Война. Проблемите на Русия на Путин стават все по- очевидни
Игор Федик
Въпреки анексирането на нови украински територии и заплахите на Кремъл за използване на ядрени оръжия, украинската контраофанзива продължава – както обича да казва Кремъл – по план. Продължаващата „частична“ мобилизация на Русия не само не носи на Путин желаните от него резултати, а напротив – разкрива още повече огромните пробойни както в руската армия, така и в държавата като цяло. Поредните провали на фронтовата линия очаквано провокираха активното търсене от страна на Кремъл на някой, на когото да бъдат „прикачени“ всички вини. Търсенето се изразява в задкулисна и открита конфронтация между различни фракции във висшите ешелони на руската власт и свързаните с тях структури за сигурност и правоприлагане. По всяка вероятност „подаръкът“ с взривяването на Кримския мост, който Путин получи за 70-ия си рожден ден, е един от етапите на тази конфронтация.
Ситуация на фронтовата линия
Както вече беше отбелязано в предварителните анализи, „референдумите“, провеждани от Русия в окупираните от нея украински територии, и последвалото им анексиране не допринасят за промяна на ситуацията в Украйна и нейните въоръжени сили. Те продължават успешното си контранастъпление в Херсонска и Харковска област. През изминалата седмица например украинските сили постигнаха най-големия си пробив в южната част на страната, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване, като пробиха руската отбрана и напреднаха бързо по река Днепър. В резултат на това са освободени 29 селища, а общият брой на освободените територии в Херсонска област нараства до 500 кв. км.
През последните няколко дни в Харковското направление украинските части напреднаха с 55 км в дълбочина на руската отбрана. В резултат на това от началото на настъпателната операция в този регион вече са освободени 96 селища и е установен контрол върху повече от 2400 кв. км територия.
Освен освобождаването на някои територии и създаването на предпоставки за по-нататъшна деокупация на други, контраофанзивата на украинската армия в тези два региона (особено в Харковска област) има и друг положителен ефект за нея, а именно получаването на голямо количество трофейно оборудване и боеприпаси. Според някои оценки по време на отстъплението руските войски са оставили повече тежко въоръжение, отколкото западните държави са доставили на Украйна през цялата война. Важното е, че част от заловеното оборудване е готово за незабавна употреба. Повреденото оборудване се ремонтира и изпраща на фронта или (в случай на сериозна повреда) се разглобява за части.
Така, според OSINT проекта Oryx, украинската армия е получила следното въоръжение, оставено от руснаците: 421 танка (срещу 320 от Запад), 445 бойни машини на пехотата (210 от Запад), 192 бронирани бойни машини (40 от Запад), 44 РСЗО (70 от Запад), значително количество артилерийски снаряди. Тези данни не са окончателни и реалното количество руско трофейно оръжие и боеприпаси, предоставени на украинската армия, може да е още по-голямо. В Украйна тези руски трофеи се наричат шеговито „руски ленд-лиз“.
Що се отнася до американския ленд-лиз, законът за него в САЩ официално влезе в сила на 1 октомври. Сега Белият дом ще може да предоставя на Украйна оръжия, оборудване, боеприпаси, стоки с двойна употреба и просто различни необходими продукти (от гориво до храна) по ускорена процедура.
„Странични ефекти“ на военните неуспехи
В същото време Русия традиционно продължава да отказва да признае военните си поражения в Украйна и да търси различни оправдания за тях. В момента сред най-популярни са твърденията, че Русия не е във война с Украйна, а с НАТО. Подобно обяснение се насърчава не само от руската пропаганда, но и от висши служители на Кремъл. По-специално секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев наскоро заяви следното: „Всъщност ние сме във война с блока НАТО, чиито членове предоставят на киевския режим тежки оръжия, боеприпаси, разузнавателни данни и обучение на военни специалисти.“ Според него „Северноатлантическият алианс участва в планирането на операциите и също така се занимава с изнудване с оръжия за масово унищожение.
Съществува и информация, че вътрешните разузнавателни доклади на руската армия за ситуацията в Харковска област съдържат информация, че в района на Купянск „действат вражески диверсионни и разузнавателни групи, съставени от чуждестранни наемници – членове на полското специално подразделение ГРОМ и британския полк SAS. Тоест пропагандните обяснения за неуспехите на фронта се практикуват и във вътрешната служебна документация на руската армия. Лъжите и пропагандата по отношение на собствените командири по никакъв начин не описват по-добре сегашното състояние на процеса на оперативно управление на руските въоръжени сили.
На Кремъл му е все по-трудно да прикрива зачестилите напоследък „жестове на добра воля“ и „прегрупиране“ на войските си в Украйна. Расте недоволството както сред населението, особено сред подкрепящата Путин част, така и сред представителите на режима на Путин. Ето защо Кремъл трябва да намери някой, който да „припише“ всички грешки и провали при така наречената специална военна операция (СВО). За това, че главният виновник е този, който започна всичко – Путин – не може да става и дума. По отношение на отношението към държавния глава през последните няколкостотин години в Русия почти нищо не се е променило: царят е светец и затова не подлежи на подозрение. Остават, общо взето, военните, които всъщност разработиха т.нар. план за СВО и сега го прилагат на практика (доколко са успешни в изпълнението му, е друг въпрос), и ФСБ, която активно подготвяше „специалната операция“ и докладваше на Путин, че Украйна е „готова за демилитаризация“ и че тя ще бъде не само най-ефикасната, но и бързо печеливша за Русия операция. Като се има предвид, че самият Путин е от „службите“ и че режимът му е по същество чекистки, очевидно е, че именно военните са подготвени за ролята на „изкупителни жертви „. Те, впрочем, вече отдавна се подлагат на критиките на различни (контролирани от ФСБ) руски „патриоти“ като Гиркин, но след последните провали в Харковска област „тежката артилерия“ започна да ги атакува. „Господарят“ на Чечня Кадиров, „готвачът на Путин“ Пригожин и дори бившият командир на 58-а армия от Южната военна дивизия генерал Гурулев на практика не оставиха камък върху камък от началника на руския Генерален щаб Герасимов, командира на Централната военна дивизия Лапин и цял куп други високопоставени военни. Тези трима критикари предлагат големите военни командири, които „не са успели да оправдаят високото доверие“, да бъдат понижени и изпратени на фронтовата линия в окопите. С други думи, става очевидно, че проблемите на фронта започват все повече да подкопават основите на „кремълските кули“.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Проблемна мобилизация
Мобилизацията, която се провежда в Русия, вместо да има положителен ефект върху т.нар. СВО, напротив, показва цялата порочна същност не само на руската армия, но и на руската държава.
Общият брой на „частично“ мобилизираните в първата вълна всъщност е малко над 90 000 души, а не „над 200 000“, както се опитва да покаже руската пропаганда. А самото Главно мобилизационно и организационно управление на руския Генерален щаб не крие, че „провеждането на частична мобилизация в няколко окръга се сблъска с трудности от организационен и технически характер и недостатъчни ресурси. При тези условия е доста трудна задача да се съберат официално обявените от Шойгу 300 000 души, а още по-малко един милион, както съобщават някои медии.
Много е вероятно през следващия месец „първата колона“ от мобилизирани хора, която може да бъде използвана на фронта, да не надхвърли цифрата 17-18 хиляди души. Почти всички попълнения ще бъдат използвани за окомплектоване на вече разположените на територията на Украйна части. Но процесът на формиране на резерва, като се има предвид гореописаният темп на мобилизация и всички негови „трудности“, остава под голям въпрос. Това се отнася до „количеството“.
„Качеството“ на попълването на руската армия е още по-лошо. Мобилизираните мъже просто не разполагат с достатъчно места за спане, храна, униформи и пари. Обучението им се провежда само на хартия. И това не е странно, защото не само че няма време за това, но и на практика няма кой да го проведе: всички младши командни кадри, които биха участвали в него, са или в Украйна, или вече са „преразпределени“. Роднините на мобилизираните се оплакват, че водят на война всеки – хора, които не са служили в армията, хора, които са претърпели операции, инсулти или инфаркти. Освен това мобилизираните мъже имат проблеми с получаването на заплатите си, тъй като са им отнети паспортите и смартфоните. В резултат на това вече има случаи на мобилизирани хора, които отказват да отидат на фронта поради липсата на провизии и „бруталното“ отношение на офицерите към тях.
На този фон, и на всичко отгоре, депутатите от Държавната дума на Русия дори отмениха закон, който предвиждаше еднократно изплащане на 300 000 рубли и други обезщетения на мобилизираните войници, без да обяснят причината за решението си.
Можем само да гадаем с какво настроение и мотивация руските военнослужещи ще отидат в Украйна след всичко това. Но едва ли ще бъде положителна.
„Подарък“ за Путин
Е, може би основното събитие на седмицата е бомбардировката на Кримския мост. Символ на руската окупация на Крим и една от главните артерии за снабдяване на полуострова и руската военна инфраструктура там, а след 24 февруари и на цялата южна групировка на руската армия в Украйна. Точно след като Путин отпразнува 70-ия си рожден ден, този символ беше поразен. Това беше най-лошият подарък за рождения ден, който Путин можеше да получи.
Бомбардировката на Кримския мост е важно събитие, което ще има важни военни и имиджови последици за Русия, а вероятно и за самия режим на Путин.
От военна гледна точка разрушаването на Кримския мост трайно ще усложни доставките на всичко необходимо за Крим и особено на оръжия и боеприпаси, които трябваше да снабдяват руските групи в южните украински райони.
В имиджово отношение това е огромен шамар за Путин и сериозен психологически удар за руснаците. Когато мостът бе построен, руската пропаганда убеждаваше, че конструкцията му е „толкова здрава, че може безопасно да понесе тежестта си дори без опора във втория край на протока“ и че по отношение на сигурността „тук наистина всичко е под контрол – от космоса до дъното на Керченския проток“. Сега вече митът за надеждността на моста и неговата система за суперзащита, както и за това, че той изобщо може да бъде атакуван, е преодолян. Инцидентът с Кримския мост напомня на руснаците, че войната, която те доскоро подкрепяха и смятаха, че няма да ги засегне, е все по-близо.
Кой стои зад нападението срещу моста, е трудно да се каже със сигурност. Въпреки това, като се има предвид общата обстановка около руско-украинската война и вътрешната ситуация в самата Русия, могат да се разгледат две основни теории.
1. Работата на украинската армия.
Аргументите „За“ – това може да е операция по целесъобразност – както военна, така и информационна. При продължаващото контранастъпление и в Херсонска област лишаването на врага от важна логистична артерия е недвусмислено положително нещо. А хубав „бонус“ би било вече споменатото унижение на Путин на рождения му ден.
„Недостатъкът“ в тази версия са ограничените възможности на Украйна да го направи. Мостът разполага с наистина сериозна система за сигурност и отбрана, включваща цял набор от федерални агенции: Министерството на отбраната, ФСБ, Росгвардия и др. Влизането на моста се следи отблизо от разположените инспекционни и радиотехнически комплекси на Дирекция „Сигурност“ на Министерството на транспорта, които проверяват пристигащите превозни средства за взривни вещества. Трудно би било да се промъкнете незабелязано на моста или под него. А Украйна все още официално не разполага с ракетни оръжия (като американските ATACMS), които биха могли да се използват за нанасяне на удар по моста.
2. Дело на самите руснаци.
„На първо място, възможността за достъп до моста, познаването на всички особености на конструкцията му, включително и на неговите „слабости“, говори в полза на този вариант. Оттук и възможността да вкара контрабандно необходимото количество експлозиви на моста и да ги постави на „правилните“ места. Второ, наличието в Русия на ракетно въоръжение, което би могло да предизвика разрушения от такъв характер (макар че този вариант все още се смята за малко вероятен, тъй като характерът на щетите по моста показва, че най-вероятно става дума за детонация на взривни вещества, а не за ракетна атака). На трето място е мотивът. Както беше отбелязано по-горе, ФСБ активно атакува Министерството на отбраната и Генералния щаб, за да ги изкара главни виновници за провала на т.нар.СВО и да прикрие грешните си прогнози. За някои високопоставени военни служители, като началника на Генералния щаб Герасимов, подобни атаки биха могли да завършат доста злополучно. Поради това инстинктът за самосъхранение на военните може да се е задействал и те да са решили да отвърнат на удара на основните си конкуренти. Целта не е избрана случайно: мостът е от свещено значение за Путин и от първостепенно значение за ФСБ, тъй като тази служба носи основната отговорност за неговата защита. По този начин военните (те имат и достатъчно изпълнители за такава задача – например ГРУ на Генералния щаб), от една страна, могат да нанесат ответен удар по ФСБ, а от друга – да създадат повод за бъдещи поражения в Херсонска област (които са само въпрос на време).
Аргументите „против“ руската следа в бомбардировката на Кримския мост все още не са толкова очевидни.
Като цяло ситуацията около руско-украинската война продължава да се развива по доста неблагоприятен за Кремъл и лично за Путин начин. И колкото по-лошо става, толкова по-силна и ожесточена ще бъде конфронтацията между „кремълските кули“ и тези, които са тяхни главна опора. При такива обстоятелства най-доброто, което може да направи Путин, е, както се казва в средите на спортните фенове, да се подкрепят и двата отбора.
