За Приятеля, за стърчащия Васко, който отлетя

Внезапно ни напусна моят изключителен приятел и другар Васко Начев. Така си тръгват добрите приятели, чиито редици все повече оредяват. Внезапно. Така си тръгна и нашия общ приятел Алекс Алексиев. Седяхме в Брикс, единият идваше от Калифорния, другият от Индонезия и потъвахме в разговори за политика, енергетика, изобщо за големите дела, но винаги през призмата на това какво е добро за България.

В житейския договор, който подписваме с Бог при раждането ни, има клауза, че Той може да го разтрогне във всеки момент. И Васко беше наясно с това. Видял бе смъртта още 40 годишен, но тогава му се размина.

Казват, че с напредването на възрастта ставаме и по-мъдри. Клише. По-скоро ни се иска да е така. Но е вярно, че с ръста на опит и изпитана болка все по-трудно намираме нови приятели и другари. Използвам думата „другар“, защото тя е изключителна и по никакъв начин няма да позволя на разни идеологически фарисеи да ми я отнемат.

С Васко се намерихме в социалните мрежи. Веднага ми направи впечатление рядката комбинация между професионални знания и комуникативни умения. Беше времето на битките за шистовия газ, всички говореха, никой нищо не знаеше. У нас и тогава, и до днес споровете се водят от хора без излишък от компетентност. Признавам и аз бях в тази категория, но исках да разбера колкото се може повече за фракинга. Докато всички други заклеймяваха тази технология и американските империалисти, които тровят света, Васко се възмущаваше от ниското ниво и отсъствие на просветен дебат.

Първите му стъпки в публичното говорене и писане вероятно бяха плахи, но той имаше огромен потенциал, защото съчетаваше изключително редките качества на почтеност и професионализъм. Ако сте забелязали те са свързани – хората, които са уверени в знанията си, не са злобни и натрапчиви, а спокойни и внимателни.

Ядосваше се, че в неговата „светая светих“ – науката за сондирането и земните недра, газят грубо, с ботуши и се намесват всякакви несретници. Говорехме си, че това е все едно граждански активист-всичколог да се намесва в работата на кардиохирург, да раздава съвети и да забранява методи за инвазивно лечение. Беше горд с професията си и така увлекателно разказваше за нея, че съм го слушал с часове, сякаш слушах приказка. Не му беше приятно, че малцина от неговите колеги са готови да защитят честта и достойнството на професията, да се изправят пред вълната от безпросветност и келепир. Сам се убедих в това – дори умните глави от Минно-Геоложкия институт бяха притихнали, когато се прие забраната за фракинга и шистовия газ. Не смееха да се противопоставят на поривите от невежество и корист, защото идваха от властта.

Най-трудно му бе като инженер и човек от бизнеса, свикнал да мисли рационално, да разбере логиката на политиците, които изтикваха на преден план целесъобразността, а не знанието и професионализма. Стига да е изгодно на партията или политика Х, да се представи, образно казано, че Земята е плоска, той ще потвърди подобна теория.  Така беше и с фракинга – решението за забраната му се прие при убийствено високо равнище на неинформираност и некомпетентност, въз основа на слухове, манипулации и без участието на професионалистите в тази сфера.

Васко приемаше, че хората не са длъжни да знаят всичко и имат право на цялата информация и на отговори, дори на най-трудните въпроси. Яд го беше, че не слушат, не искат да разберат, а се затварят в кулите от слонова кост на собствената си изключителност, самодостатъчни в знания, каквито всъщност нямат.

С времето той печелеше все повече уважение и привърженици, защото за разлика от много спорещи без опит и квалификация, съумяваше да ги накара да го чуват или по-точно да се вслушват в думите му. Защото всичко, изречено от него, бе логично, професионално и без задни мисли. Имаше огромната привилегия да бъде свободен човек, защото по време на годините си странствания в чужбина беше обезпечил себе си и семейството си и това го правеше неприкосновен за политически и прочие страсти у нас. Малцина си дават сметка за саможертвата на пишещите и говорещите против текущата политкоректност, само и само за да информират обществото. Те плащат твърде висока цена – нерви, лишения, често и репресии. Васко плати тази цена, защото вярваше че има дълг към хората без да очаква нищо в замяна. Това е моята дефиниция за родолюбие, не зная каква е вашата.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




Васко трябваше и можеше да бъде най-добрият министър на енергетиката на България, защото имаше визия, имаше характер и морал, които го поставяха високо в собствената му самотна лига. В сравнение с последните министри на енергетиката и шефове на държавни енергийни компании той беше в друга орбита – непостижима за назначените. Няколко пъти го обсъждаха, но така и не се решиха да го назначат, защото нямаше как да опитомят неговата независимост и професионализъм.  В България се ценят и се назначават на високи постове зависими послушковци, които могат да изпълняват, да папкат и да слушкат.

България загуби много от това, че Васко не стана неин енергиен министър. Защото той нямаше да допусне сега да треперим дали и на каква цена ще имаме газ. Защото знаеше правилата на международния бизнес и говореше с колегите си като с равни, като бързо постигаше решения. Проблемът бе, че беше като бяла лястовица в море от корупция – не го интересуваха дребните бакалски сметки. Но виж, това да остави след себе си диря се явяваше пътеводна мисия.

За да разберете какъв човек беше Васко Начев, ето ви пример. Годината е 2013-та и се провежда последно заседание на Енергийната комисия, която трябваше да изслуша спорещите страни – зелените противници на фракинга и, съответно, защитниците му. У нас нямаше много експерти и затова Васко се съгласи, тъй като сам правеше към момента в Индонезия интензификация /фракинг/, да защити „честта на професията“. Тръгна представянето на зелените, което беше компилация от филмчета в тръбата със спорна научна и професионална стойност, подобни на това „от чешмата водата се пали“.  Васко гледаше и не вярваше на очите си, че подобна пошлост може да се случи в българския Парламент – центъра на властта в тази държава?!. Поглежда ме и вика, тези ли „зелени“ хора ще формират мнението на законодателя в България? И като ги почна – момчета и момичета, това което показвате е воден, а не нефтен сондаж… На другия слайд пък бяха показали нефтен разлив при сондаж, а не екокатастрофа при газов сондаж, изобщо пълна бутафория. Дори на членовете на енергийната комисия, колкото и да бяха подковани, им стана неудобно че зелените се опитват да ги манипулират толкова елементарно. С тази си проява, Васко заслужи уважението на депутати и медии, но стана трън в очите на зелените, най-вече защото изобличи тяхното невежество.

Мина време, Васко Начев се върна в България и реши да остане тук, вече натрупал години „в изгнание“. Искаше му се да компенсира семейството си за дългите години отсъствие. Започна да присъства все по-често на екран, именно защото говореше аполитично и с познаване на материята. Наложи се именно с начина си на излагане на фактите и интерпретациите, но най-вече с подготвеността си. Сега всички си слагат етикета „експерт“ и медиите го повтарят безкритично. Но при Васко експертността беше безспорна и неопровержима. Малцина знаят, че зад тази експертност стои всекидневен, дори ежечасен труд – да намериш точната информация в море от данни, да и дадеш прецизна интерпретация, като оставиш у дома пристрастия и претенции. Е, Васко го можеше и го правеше.

Хората трябва да знаят, че само богатите духовно и реализирали се хора, могат да стигнат до тази беззаветна служба на ползу роду, без грам идея за възмездност или взаимност. Просто така го изискваше неговият морал, неговото символ верую. С времето хората започнаха да му вярват и да го търсят. Защото зад думите му нямаше нищо друго, освен загриженост за обикновените хора, които политици и партии постоянно малтретираха в стремежа си да извлекат лична полза.

Бяхме заедно в нашия клуб – Реформ Юнион, във Фондацията „Алтернативи и Анализи“, в първопроходческите проекти, които реализираше.

Тръгна си без да се сбогуваме. Внезапно. Сигурен съм, че не е искал да ни напусне по този начин. Но този, който се разпорежда със съдбите ни, не му даде друг шанс.

Затова в този ден и час искам просто да му кажа: Благодаря ти, приятелю, за достойно изживения живот, който сподели с нас в най-съдържателната му част.

Незаменим си и ще ни липсваш – и на мен, и на семейството си, и на близките, и на хиляди други хора, които те познаваха и не те познаваха, но ти вярваха.

Това, че не стана министър е загуба не за теб, а за България. Затова пък остана да стърчиш като Голям Човек, извън класациите на човешката суета. Самотник в собствената си лига на изключителна обикновеност.

До среща, Васко. В отвъдното. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *