Заспалото гръцко пристанище се превръща в оръжеен център на САЩ, докато войната в Украйна променя региона
Потокът от американски военни доставки през Александруполис разгневява Русия и Турция. Сега фирми, свързани с Русия и Америка, се конкурират за контрола над пристанището.
Невероятна геополитическа точка: бетонен кей в малък крайбрежен град, който допреди няколко години почти не се е използвал, а през повечето време е обитаван само от морски чайки.
Но заспалото пристанище Александруполис в североизточна Гърция играе централна роля в увеличаването на американското военно присъствие в Източна Европа, като Пентагонът транспортира през него огромни арсенали в рамките на това, което описва като усилие за сдържане на руската агресия. Този поток разгневи не само Русия, но и съседна Турция, подчертавайки как войната в Украйна преоформя икономическите и дипломатическите отношения в Европа.
Турция и Гърция са членове на НАТО, но между тях съществува дългогодишна враждебност, включително конфликт за Кипър и други териториални спорове в Средиземноморието, а Анкара вижда в задълбочаването на отношенията между Атина и Вашингтон потенциална заплаха.
Повишаването на военната активност е приветствано от правителството на Гърция, повечето от балканските ѝ съседи и местните жители, които се надяват, че американците ще стимулират регионалната икономика и ще осигурят сигурност на фона на нарастващото регионално напрежение.
„Ние сме малка страна“, казва 53-годишният Янис Капелас, собственик на кафене в Александруполис. „Добре е да имаме голяма държава, която да ни защитава“.
Стратегическите залози се повишават от предстоящата продажба на пристанището в Александруполис. Четири групи компании се конкурират за закупуване на контролния пакет акции – две от тях включват американски фирми, подкрепяни от Вашингтон, а две са свързани с Русия.
Военните операции на САЩ в Гърция се разшириха значително, след като Русия нахлу в Украйна през февруари, а висши служители от Москва и Анкара нарекоха това заплаха за националната сигурност.
„Срещу кого бяха създадени те?“ заяви президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган през юни, визирайки американските военни постове в Гърция. „Отговорът, който те дават, е „срещу Русия“. Ние не го приемаме.“
Докато по-голямата част от НАТО застава категорично на страната на Украйна, г-н Ердоган – винаги готов да определи различен курс – поставя Турция в ролята на посредник.
През май гръцкото външно министерство заяви, че турски изтребители са нарушили въздушното пространство на страната над Александруполис, само на 11 мили от турската граница. Инцидентът разтревожи местните жители, обезпокоени от претенциите на Турция към части от Гърция.
Сложното преплитане на интереси в Александруполис подчертава как войната измества стратегическия фокус на Европа към Черноморския регион.
„Черно море се завръща в глобалния дневен ред по безпрецедентен начин“, казва Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, който сега работи като стратегически консултант. „Сигурността в Черно море е от централно значение за въпроса как да сдържаме и да се справим с Русия.“
Гърция и Русия имат дълбоки исторически, икономически и културни връзки, в центъра на които е общата православна християнска религия. Гърците са сред малцината европейци, които в голяма степен искат да поддържат икономически връзки с Русия, показват социологическите проучвания. Войната в Украйна обаче силно обтегна тези връзки.
Окупацията на украинските земи удари на камък сред гърците, много от които виждат паралели между имперската реторика на президента Владимир В. Путин и териториалните претенции на Турция, чиято предшественичка – Османската империя, е управлявала Гърция в продължение на векове. Тежкото положение на украинците намира отклик и в гръцките семейства, чиито предци са бягали от турските погроми в началото на 20-ти век.
„Знаем за болката на бежанците“, казва Димостенис Караволцос, сервитьор в таверна в Александруполис. „Нямаше никакво съмнение на чия страна трябва да бъдем.“
Консервативното правителство на Гърция беше едно от първите, които изпратиха военна помощ на Украйна, което накара Кремъл да я включи в списъка на „неприятелските“ държави. Страхът от Турция и солидарността с Украйна тласнаха Атина по-близо до Вашингтон и тя предостави на Съединените щати разширен военен достъп на няколко места.
Количеството на военните материали, пренасяни от САЩ през Александруполис, е скочило почти 14 пъти миналата година – преди войната, но с нарастването на напрежението с Русия – до 3100 „бройки“, което е събирателен термин, използван от Пентагона за всякакъв вид оборудване – от танкове до боеприпаси. През тази година броят им вече е достигнал тази стойност.
Представители на САЩ твърдят, че оборудването е предназначено единствено за американските военни части, разположени в Източна и Северна Европа, а не за Украйна.
Скокът в активността е драстичен обрат за едно малко пристанище, което почти десетилетие беше в състояние да бездейства, блокирано от потънала баржа, която Военноморските сили на САЩ премахнаха през 2019 г.
Мързеливото настроение на града се променя на всеки няколко месеца, когато американски военни кораби акостират, за да разтоварят танкове, камиони и артилерия. Пристигането на стотици американци предизвиква периодичен недостиг на яйца и цигари, както и опашки пред салоните за татуировки.
