Битката за Ай Джи Би, третата част

Продължаваме от миналия път. За да влезем отново в темата, миналия път стигнахме до избора на изпълнител и доставчик на тръбите за газопровода. Подобни проекти като този на интерконектора винаги мобилизират различните лобита, но този път беше по-сложно заради битката между гръцките и български лобита. Логично бе да се предполага, че силните играчи ще се опитат да се договорят и ще се сдружат за съвместна работа. И действително с едни гърди напред във времето преди самия търг се открои потенциална комбинация между гръцката Авакс, българската ГБС и италианската Бонати. От тях само италианците имаха адекватен опит, но като комбинация нещата изглеждаха обещаващи.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940





Но докато тези компании се разбираха търговски, на сцената изскочиха едни политици, особено около ДПС, които решиха, че след като проекта минава през техните райони, те могат и трябва да получат своето. Така на сцената излезе небезизвестната фирма Джи Пи Груп, която разтури първоначалния консорциум и конкуренцията се изостри рязко. Единствените реални изпълнители от Бонати се отказаха да играят под €190 млн., защото не само разбираха преките разходи по проекта, но и знаеха, че трябва да се отчитат както на български, така и на гръцки политици. Изненада дойде от Авакс – компания, която нямаше такова внушително досие, но се ползваше с подкрепата на гръцкото правителство и която игра с много по-ниска оферта – под €150 млн.
Българските лобисти, разбирали че кандидатът им няма шанс, тръгнаха да играят ва банк и да убеждават всички кандидати, че търгът няма да се състои, че няма смисъл да подават оферти, че българското правителство по-скоро ще блокира проекта, отколкото да го пусне.
Ако си мислите, че тези внушения не бяха хванали дикиш, дълбоко се лъжете. Как няма да повярват на министри, на шефове на комисии в Парламента, на специални пратеници на премиера.
До последният момент не се знаеше, дали ще бъдат подадени оферти, но накрая Авакс спечели. Още тогава имаше подозрение, че тази изключително ниска оферта може да създаде проблеми при изпълнението – първо, защото така се изпилват печалбите и разходите и няма мегдан за обиране на допълнителни разходи, които неизбежно възникват.

По същия начин се опитаха да дискредитират и търга с доставките на тръбите, в който се включиха и подставени лица на руски тръбопроизводители, някои от които вече бяха поставени в санкционен режим. И тук се получи забавяне – отново заради лобистки намеси, но като че ли при доставките на тръбите, в сравнение със строителството, нямаше особено затруднение.

Още от първия момент на избор на Авакс започна натиск за смяната му, впоследствие за смяната на ръководството на проекта, а след това за внасянето на изменение и допълнение към него.

Дребният проблем е, че смяната на изпълнителя по средата, още по-малко в края на проекта, означаваше той да се забави още повече и със сигурност да се оскъпи. Стигна се дотам, че в желанието да се дискредитира проекта, уж чрез предлагане на по-радикални решения, бяха направени опити да се вкарат руските и беларуски компании, строящи Турски поток. Още по-абсурдно бе, че влиятелни западни дипломати се намесиха в полза на подобно решение, което ако беше реализирано, щеше да бъде самоубийствено, защото това означаваше да се даде на Газпром контрола върху единствената преносна инфраструктура, която компанията не контролира. Представяте ли си, идва влиятелен западен посланик заедно с доверено лице на Борисов и ви казва, че е силно пожелателно да се смени гръцката компания и по трасето да се вкарат руски и беларуски компании!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *