Конфронтацията между Русия и ЕС: най-лошото тепърва предстои

„Единственото нещо, което научаваме от историята, е, че не се учим от историята.“ – Георг Вилхелм Фридрих ХЕГЕЛ

Русия се надява да съсредоточи всичките си ресурси на влияние в Европейския съюз (ЕС), за да промени хода на войната в Украйна, да блокира санкциите и да предизвика проблеми и промени във възможно най-много държави от ЕС. За съжаление на руския президент Владимир Путин и неговите симпатизанти в ЕС вероятността това да се случи не е висока. Не става въпрос само за перспективите за хода на войната в Украйна. Става въпрос и за ресурсите на „меката сила“, които ЕС и НАТО тепърва ще разгърнат.

Нека разгледаме четири области на политиката, в които ЕС или неговите държави членки започват да усещат своите политически възможности за противодействие на Русия – и в които има ясни, осъществими и потенциално приемливи стъпки, които могат да бъдат предприети. Това са следните въпроси:

• визите за руснаци;
• мерки и контрамерки в „газовата война“;
• какво да се прави с унгарския Виктор Орбан, петата колона на ЕС; и
• стабилността в нестабилните Западни Балкани.

Визи

Наскоро Полша стана петата държава – членка на ЕС, която прекрати практиката да издава визи на руски граждани. По този начин тя се присъедини към Латвия, Естония, Финландия и Дания. Логиката на тази стъпка е проста. След като Русия започна войната и след като убийствата и разрушенията в Украйна се увеличават, не е ясно защо руските граждани трябва да се ползват с привилегията да пътуват и да получават гостоприемство в страните от ЕС.

Всъщност това е толкова логично, че е почти сигурно, че тази инициатива ще спечели допълнителни привърженици. Трябва обаче да се направят две уговорки.

Първата е, че някои особено зависими от туризма държави, някои от които доста големи – като Италия, Испания и Гърция – вероятно ще се противопоставят на подобна забрана, опасявайки се, че туристическата им индустрия ще пострада. Малко вероятно е обаче това да важи за всички държави за неопределено време. На фона на разтърсващите загуби, които европейската икономика търпи от войната, и на явната игра на Кремъл за надмощие при суровия петрол, газа, горивата, металите и другите суровини, „туристическият аргумент“ просто рано или късно ще се изчерпи.

Вторият и по-чувствителен въпрос е, че пълната забрана за издаване на визи неминуемо ще засегне способността на ЕС да предоставя убежище на противниците на режима на Путин. В известен смисъл това е вярно: когато конфронтацията е в разгара си, е възможно някои нови дисиденти да пострадат и да се превърнат в съпътстващи щети в по-голямата битка. Но е малко вероятно всички или дори повечето от опонентите на Путин да пострадат от визовата забрана. Страните от ЕС със сигурност биха могли да намерят работещо решение, което да гарантира, че това няма да се случи – и биха имали всички основания да го направят.

Накратко, обратното броене до въвеждането на забрана за издаване на визи за руски граждани в ЕС е в ход. Тя може никога да не обхване всички държави-членки на ЕС, но настоящият списък от пет държави вероятно ще се разшири.

И последно, забраната за издаване на визи би била сравнително добре насочена санкция – и би могла да бъде доста ефективна. Досега санкциите, свързани с войната, не са засягали пряко и конкретно онези граждани на Русия, които са подкрепяли войната на Путин. Евентуални бъдещи визови ограничения биха засегнали само 30 % от населението, живеещо предимно в големите градове, което притежава паспорти, необходими за пътуване в чужбина. Останалите 70% никога не са напускали Русия и най-вероятно няма да искат да го направят в близко бъдеще. Макар че 30 % е сравнително малък процент, той включва социалната прослойка на привилегированите и тези, които взимат решения или формират мнението на управляващия елит. Те могат да усетят болката – и да разберат смисъла на тази стъпка на ЕС.

Газовата война

Газовата война между ЕС и Русия е в разгара си. Миналата седмица Германия обяви, че нейните газохранилища са запълнени на целевите 80 %, което свидетелства за провала на предишната стратегия на Кремъл за доставка на по-малки количества газ и по този начин лишаване на германските газови компании от достатъчно газ преди газовата година и отоплителния сезон, които започват на 1 октомври.

След това Москва смени тактиката и се насочи към пряк ценови тормоз, брутална намеса, включително саботаж и дестабилизация, като ангажира подставени неправителствени организации и партии, които спонсорираше от години.

Помислете какво се случва в Германия.

Там пропагандната кампания на Москва има за цел да катализира социалното недоволство от възможния предстоящ недостиг на природен газ, което ще доведе до мерки за икономии и по-лошо качество на живот. Няколко екстремистки международни екологични организации, като Ende Gelande и Extinction Rebellion, които се обединиха с други местни партньори на климатичното движение, бяха използвани от руската пропаганда като „полезни идиоти“ в опита на Кремъл да подкопае енергийната сигурност и антикризисните мерки в Германия.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

В Хамбург същата токсична смесица от движения и организации се опита да блокира мостовете, водещи към пристанището, в знак на протест срещу изграждането на терминали за втечнен природен газ (LNG) по германското крайбрежие, което принуди полицията да се намеси.

Така че, като цяло, това не е точно премерена или особено сложна стратегия: от една страна, има протести в полза на по-голям внос на руски газ (при условията на Кремъл); от друга страна, има протест срещу вноса на втечнен природен газ, който би могъл да реши газовия проблем (но би се конкурирал с газа на г-н Путин и би спънал стратегията му). Толкова е просто!

Следователно Кремъл се опитва упорито и прави всичко възможно да предизвика недоволство, да наложи промяна във външната политика и може би дори да свали коалиционното правителство на канцлера Олаф Шолц. Има на помощ и малки зелени и леви активисти. Това, което се случва сега в Германия, скоро ще се случи и в други страни. Но интересното (и обнадеждаващо) е, че планът на Кремъл изглежда, че не работи. Що се отнася до вътрешните противоречия в управляващата коалиция, германските Зелени, които са в правителството, се дистанцират от екстремистките действия в климатичните движения. Демонстрациите също не бяха нещо значимо, за което да се пише на близките: в някои случаи броят им едва надхвърля 6000, но това едва ли е достатъчно, за да се определи като „масово“ присъствие – още по-малко, за да се подкрепят амбициите на Владимир Путин за дестабилизация и смяна на режима. С други думи, г-н Шолц и неговите колеги изглежда държат на думата си.

Да поговорим за Виктор

Междувременно природният газ продължава да дава на Москва известна надежда, че може да възнагради малкото останали „приятелски“ страни от ЕС с допълнителни газови потоци. Сред тези приятели се откроява Унгария. Идеята е доста очевидна: нека силният лидер на страната Виктор Орбан да действа като посредник на руския природен газ, което да му позволи да „спасява“ съседи в криза – и по този начин да докаже правилността на сервилната си политика спрямо г-н Путин.

Тази линия на конфронтация между ЕС и Русия също ще се засили, особено в навечерието на отоплителния сезон. Няма съмнение, че липсата на единен европейски отговор отваря ниши, от които г-н Путин може да се възползва, противопоставяйки една държава членка на друга. Особено странно е положението на България, която действа като транзитна страна по маршрута, пренасящ руски газ до Унгария на г-н Орбан, без да получава пряко нито една молекула от самия газ.

И така, какво да се прави? Очевидно е, че в това отношение Европейската комисия (ЕК) заслужава критика за това, че е изключила маршрутите за пренос на газ от „Газпром“ от санкциите, като по този начин е позволила нечестната игра на Москва. И разбира се, би било възможно (а може би и приемливо и необходимо за момента) да се позволи на „Газпром“ да продължи да доставя основни количества газ, които гарантират сигурността на доставките. Но трябва да се ограничи предоставянето на допълнителни количества газ по начин, който дискриминира държавите-членки на ЕС (перспективата Унгария да получи допълнителен газ е в пълно противоречие с политиката на ЕС за намаляване на потреблението с 15 %). И докато не стане възможно да се приложи пълна забрана на вноса на руски газ – което вероятно трябва да бъде крайната цел, освен ако и докато политическата и военната ситуация не се промени радикално – държавите-членки биха могли да се споразумеят да ограничат транзита и търговията с руски газ в рамките на ЕС до безопасни нива, които могат да бъдат намалени с течение на времето.

Западните Балкани

Експулсирането на руския посланик в Черна гора и особено кризата в отношенията между Косово и Сърбия отново привлякоха вниманието към дестабилизиращите действия на Кремъл на Западните Балкани и опитите му да открие „втори фронт“ в Европа, отклонявайки вниманието на ЕС и НАТО от Украйна.

Това не е първият случай, в който Подгорица експулсира руски дипломати. От началото на войната петима от тях бяха обявени за персони нон грате. През същия период Северна Македония изгони още повече руски дипломати – по-точно единадесет от тях – като президентът на страната Стево Пендаровски обвини Русия в намеса във вътрешните ѝ работи, подкопаване на процеса на присъединяване към ЕС и пряко финансиране на опозиционни партии. Между другото, това беше твърдението и на бившето правителство на Кирил Петков в България, което стана „бивше“ по-рано тази година, когато Русия го свали.

Почти същата е историята и с конфликта между Косово и Сърбия. Там Кремъл открито подстрекава Сърбия към радикални военни действия, докато ЕС се опитва да предотврати кризата чрез посредническата си мисия. По подобен начин наблюдателите гледат с тревога на ситуацията в Босна и Херцеговина (БиХ), където Русия открито насърчава сръбското образувание в БиХ – Република Сръпска – в неговите сепаратистки стремежи.

Между другото, струва си да се отбележи, че един от най-видните активисти на агресивната политика на Русия на Балканите е нейният посланик в Белград Александър Боцан-Харченко, който преди броени дни разпространи „новината“ чрез контролиран от руското правителство сайт, че Москва възнамерява да изгради военна база в Сърбия. Което беше, меко казано, крайно неуместно и показва колко ниско е паднало качеството на руската външна политика и колко отчаяна е Москва. Не е работа на един посланик да участва в манипулативни действия, свързани със стратегическо решение на високо равнище, каквото е откриването на военна база в страната домакин. В цивилизованата дипломатическа практика подобни новини се оповестяват на нивото, на което е взето въпросното решение, т.е. на най-високото държавно ниво.

Освен всичко друго, по тази причина изявлението на г-н Боцан-Харченко е откровена провокация. Ето защо не беше изненада, че сръбският президент Александър Вучич почти веднага го опроверга. Но извиването на ръцете от Москва ще продължи, като ще остави малко пространство за маневриране на онези в Белград, които се застъпват за „среден път“ или „трети път“, между Запада и Русия, и се придържат към дневния ред на Кремъл на Западните Балкани.

Кремъл търси всички възможни начини да ескалира етническото и междудържавното напрежение в Западните Балкани и по този начин да дестабилизира допълнително цяла Европа. „Третият път“ звучи като хубава идея, но на практика, при наличието на толкова насилваща и агресивна Русия, балканските държави нямат възможност за неприсъединяване или за каквито и да било половинчати варианти на политика в отношенията с нея.

Крайният тест

В заключение, за Русия – или във всеки случай за режима на Путин – загубата на войната в Украйна би представлявала екзистенциална заплаха. Оттук нататък Кремъл ще бъде напълно готов да изпепели една съпротивляваща се Европа, докато не постигне победа, като се опита да нанесе максимални щети, ако победата му се окаже невъзможна.

Следователно конфронтацията между ЕС и Русия ще навлезе в още по-брутална фаза, в която няма да има място за полутонове в политиката на ЕС спрямо Русия.

Това означава, че русофилски настроените лидери като Виктор Орбан, Александър Вучич – и българският президент Румен Радев, както и ЕС и НАТО ще се изправят пред най-трудната ситуация.

Но също така ще означава и крайно изпитание за лидерите на ЕС и на някои от по-големите западни страни-членки. Да се надяваме, че ще издържат този изпит. Защото това е битка, която Европа не може да си позволи да загуби. Напротив, както посочихме по-горе, ако предприеме правилните стъпки, Европа може да я спечели.

Междувременно пътуването ни в историята ще бъде трудно. Затова си затегнете предпазните колани.

Илиян Василев