АкцентСветът

Ако идеологията при Китай натежи, везните лесно биха се наклонили към Москва за сметка на пазара

Трудно е да се каже по какъв път ще тръгне Китай, но според доклада, който изнесе при откриването на Националния конгрес генералният секретар Си Дзин Пин, като че ли се обръща повече внимание на идеологията и сигурността за сметка на икономиката и особено на пазара. Много анализатори смятат, че Китай ще обръща повече внимание в идеологически план и вероятно по-малко ще работи със западните си партньори – с наченки, може би до година-две, на самозатваряне и авторитаризъм. Това коментира в студиото на Алтернативата Цън Цон.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




Колкото до укрепването на „ръководната роля на партията“, анализаторът посочи, че когато в една организация липсват различни фракции, това естествено би довело все по-концентрирана власт – до един човек с близко обкръжение, така че поради елиминиране на фракциите, ще се върви повече към идеология.

Свидетели сме, че по ключови думи идеологията в доклада на Си Дзин Пин се повтаря осем пъти повече, отколкото при неговия предшественик, следователно поради поетия идеологически път пазарът ще се стесни. Логиката сочи, че има хора в Китай, на които този път не им харесва и искат да върнат страната назад. Колко бързо ще се случи това предстои да видим.

Възможно е като втора глобална икономическа сила Китай да иска да вземе по-сериозна роля в двуполюсния модел „Китай-САЩ“. Досега това е било неглижирано от страна на ККП, но в крайна сметка всеки лидер има своя визия.

Двуполюсният свят по оста Русия-САЩ ще е труден, тъй като Индия е страна, която ако има ресурс, ще успее да си припише част от ролята на Китай до този момент, ако той си смени посоката – празно място на пазара няма, биха се включили дори всички азиатски страни.

Без пари силна армия, особено в XXI в., не може да съществува, защото технологиите са скъпи. Освен че разполага с пари, Китай не е агресор като Русия. Този акцент обаче може да се смени и да се предизвика военен конфликт с Тайван, а това според някои западни медии би могло да е съвсем скоро.

Трябва да се има предвид, че от 49-та година, с идването на комунистите в Китай, до ден днешен властта в страната винаги е била концентрирана. Така че в Китай тя си е традиционно съсредоточена. В контекста на историята на страната периодът преди 1980 г. се характеризира с тясното и безконфликтно сътрудничество със западния свят. Дали след XX конгрес ще се поддържа същата реторика или нещата ще се върнат отпреди 80-та (ерата на Мао) тепърва ще видим, но такива наченки има.

Пътят на Китай е дело на управляващите го. Можем да очакваме да играе балансираща роля в конфликта Русия-Украйна, каквото прави от самото начало. Страната е зависима от руските енергийни продукти, но не и за сметка на отношенията си със Запада, защото там трябва да продава продукцията и услугите си. Ако идеологията натежи, везните лесно биха се наклонили към Москва.

Докато Русия е пълноправен член на СС на ООН наред с Китай, не си представям как неизбежно икономически по-силният Китай би заел мястото ѝ. Но ако прецени, че му харесва, може и да поиска да я измести от полюса.

Нагласите към Китай след Ковид са доста негативни. Политиката за нулев Ковид забави икономиката. Като цяло не очаквам големи възходи в китайската политика, но стигне ли се до влошаване на отношенията със западните партньори, икономиката едва ли ще е на нивата на последните 10-12 години, прогнозира в заключение Цон.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *