АкцентБългария

Създалото се мнозинство около избора на Рашидов би могло да се случи отново при приемане на хартиената бюлетина

Наблюдавахме безпрецедентни първи три дни от живота на 48 НС, наред с един вид ситуационна коалиция ГЕРБ, ДПС, БСП и БВ, обединила се около избора на Рашидов за парламентарен председател. Подобна коалиция можем да очакваме и около връщането на хартиените бюлетини. А ако се върнем към процедурата по съставяне на правителство, всички коментари сякаш се изтласкват към третия мандат. Това коментира в студиото на Алтернативата Елена Дариева, социолог от агенция “Насока”.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




От ГЕРБ-СДС се чу заявката, че са склонни да предложат кабинет на малцинството, който би могъл да бъде сформиран единствено, ако падне кворумът. Подкрепата на ПП за сформиране на кабинет през втория мандат е крайно недостатъчна. Третият обаче се връчва не на кандидат за мин. председател, а на парламентарна група по избор, каквато досега традиционно се явяваше БСП. Междупартийната конфронтация обаче се обостри. Ако все пак БСП отново получи третия мандат, бихме могли да очакваме, че те ще изпълнят предварителните си декларации да търсят подкрепа в рамките на предишното управление. Най-важни обаче са посланията, както и липсата им. БСП на няколко пъти обявиха, че няма да подкрепят правителство с мандат на ГЕРБ, ДПС и Възраждане, но не са споменали нищо за мандата на БВ. Тогава създалото се вече мнозинство около избора на председателя Рашидов би могло да се случи отново – все пак подобна коалиция събира стабилните 140 гласа. Друг е въпросът как би се приела от гражданите. Като цяло се наблюдава очакването да заработи легитимен кабинет с определен хоризонт – бюджет, законите, касаещи средствата по ПВУ и пр.

Другата хипотеза е програмно правителство, базирано на евроатлантически ценности. Ако гледаме процеса през призмата на времето, ще се натъкнем на четиригодишни цикли. В момента сме в средата на такъв цикъл, започнал с протестите на 9 юли 2020 г., последвани от изборна спирала, но това са рисковете на постдемокрацията.

Парламентарният модел не е изчерпан макар и да е в криза. В крайна сметка това е моделът на плурализма, които ни позволява сблъсък на гледни точки. Все повече разнообразни обществени прослойки са представени с по-малка тежест, но това е обратната страна на одиозната автокрация.

Консенсус и мнозинство все по-трудно ще се удържат и никоя партия не иска да поеме вината, че отиваме на поредни парламентарни избори. Смятам, че политическият цикъл, в който сме навлезли, е ултимативно важен, особено за ГЕРБ като първа политическа сила, и разрешението му се очаква догодина наесен, за когато са насрочени местните избори. Ако тогава обаче в големите общини настъпи промяна, това ще е ясен сигнал, че ще се стигне и до пренареждане на политическата ситуация.

Ролята на Радев е значима и ключова, доколкото той се идентифицира с функции, надхвърлящи правомощията на държавния глава, а е и в неговите ръце на кого ще бъде връчен третият мандат. Ситуацията вече е много различна от времето на вдигнатия му юмрук, оттам е различно и поведението му, анализира в заключение Дариева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *