Целта на политиката е реалният растеж – повече производителност и повече доходи

Това, което за съжаление се случва в развития свят последните години е опитът вместо да се решават структурни проблеми, те да се замаскират и да се печатат пари, така че да не усети болката, което гарантира инфлация. А сега за да се бори тя, трябва да се вдигат лихвите и евентуално да се влезе в рецесия, коментира в студиото на Алтернативата Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ, бивш съсобственик на Индъстри Уоч.

В момента инфлацията е породена от няколко неща – кредитна експанзия, свръх прегряване на икономиката и, специално за Европа, поведението на Русия по отношение на енергийните доставки и свързаните с това високи цени на енергийни ресурси.

Военните разходи могат да се финансират по два начина: или орязване на други разходи, или нови дългове. Страните, които ще предприемат тази стратегия, трябва да заделят повече ресурс – те или трябва да го вземат от нещо друго, или – назаем.

Съществува една цинична гл. т., че Западноевропейският социален модел е възможен заради чадъра на сигурност, създаден от САЩ по линия на НАТО след ВСВ в хода на Студената война, т.е. Европа не харчи толкова за отбрана, колкото САЩ.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Що се отнася до разходите за отбрана, от наша гл. т., при една микронасоченост, от едната страна е публичният разход, а от друга – че някой трябва да създаде този продукт: нов софтуер, противовъздушни щитове или други системи за сигурност. Въпросът тук е кои страни имат възможност да настроят икономиката си, тъй че да произвеждат такива продукти, както и кои просто ще си плащат.

В Европа има запазване на ръст на индустриалното производство, а в България той е най-високият в ЕС няколко месеца поред. След отчитане на инфлацията това дава 5 до 10% реален ръст.

Бюджетът също върви добре – 20% ръст на приходите към септември, т.е. не се наблюдава пречупване на тенденцията, а и ковид ефектът вече е превъзмогнат. Притеснителното е единствено в липсата инвестиции у нас – тази тенденция се запазва трайно.

Трябва да има ясен политически сигнал в две посоки: 1) дали България ще следва политика на стабилни публични финанси и дефицитът, съответно дългът, да се държи под контрол и 2) дали по отношение на Еврозоната сме поели твърд ангажимент да изпълним политиките, които се изискват за присъединяването, както и да ги изпълняваме устойчиво.

Голям проблем е експортно ориентирана индустрия, която зависи от случващото се в големите индустриални икономики на Еврозоната. Шансът на малката икономика се състои в това, че дори по-големите да потъват, тя може по бързо и адекватно да се пренастрои и преструктурира, стига да е адаптивна. Така тя би смекчила стреса. Проблем е, че някои от големите фирми като „Лукойл“ през хитри схеми изобщо не отчитат печалба, докато бизнеси, които инвестират у нас, си плащат чинно и не е ясно как при това положение бихме насърчавали последните. По този начин е трудно да убеждаваме глобални компании, че България все още е на картата на света, както и да поощрим вече установилите се на пазара ни фирми да продължават да разширяват бизнеса си тук, а не да изнасят част от производството си в чужбина.