТО, на Европейския съюз. Докато украинците плащат с живота си. И ние не можем просто да си решаваме уравнението с Русия: „А бе, няма никакво значение какво става в Украйна, дай да си купим газ, да си осигурим нашето“. Това е аморална позиция, която няма никакво място в този свят, защото основният проблем на тези, които защитават тази теза, е, че те не могат да отговорят на въпроса: че Русия е доказано ненадежден партньор. И когато са ти спирали кранчето 3 или 4 пъти, няма как да разчиташ на различен резултат при един и същ тип поведение. Тоест, сега големите усилия да се възстановят преговорите с „Газпром“ и т.н., те са абсурдни, тъй като ако Русия спира на Германия газа, и то тотално, спира на Италия, спира на най-големите си стратегическите партньори, това да търсиш в това поле свое място, своя ниша за подобен тип Меркело-Борисовски договор, е самоубийствено. Оставете, че е аморално, то е самоубийствено.
Водещ: Тези дни немалко пъти се цитираха думите на Бисмарк, че договорът с Русия не струва само хартията, върху който е написан. Аз друго да ви попитам: в България как ще се реши въпросът за доставките? Вие казвате, че почти са осигурени 2-та милиарда, но известно е, че ние имаме само един танкер, който в момента е разтоварен. Чирен е пълен на 39, по-малко от 40%. Предполага се, че едвам ще стигне количеството за битовите потребители. Какво правим с промишлените? Изобщо, каква зима ни чака?
Илиян Василев: Аз не твърдя, че няма да има проблем с достатъчността при снабдяването с природен газ, тъй като тук при задоволяване на потребности ще има два аспекта – единият е цена, другият е количество. Ние можем с относително голяма доза увереност да кажем, че ние можем да осигурим като количества природен газ, но цените ще бъдат такива, че ще бъдат непостижими или поне непозволими за голяма част от потребителите. Защото нали се сещате, че когато в момента цената е примерно 180 и няколко лева за мегаватчас, ако ние купим такива количества на текущата, борсова цена – 350 лева, то няма как да прехвърлим тази цена върху крайния потребител, индустриалния. Примерно вие ако сте торов завод, никой няма да ви купи торовете на тази цена, както и на други производства, които включват природен газ. Очевидно това не важи за битовото потребление и за снабдяването с топлинна енергия за отопление през зимата, тъй като там държавата винаги може да задейства механизми за компенсация за цените. В този смисъл аз съм уверен, че ние ще имаме достатъчно количества природен газ, за да покрием нуждите на топлофикационните дружества, а що се отнася до индустриалните потребители, уравнението все пак не трябва да забравяме, че не се решава само от „Булгаргаз“. В момента в България има над 35 търговеца на природен газ. От новия отоплителен сезон влиза стратегическият проект на интерконектора с Гърция. Вие сега ще видите, буквално в следващите седмици и месеци ще видите много интензивна работата по наемането и ангажирането на капацитети, особено на по-къси продукти, които да отворят вратата за снабдяване на целия район с допълнителни количества. Да, може би този газ да бъде по-скъп, но кой пак да питаме, кой е виновен за това, че нямаме дългосрочни договори за доставка на втечнен природен газ? Отново сме ние. Ние имахме такъв договор предложен още 2016 година, обновен 2018 година, и сега „Булгаргаз“ отказа да го подпише – същият договор, който сега дава сигурност на Полша, беше предложен и на нас, само че ние съзнателно се отказахме. И забележете, тук не е въпросът за противопоставяне на руски, на втечнен или какъвто и да е газ, въпросът е за наличието на достатъчно опции, при които ти може да лавираш, защото като имаш договор за дългосрочна доставка, ти можеш да лавираш, като нямаш – не можеш. Сега само да разчитаме на политически заклинания, че „Газпром“ ще ни осигури природен газ, само защото ние ще плащаме рубли, това издава дълбоко непознаване на същността на проблема. Нито плащането в рубли е проблем, нито желанието или някакви правни пречки стоят. В основата на разстройството на пазара на природен газ са геополитическите амбиции на Кремъл и войната в Украйна. А това не се лекува с търговски желания.
Водещ: Тези геополитически амбиции биха ли могли по някакъв начин да бъдат овладени и по какъв? Или ще се задълбочат?
Илиян Василев: Няма друга формула, освен тази, при която има няколко страни отличнички в Европейския съюз, които ще посрещнат зимата напълно сигурни. Те са 3 или 4. Оставете тези, които произвеждат. Първо, това са страните, които добиват сами газ, сред които е нашата съседка Румъния. Те имат дългосрочна стратегия и политика за добив на газ, защото както се казва, най-сигурният газ е този, добитият, който е у дома, другият никога не е толкова сигурен. Второ, това са страните, които разчитат и имат достатъчно приемна инфраструктура, за да обезпечат внос на втечнен природен газ, страни като Испания, Португалия, Полша, трите балтийски страни. Те сами се отказват от руски газ, и то нали разбират слушателите, че не е въпросът за руския газ, защото той винаги в един момент може да се окаже евтин и изгоден, а проблемът е, че ти разчиташ на него, и утре ти обявяват форсмажор без предизвестие. И тогава става това, което стана с България. Май месец няма откъде да вземем природен газ и започваме да купуваме част от руски газ, който е върнат от Гърция, който не е руски газ, защото все пак това е микс гръцки, в който руският газ е само 1/3. Но започвахме да купуваме на спот пазари много по-скъп газ. И тези допълнителни разходи се поемат от клиентите. Тоест, защитата на българския потребител от руския геостратегически риск е основно задължение както на българските политици, така и на българските търговци. Аз затова казвам, че ще видите през август месец, през септември, октомври и други компании, които ще предлагат газ на българския пазар освен „Булгаргаз“.
Водещ: Въпросът е, дали ще можем да си доплатим?
Илиян Василев: Пак казвам, то е въпрос на две формули. Едната е доколко природният газ може да се счита за социално значима стока, енергийна услуга по-скоро когато се превърне в енергия, и там да се намесят механизмите на държавата за подкрепа. И същият механизъм да се ангажира при осигуряването на подкрепа за индустриалното производство. И тъй като вече 2 години виждаме, как държавата се намесва да поправи несъвършенствата на пазара, все пак не трябва да смятаме, че нейните възможности са безгранични. Но що се отнася до топлинната енергия, бъдете сигурни, че уравнението ще бъде решено и този газ, който се съхрани, той ще отиде да осигури топлината в българските домове.
Водещ: Не мога да не ви попитам за ситуацията в страната, ползвайки възможността, че сте наш гост. Започнаха преговорите на мандатоносителя БСП за съставяне на правителство и вече стана ясно, че условието на „Продължаваме промяната“ е първо да бъде приет новия закон за КПКОНПИ и Бойко Рашков да бъде избран за ръководител на антикорупционната комисия, после да се мисли за кадровия състав на управлението. Обаче, за една седмица, тоест, до края на седмицата БСП трябва да предостави на президента името на кандидат за премиер. Този срок изтича в понеделник, 26 юли в 17.00 часа, а времето е абсолютно недостатъчно да се изработи закон, който да бъде приет, а няма и мнозинство за гласуването му. Какво всъщност представляват тези преговори за третия мандат? Това е само щрих от тях, който ви посочвам, и за който вече започвам да се съмнявам за състоятелността на процеса.
Илиян Василев: При всички положения тях трябва да ги възприемем като част от началото на предизборната борба, защото както вие казвате, решение няма. И „Продължаваме промяната“ имат своите основания, за да искат да тестват смисъла на едно такова ново правителство. Защото ако това правителство не може да произведе промяна, включително през закона за КПКОНПИ, то очевидно няма никакъв смисъл да се състои, да се претендира, че има някакви желания, има някакви политики. Хубавото на изборите е, че те изчистват политическия терен от такива да го наречем политически плевели, несъстоятелни организации, които достатъчно време загубиха на българския политически процес. В същото време вие сте права, че за една седмица няма как мине законът, ама той не мина и досега. Тоест, ако имаше желание, той щеше да произведе някакво действие. И в този смисъл аз съм скептик относно успех при формиране на правителство с третия мандат, не че няма логика в това подобно правителство да се състои, а в това, че за участващите страни доверието между тях е толкова счупено, че няма как да произведат минималното равнище на добронамереност, което предполага градежа на подобна конструкция. За мен „Продължаваме промяната“ правилно определя КПКОНПИ като тест, съзнавайки, че така поставяйки въпроса, тя не може да получи еднозначен утвърдителен отговор, с изключение, не трябва да забравяме, че може тази седмица да не е достатъчна да се произведе подобен закон и Рашков да бъде избран, но може да се подпишат необратими ангажименти в тази връзка. Тоест, там, където времето не достигне, идват ангажиментите да покрият неговия дефицит. Но пак казвам, за мен шансовете са не повече от 30%, защото както виждате, за да се постигне успех, трябва да има много преговори и много работа, по-малко говорене. А ние на този етап виждаме високо говорене от различните участници и добронамереността не е представена.
Водещ: За мен е изумително лицемерието в този ритуал, така да го нарека – преговорите около третия мандат, защото по този начин струва ми се, че се минира и по-нататъшно сътрудничество след едни предсрочни парламентарни избори – чрез нанесени удари, нанесени рани, публично злепоставяне. То се помни, посланик Василев. И затова се изненадвам, че се преминава през такива тестове, за които повече от ясно е, че те няма да бъдат изпълнени и няма как да бъдат изпълнени, освен разбира се, малко да се понамачка самочувствието на коалиционния партньор.
Илиян Василев: Така е, но пак казвам, хората, които са се скарали в този парламент, не е задължително да бъдат хората, които ще влезнат в следващия. Така че всичко има логика. Ако ти, ето примерно да вземем ИТН, мисля, че обществото в България им отдели прекалено много време. Те загубиха година и половина политическо време на България. И това не може да бъде така просто пропуснато. Но в следващия парламент те очевидно няма да имат никаква тежест. Янев, който загрява на пистата като резервен играч на ИТН, той също като че ли няма да има привилегията на изненадата, която имаха ИТН, и на доверието, което им гласуваха. Така че има логика дори и в процеси, които сега наблюдаваме, и които на пръв поглед са абсурдни.
Водещ: Ако ги погледнем от гледна точка на предизборния пиар, те може би са логични – помпат се мускули пред електоратите, събират се усилията, но от гледна точка на управление на държавата и на политически перспективи не ми изглеждат смислени. А на вас?
Илиян Василев: Не, всичко има логика, защото политическата перспектива от реперна, днешна гледна точка, тя не е изчистена нито от гледна точка на онова, което се предлага като алтернативите на това правителство. Ние общо взето сме общество, което е в едно равновесно положение – силите на старото не са достатъчно силни, за да управляват, в същото време силите на новото не са достатъчно мощни, за да наложат управление.
Водещ: Къде е тогава сечението?
Илиян Василев: Сечението е именно в тази динамика, която произвежда някаква видимост от значими послания на обществото, защото изборите най-накрая ще бъдат състезание, при което ще се премерят сили. И това премерване на силите ще узакони новото съотношение. И ако това ново съотношение отново не е радикално, а то очевидно няма да бъде радикално, тогава ще бъде важно, кои са хората в изпълнителната власт или тези, които са близко до законодателната, и могат да правят умни компромиси, тъй като имайте предвид, че и това според мен е най-важното, което трябваше да кажа, е, че съпротивата на статуквото и на силите на старото, тя не е безгранична. Тя може да не е видима от гледна точка на процентите, които се измерват в ГЕРБ, те имат 21-23%, които остават, но те започват да се самоопровергават, защото оставането на високи проценти на влияние, но извън властта, опровергава смисъла на това, което те правят – партиите, които са корпоративни представители на определени субекти, аз ги наричам посредници на бюджета и на евросредствата. Така че промяната, ако погледнете само преди 2 години, много малко хора изобщо допускаха, че може да има смяна на Борисов и на Пеевски, но тя се осъществи. Поне в смисъл, че те трудно могат да се върнат на власт, каквото и да се говори.
Водещ: И вие смятате, че „Продължаваме промяната“ в следващия парламент ще бъдат същият незаобиколим фактор за правителство?
Илиян Василев: Със сигурност те, разбирате ли, те ако бяха останали в правителството, щяха да пострадат повече, ако не бяха свалени. В смисъл, с тези измислени вотове на доверие, спомнете си за Македония вотът на доверие и това, че не е имало пари. Македония се реши по един много добър за България начин. После оказа се, че българската икономика се развива с темпове, които са непознати за последните години. Тоест, правителството няма обективна причина да бъдат атакувани. И когато няма обективна причина да бъдат атакувани, те няма как да влязат в тази предизборна ситуация от позицията на губещи. Губещи са тези, които са ги атакували. И затова аз си мисля, че както „Демократична България“, така БСП именно с това по-уравновесено поведение те могат да постигнат достатъчни резултати, за да нямат по-лошо представителство в следващия парламент от сегашния. Като имате предвид, че това трябва да го мерим на базата на ИТН. Защото най-лошото в текущата конфигурация беше, че ние априори приемахме ИТН като партия на промяната, като агенти на доброто, а те се оказаха агенти на статуквото. Тоест, те не бяха актив, а пасив на промяната. А само изчистването им, а това са все пак са 20 и няколко души депутати, изчистването на тези уравнения, махането на тези отровни двойници или тези депутати, които подменят промяната, то пак си е процес на изчистване на политическия организъм.
Цоня Събчева