Между тези изблици на активност малко признаци насочват към новото значение на града. На крайбрежната алея край пристанището двойки бутат детски колички, а туристите, предимно от Турция, си правят селфита под градския фар. Цивилните превози остават на минимални нива поради липсата на големи кранове, но Пентагонът инсталира тежко оборудване, за да обработва повече товари.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
„Това, което направихме, е да превърнем пристанището в динамичен център за военни операции“, казва Андре Камерън, който наблюдава военната логистика на САЩ в пристанището. „Нищо подобно не е правено досега тук.“
Местните власти изразиха надежда, че военните подобрения в пристанището ще привлекат инвестиции в други отрасли, превръщайки Александруполис в търговски център за близките България, Румъния и дори блокираната Украйна.
Нарастващото стратегическо значение на пристанището подчерта руските връзки на две гръцки бизнес групи, които се конкурират да го придобият.
Едната група се ръководи от Иван Савидис, руско-гръцки олигарх, който е бил депутат в руския парламент и участва в комисията по външни отношения, съветваща г-н Путин. „Грък по рождение, руснак по начин на живот, православен по вяра“, се казва в изявление на уебсайта на г-н Савидис, на който е поместена негова снимка с г-н Путин.
Офертата на г-н Савидис може да се усложни от собствеността му върху пристанището в Солун, второто по големина в Гърция, което може да се окаже в противоречие със законите за конкуренцията. Неговият говорител отказа коментар.
Друг участник в търга, дъщерно дружество на гръцкия конгломерат Copelouzos Group, е по-сложен, което подчертава променящите се икономически връзки на Гърция.
Copelouzos е местният партньор на държавната руска газова компания Газпром и в рамките на съвместно предприятие, наречено Prometheus Gas, е третият по големина доставчик на природен газ в Гърция. Copelouzos Group построи – и до 2016 г. управляваше – летището в Санкт Петербург.
Дипломатическа грама за основателя на групата, Димитриос Копелузос, писана от американския посланик в Гърция през 2007 г. и публикувана от WikiLeaks, бе озаглавена „Газпром под друго име?“.
Конкурентите и недоброжелателите на г-н Копелузос твърдят, че тези връзки го правят уязвим за натиск от страна на „Газпром“, което застрашава бъдещето на стратегическите операции на „Александруполис“.
„Има сериозни опасения, защото ситуацията с Русия може да се влоши“, казва Джон Хараламбакис, собственик на BlackSummit Financial Group, американска фирма за управление на активи, която се конкурира за контрола над Александруполис. „Фактът, че Русия използва енергията като оръжие, е важен фактор.“
Според двама служители на Конгреса, запознати с въпроса, някои членове на Конгреса на САЩ споделят опасенията за руските връзки на г-н Копелузос. Те са говорили при условие за анонимност, тъй като не са били упълномощени да говорят пред медиите.
Copelouzos Group е частна компания и не оповестява публично финансовите си резултати, но твърди, че съвместното предприятие с „Газпром“ представлява малка част от бизнес портфолиото ѝ, което обхваща строителство, недвижими имоти и енергетика.
„Групата има многобройни партньорства по целия свят с много компании“, казва Йоанис Арапоглу, генерален мениджър на Copelouzos Group. Prometheus Gas „е само едно от тях, и то сравнително малко за размера на компанията“.
Той отбеляза, че семейство Копелузос инвестира в проект за изграждане на терминал за втечнен природен газ близо до Александруполис, който има за цел да намали зависимостта на Балканите от руския газ, като увеличи доставките от САЩ.
От своя страна американският бизнесмен г-н Хараламбакис казва, че интересът му към пристанището е започнал през 2018 г., когато тогавашният посланик на Вашингтон в Гърция Джефри Пайът му казал, че американските компании трябва да започнат да се конкурират с Русия и Китай за влияние там.
Нарастващото внимание на Вашингтон бе подчертано в сряда, когато сенаторът Робърт Менендес от Ню Джърси, председател на Комисията по външни отношения, направи изненадващо посещение в Александруполис.
От началото на дълговата си криза през 2009 г. Гърция непрекъснато приватизира стратегически активи. Пристанището в Солун отиде при г-н Савидис, а пристанището в Пирея, най-голямото в Гърция, – при китайска държавна фирма.
Г-н Пайът, който напусна поста през май, често се изказваше в подкрепа на двете американски оферти за Александруполис.
Другият американски участник в търга, Quintana Infrastructure & Development, отказа да коментира.
Преориентирането на Copelouzos Group към американски партньори отразява променящата се икономическа реалност в Гърция, тъй като санкционираната и свиваща се руска икономика предоставя все по-малко възможности.
Този прагматичен подход намира отражение и в Александруполис. Местните служители и бизнесмени се надяват, че войната в Украйна и регионалното напрежение ще превърнат пристанището в алтернативен маршрут за доставки, който заобикаля контролираните от Турция проливи към Черно море.
„Всяка криза създава възможности“, казва Константинос Чациконстантину, изпълнителен директор на пристанищната администрация на Александруполис.
Превод Алтернативи и Анализи
