Политиката не търпи вакуум. Има огромно пространство за нови политически субекти и радикализация на вота

Политиците сами се вкараха в класически капан и живеят в него от лятото на миналата година – хем никой не иска избори, хем стабилното управление е непостижимо. И този капан само доизостря противопоставянето. Политическа идентичност вече се гради не през разговор за решаване на проблемите, а през това кой ти е противник, коментира в студиото на Алтернативата политологът Христо Панчугов.

След изборите, виждайки резултатите си, политическите формации отново се хвърлиха в това да отглеждат собствената си идентичност. Няма начин, когато предизборната кампания е била основана на радикализация и мобилизация на малки и твърди ядра от гласоподаватели, в момента да има лесен път за политически разговор или поне за дневен ред.

В консултациите няма особен политически смисъл. Смисълът е единствено в публичния разговор за България и кои са хората, желаещи да го променят. Това беше и единственото смислено нещо в предизборната кампания. Извън него всеки разговор, основан на математика, е обречен, тъй като разделенията в това НС са повече от обединенията. Ще се намерят ли изобщо обединяващи каузи?

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

За да се провеждат сериозни политики, се изисква силно лидерство и ясна политическа цел, което минава през съставянето на правителство. Парламент без лице би произвел политически Франкенщайн. Затова е много важно 1) кой носи политическата отговорност и да няма разминаване в дефинициите на проблема и 2) необходимо е решенията да съвпадат – тогава потенциално бихме видели популярните в Западна Европа плаващи мнозинства на едно правителство на малцинството. За стабилно мнозинство в този парламент трудно можем да говорим.

Колкото до състоянието на армията, има два ключови въпроса: 1) защо е такова състоянието на въоръжените ни сили, още повече че конфликтът в Украйна назряваше прогресивно през последните четири години, и 2) ако това е завареното положение, трябва ли да го поддържаме все такова. Защото това е стара тактика на Радев – така направи и с ВВС: поне от 15 години беше ясно, че в някакъв момент Миг29 трябва да бъдат приземени, но през това време никой не повдигна въпроса не е ли време да подготвим подмяната, за да не се окажем без ВВС в някакъв момент. Темата за подкрепата на Украйна е добър катализатор за действия в тази посока. Аз лично бих се изненадал, ако в НС се случи безпроблемно обединение около тезата за предоставяне военна помощ на Украйна. Виждаме политически формации, заети само с това да се подготвят за следващите избори и частично да хвърлят вината за провеждането им върху някой друг. Усещането за самосъхранение, за частния партиен интерес като че ли продължава да доминира в политическите стратегии на партиите.

Разговори по принцип за евентуални бъдещи формати на управление са само димна завеса на невъзможността да се намери управленска формула. Единственият възможен разговор касае приемането на политиките. Нивото на политиката ни е такова, че дори обединението около конкретни решения не може да издържи твърде дълго.

Демокрацията съдържа в себе си възможността за изненада. Има огромно пространство за нови политически субекти и радикализация на вота. И въпросът ще се възпроизведе ли настоящият модел на следващите избори трябва да бъде отложен с няколко месеца, но има потенциал за промяна на политическите стратегии.

Не можем да припишем ниската избирателна активност единствено на апатията на гражданите. За евентуалната нова формация има две опции: 1) радикално-популистка и 2) появата на нормален политически субект в стил Макрон – ляволиберален, центристки, по-скоро популистки. В момента със сигурност има огромно очакване за политическа промяна, както има и липса на представителство.

Изборите катализират процеси, които иначе биха отнели много по-дълго време. Политиката не търпи вакуум и появата на нещо ново е неизбежна. Дали то ще ни допадне е друг въпрос. Сега е моментът българските граждани да изискват промяна в политическата стратегия, подчерта в заключение Панчугов.