Предвид обстоятелствата постигането на силна и стабилна коалиция ще е трудно постижимо

Не е вярно, че на вчерашните избори са гласували само 1/3 от избирателите. Имената в избирателните списъци са повече, отколкото живеещите днес в България хора въобще и ние взимаме за база за брой гласували една неадекватна система, която отдавна трябваше да бъде променена, но политическа воля липсва. Гласуват малко над 50% от реално присъстващите избиратели. Това заяви по повод вчерашните избори политологът Огнян Минчев в студиото на Алтернативата.

Българската политическа система продължава да е в дълбока криза – отново имаме седем политически фракции, почти несъвместими от гл. т. на позициите и намеренията си, което прави създаването на работещо правителство изключителна трудно. На практика това е основният проблем, който наследихме от този пореден вот.

Най-малкото партиите на статуквото не са на власт от година и половина. Избирателите припознаха широко ветрило от партии с формален победител ГЕРБ, която обаче продължава да е в наследена от политическата криза изолация и ѝ е трудно да формира коалиция, както и да привлече достатъчно широк кръг от политически формации и лидери.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

ПП се представи по-добре от очаквания, получавайки подкрепа от доста широк кръг предимно по-млади избиратели, но проблемът тук е, че това е една очевидно популистка партия, отказваща на този етап да поеме отговорност, на практика блокирайки създаването на ново правителство.

В момента у нас наблюдаваме два основни взаимосвързани разлома – единият е в резултат на събитията от 2020 г. и възникването на алтернативата на протестните партии. Те обаче не успяха да създадат убедително обществено и парламентарно мнозинство, което да започне реализацията на декларираната от тях алтернатива. Вторият е привнесеният отвън разлом – от международната ситуация по оста изток-запад. Той преминава и през вътрешната тъкан на българското общество, тъй като сме гранична страна, а общественото мнение у нас винаги е било полярно раздирано. Това именно предполага необходимостта евроатлантическите партии да се обединят в името на създаването на управленска алтернатива, която да преведе страната през драматичните събития. Та тези два разлома трябва да бъдат в някаква взаимна зависимост. Никой от тях не може да бъде взет абстрактно сам по себе си, защото са логично свързани.

Нямаше да имаме толкова дълбоко вкоренена олгархично-корупционна система, ако през последните три десетилетия не бяхме толкова дълбоко зависими енергийно, корупционно, пропагандно-хибридно от опитите на Русия, особено през последните десет години, да контролира България чрез ресурсите, които можеше да си позволи след края на съветската ера. Без да разрешим поне отчасти процеса на откъсване или отслабване на влиянието на тази руска олигархична система върху България, ние не бихме могли да разрешим и дилемата, с която се нагърбва ПП, а именно отслабването на олигархичния контрол върху политиката.

Необходимо е политическият процес да бъде разглеждан от лидерите му в неговата цялост. Единият аспект на процеса е състезанието на политически позиции, а вторият е политическото сътрудничество. Съществуват национални приоритети, които трябва да бъдат уважени, за да се разрешат проблемите. Необходимо е реализирането на Плана за възстановяване, да се формира нов бюджет, да се приемат поредица закони, касаещи пряко икономиката и обществото.

Чрез умерената си и балансирана позиция ДБ се държи по-зряло, в сравнение с други партии на промяната, без да е напуснала програмните си основания, свързани с необходимостта да се осъществят мащабните реформи. Поделянето на градската средна класа между ДБ и ПП естествено намали потенциала на ДБ. Въпреки вчерашния ѝ резултат от 7.5%, тя може да играе доста важна роля в създаването на нови възможности и нови форми на диалог.

Възраждане представлява радикалните антисистемни избиратели, които на практика питаят пълна непримиримост към статуквото чрез националистически и проруски ценности и възгледи. България винаги е била страна, която поради собствената си идентичност е изпитвала силното въздействие на конфликтите между изтока и запада, затова и резултатът им беше почти удвоен.

Трябва да започнем да разрешаваме отнякъде трудната ситуация. Ако има желание, част от новопредставените политически сили са в състояние да постигнат поне частично споразумение за достатъчно ефективно управление поне до идните догодина редовни общински избори. Очевидно е, че в ситуацията, в която се намираме, ще бъде особено трудно да постигнем силна и стабилна коалиция.