Алтернативи & Анализи: Борисов между сърпа и чука

Четвъртък, 20 февруари, беше стресов ден за българския премиер Борисов. Публикация в испанския El Periodico разкри, че каталунската специализирана прокуратура е започнала разследване за възможно пране на пари срещу него.Говорителят на руската Служба за външно разузнаване също се намеси с реакция от Москва, но вместо да изгаси огъня, той нарочно наля още масло. Медийната кохорта на Борисов, очевидно известена за настъпващата буря, веднага заяви, че двете събития са взаимосвързани и зад тях стои Москва.

Обърнаха внимание на съвпадението във времето на причинно-следствената връзка, но в обратен ред, твърдейки, че Кремъл е инспирирал атаката срещу премиера за да отмъсти за неговата „непоколебима“ лоялност към атлантизма.От реакциите на Борисов в Брюксел става ясно, че той не толкова оспорва отделните факти, а само това, че добавени един към друг те не правят непременно посочената история.

Едно нещо изглежда неоспоримо – когато премиерът започне да се хвали с получените „конграчулейшънс“-и, ордени и медали, това значи че е нервен, липсва му самоувереност и търси утеха в бягството от реалността. Той набляга на децибелите, игнорира фактите, прибягва до обиди, интриги или просто преминава в самоизолация.По-интересна е реакцията на руската Служба за външно разузнаване, която напълно се вписва в модела на Решетников за нови отношения на Русия с България. Рядко се случва ръководител или говорител на руската Служба за външно разузнаване – СВР да реагира и да се ангажира публично с развиващата се медийна история.

Струва си да припомним, че преди седмица един от заместник-началниците на българското разузнаване Асен Тутеков му „подадоха оставката“. СВР сега твърди, че агент на българскот разузнаване е предоставил информацията, че Наришкин е бил в ОАЕ, между другото и за да освободи Божков от ареста.

Накратко, според СВР София е съгрешила непростимо, тъй като българските разузнавателни служби шпионират шефа на руското разузнаване?!Русия, поне на теория, би могла да се намеси, през службите си, в полза на български олигарх за да го извади от ареста, но това изглежда твърде подозрително. Ценността на хазартния бос за разузнаването на Русия е прекомерна спекулация, въпреки че има логика той да бъде интерес от руското разузнаване, заради контрола му върху значителни парични потоци, които могат да финансират политици и партии. Влиянието на руското разузнаване върху българските олигарси е извън съмнение, но така сглобена историята изглажда прекомерно нагласена.Освен това наративът, който българските власти „продават“, се задъхва, защото се фокусира върху ролята на властите на ОАЕ, докато пренебрегва собствената им отговорност – защо пуснаха Божков изобщо да напусне страната?Новините от испанската прокуратура тепърва ще произвеждат новини, историята ще се развива, създавайки собствено гравитационно поле. Потенциалното обвинение е златна мина за медиите – министър-председателят на държава-членка на ЕС е разследван за „пране на пари“?

Твърде трудно ще бъде Борисов да се измъкне в стил „Худини“ с обяснение, че това било „претоплена манджа“.Историята вече не е за „зловредното влияние“, и някакъв тюрлю-гювеча за това как Радев е подкокоросал Кремъл. Фронтовата линия не е „Бивол срещу Борисов“, а специализираната прокуратура в държава-членка на ЕС, която разследва българския премиер.Никога не съм вярвал, че историите в личния живот на политиците са работа на масмедиите, въпреки че те говорят много за моралния им интегритет. Ако са замесени и деца, особено малки, нещата стават изключително нелицеприятни. Но когато обвиненията са за пране на пари и незаконно присвояване на средства от еврофондове, нещата придобиват друг оттенък и общественият интерес става легитимен и задължителен.

Независимо от самохвалството на Борисов, политическия му капитал в Испания едва ли ще бъде достатъчен за да спре разследването за пране на пари. Проблемът не се свежда само до Испания, той става вече проблем за ЕС и НАТО и става постоянна тема за международните медии. Щетите за репутацията на Борисов биха били непоправими. Той може да пледира невиност, да предлага алтернативи обяснения за намесата на Кремъл, но не става въпрос за съдебен процес, а за присъдата на международното и българското мнение, което да направи невъзможно да действа като министър-председател.Неговият тотален контрол върху българските медии може да му позволи да „ходи по вода“ у нас, но световните медии са извън неговата магия, и могат да удрят силно. Това е различно ниво на игра, далеч извън неговия обсег и способността му да получа „разбиране“ от Кремъл или Белия дом.В крайна сметка всичко опира до доверието на българските граждани и на елита, който трябва да прецени дали му е изгодно да го брани от вълните от международни медийни разкрития. Има ниво на пленяване на държавата и на обществено примирение, което българите и политическата класа биха могли да приемат, преди да решат, че проблемите с имиджа на Борисов вредят и на тях и на страната.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Познаването на бъдещето винаги е било предизвикателство, но шансовете този път той да не се измъкне от ситуацията са значителни. Пунта марата „Кремъл ме атакува“ е откровена лъжа; намесата на СВР изглежда по-скоро като спасителна операция, въпреки иронията и присмеха.

Отвъд тесния кръг на неговите фенове в партията, съдбата на Борисов ще бъде решена от преценката на елита на България относно цената и ползата от оставането му на власт. Неговият архив от „лъжи срещу истини“ не респектира, както при всеки популист. Той отложи влизането в предверието на еврозоната, излъга, че никога не е възнамерявал или е искал да бъде президент, излъга, че никога не се е срещал с координатора на разузнавателните операции на Москва на Балканите – генерал Решетников. И това са първите редове на един дълъг списък.Опитите за дискредитиране на испанския вестник „Ел Периодико“ чрез внушения за негови предполагаеми връзки с Кремъл са контрапродуктивни, тъй като издават паника и безсилие. Тази испанска медия наскоро получи една от най-престижните световни награди за разследваща журналистика – Стигма 2020, в компанията на Гардиън, Глоуб ънд Мейл, Зюддойче Цайтунг, Би-Би-Си и 18 други уважавани международни издания.Москва никога не би атакувала Борисов в най-уязвимия етап от най-важния геополитически проект на Кремъл – Турски, наречен Балкански поток в България. В момента, в който Борисов обърна гръб на предупрежденията на съюзниците по НАТО и позволи на руската зенитна ракетна система „Панцир-C1“ да премине през България, той трябваше да знае, че е преминал линията на допустимото.

Атлантическите дрехи, носени от най-добрия политически актьор в България, не могат да прикрият връзките му към Русия и Кремъл, които освен природен газ през Турски поток, пренасят вече и руски военни товари по въздух към Сърбия. Този ход далеч надхвърля тантрума за балансирането между Изтока и Запада, което според премиера е необходим, за да се отчетат географските и историческите предопределености на България.Руското външно разузнаване, очевидно предварително известено за публикацията на EL Peridico, тъй като кабинетът на българския премиер е бил в течение седмица преди публикацията, изглежда решава да изпревари и се възползва от статията във вестника и да изиграе сценката с геополитическото съперничество, като намеква че Борисов е жертва на прекомерната активност на лошите американци.Четейки внимателно текста на изявлението на говорителя на Службата за външно разузнаване на Русия, няма и помен от лична критика към Борисов. Цялата ярост на руските шпиони е насочена към българско разузнаване или контраразузнавателни служби, които подстрекавани от САЩ и западните служби, започнали да гонят руски дипломати. Странното е, че руското министерство на външните работи не реагира и не говори от името на важна институция на руската държава като разузнаването, за да защити честта на службата и на дипломатите. Това прави службата за цивилно разузнаване на Русия, която насочва „огъня“ към коварните „неправителствени организации“ като изпълнители на атаката срещу техните агенти. Не е сигурно, че г-н Наришкин разбира, че като е разпоредил на говорителя си да говори публично, за да натрие носа на българското разузнаване, като заобикали руското министерство на външните работи, вместо да помогне, рязко влошава положението на българския министър председател, защото скандалът ще се разгори с още по-голяма сила. Мнозина ще повярват, че проблемът на г-н Борисов с публикацията „Ел Периодико“ не е толкова въпрос на външна политика, колкото на руски стратегически и разузнавателен интерес. Борисов и Путин се договориха за Турски поток, така че да избягнат видими признаци на пряко руско участие, представяйки проекта за независимо българско начинание.

Това алиби позволи на българския премиер да разполага с някакво маневрено пространство, включително с карт бланш от Москва да прибягва до екстремни операции за доказване на атлантическа лоялност, като изгонването на руските шпиони. Сделката на Путин с Борисов е добре известна на СВР, което обяснява защо неговият говорител грижливо избягва Борисов и вместо него атакува Симеонов и българските разузнавателни служби, българските НПО и „лошите“ западняци.В съобщението на говорителя на СВР можем да прочетем и скрито послание, което службата изпраща на Борисов.

Толерантността на Москва има граници, тъй като експулсирането на руски дипломати в най-лоялната към Русия страна в ЕС изглежда заразителна практика, която намира последователи в други членове на ЕС. Опит да се успокои гнева на Кремъл – това може да бъде логичното обяснение за „оставката“ на заместник-ръководителя на Държавната Агенция „Разузнаване“. Предупреждението на СВР е – можете да експулсирате дипломати, но като ни шпионирате, извеждате играта на най-високо ниво. Като позволявате на коалиционния партньор на ГЕРБ Симеонов да атакува Наришкин преминавате допустимите граници. Шефът на СВР е сред най-близките съратници на Путин, един от най-доверените му хора, и взаимодействието между българското разузнаване и службите на САЩ и страните от НАТО, е отвъд „разрешителното“ на Борисов.

Русия напомня на българския премиер, че трябва да контролира българските НПО. Това не е нищо ново за българската политическа сцена; бившият главен прокурор Цацаров вече беше пробвал да повтори тази любима политика на Путин в миналото и да обяви неправителствените организации, подкрепяни отвън, за „чуждестранни агенти“. Законодателството беше спряно в Парламента в единадесетия час. Борисов не вярва на българските разузнавателни служби, така както Тръмп не се доверява на неговите. Опитът му е в полицията и тайните служби, които никога не са се възприемали като равни на „белите якички“ в чуждестранното разузнаване. Предположението, че българските и международните разследващи журналисти са марионетки на Москва, е прекалено евтин трик, което няма да издържи дълго.

Въпреки това, доколкото Борисов ще се бори за оцеляването си като политик, вън от съмнение е че той ще бъде склонен да прекрачи собствените си граници на автократичен режим. Без съмнение ще продължи да търси начини да ограничи дейността на неправителствените организации, ход, който би могъл да се реализира и от главния прокурор Иван Гешев.

Това обаче ще се възприеме по-скоро като признак на неговия страх и слабост, отколкото на някаква сила.Факт е, че в днешна България реалната опозиция на Борисов не идва от партиите и масмедиите, а от неправителствения сектор и социалните мрежи.Русия на Путин е естествената психологическа котва и спасителен заслон за посткомунистическия елит на България. Но е малко вероятно, някой от българските политици да си избере съдбата на Виктор Янукович.

НПО секторът е изключително динамичен и силен, което за пореден път доказа неговата жилавост и способност да изобличава слабите и уязвими места в бронята на режима. По всичко изглежда, че Кремъл не е в състояние да противодейства на това.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940