Война. Инициативата остава у Украйна

Игор Федик

Ситуация на фронтовата линия

Най-тежко е положението в Донецка област, където руските сили се опитват да превземат Бахмут вече осем месеца. Линията Северск-Солдар-Бахмут е граница, която е много трудно да бъде преодоляна. Напредването на руските войски там е много бавно – не повече от 100-200 метра. В същото време в някои участъци украинските контраатаки в рамките на един ден дават възможност да се възстановят позиции, които руснаците се опитват да „прегризат“ в продължение на няколко месеца.

Особеност на боевете в Донецкото направление е използването от руското командване на голям брой мобилизирани хора, които постоянно се втурват към украинските позиции като жив щит и понасят огромни загуби, но в същото време създават значително натоварване на украинската пехота и артилерия.

По посока на Луганск един от важните участъци на фронта е Сватово-Кремина. Тези две селища и свързващият ги път R-66 са една от важните линии на руската отбрана. Сега всички усилия на украинските части са насочени към доближаване до този маршрут, за да се установи контрол на огъня и да се осигури пресичането на този участък от фронта. Предстои настъпление на украинските сили на север и юг от Сватово, но то е трудно, тъй като руснаците са успели да съберат резерви там.

В Херсонското направление, въпреки твърденията на руските командири за предполагаемо частично изтегляне на войските от западната (дясна) част на Херсонската област и евакуация на местното население (което е действителното му депортиране), руските части всъщност се ротират. По Антоновския мост артилерията е прехвърлена на левия бряг на Днепър, а десантните части и морската пехота остават на десния бряг и се опитват да подготвят Херсон за сраженията в града.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Руснаците вероятно са осъзнали, че няма да могат да задържат десния бряг на Херсон. Следователно те се стремят да нанесат максимални загуби на украинските сили там, така че развитието на операцията по освобождаването на цялата област или прехвърлянето на настъпателната операция в друга част на фронта да бъде невъзможно през следващите 2-3 месеца.

В допълнение към горното трябва да се отбележи и нападението срещу базата на Черноморския флот в Севастополския залив сутринта на 29 октомври. Операция от този тип, включваща „рояк“ от морски и въздушни безпилотни самолети, се провежда за първи път в световната история. В резултат на това са унищожени поне три руски кораба с ракети „Калибри“, включително новият флагман на руския Черноморски флот – фрегатата „Адмирал Макаров“. Кремъл веднага обвини Украйна, както и Великобритания. Великобритания отхвърли обвиненията, а Украйна не пое отговорност за нападението, нито пък директно опроверга твърденията на Москва.

Освен че е уникално, това нападение срещу корабите на руския Черноморски флот показа, че те не могат да се чувстват в безопасност, и затвърди съществуващите условия, при които те вече не могат да се приближават към северозападната част на Черно море и да заплашват черноморското крайбрежие на Одеска и Николаевска област, включително да десантират морски войски. Сега корабите на руския Черноморски флот могат да се използват главно за нанасяне на ракетни удари по украинската гражданска инфраструктура. 

Продължаване на стратегията за въздушен терор

Почти веднага след нападението срещу базата на Черноморския флот в Севастопол Русия нанесе нови масирани въздушни удари по гражданската инфраструктура на Украйна. Руският президент заяви, че те са „частичен отговор“ на нападението на руските кораби. Въпреки това, както и при подобни масирани удари след бомбардировката на Кримския мост, тези атаки са продължение на стратегията на Кремъл за въздушен терор срещу Украйна, която цели да остави украинците без отопление, електричество и евентуално водоснабдяване през зимата, да подкопае волята им за съпротива и да предизвика нов поток от украински бежанци към Европа.

От чисто военна гледна точка въздушните атаки срещу украински градове и критична инфраструктура се използват от руското командване за разпръскване на украинската противовъздушна отбрана и постоянно разкриване на нейната ефективност. Това важи с особена сила за използването на иранските безпилотни самолети Shahed 136. Те не се използват масово, за еднократен удар, а на дози – за постоянно натоварване на украинската противовъздушна отбрана на различни места и за разузнаване на целите. Следователно ударите се провеждат в тила, на малки групи, на всеки 24 часа, без прекъсване. В същото време руснаците нанасят ракетни удари по градове, жизненоважна и критична инфраструктура и промишлени предприятия, за да принудят украинските командири да преместят противовъздушната отбрана от фронта в тила и така да освободят място за своите самолети.

Непрекъсната мобилизация

Въпреки че руското министерство на отбраната обяви края на „частичната мобилизация“ в Русия и съобщи на Путин, че задачата му за призоваване на 300 000 души е напълно изпълнена и че не се планират нови вълни на мобилизация, дейностите за привличане на нови човешки ресурси продължават активно и вероятно ще продължат и в бъдеще. Днес продължава раздаването на призовки в регионите, като лицата, подлежащи на мобилизация, се прибират както от улицата, така и чрез работодателите. Вече има и сигнали, че руските власти и бизнесът се подготвят за втора вълна на мобилизация.

Във войната на изтощение Кремъл очевидно е заложил на претенциите си да пробие украинската отбрана и да възпре украинските атаки именно чрез масово използване на жива сила. С други думи, тя е решила да прибегне до един от любимите методи на съветските военачалници по време на Втората световна война. Мобилизацията позволява на руското командване да попълни по всяко време войските си с необходимия брой личен състав и дори да увеличи числеността им за сметка на мобилизираните. Фактът, че този подход води само до увеличаване на общите руски загуби в жива сила, като същевременно бавно се отразява на положението на руските войски на фронтовата линия, очевидно не притеснява Кремъл в момента.

Командирите внушават на мобилизираните мъже, че са отведени на фронта само за да организират отбраната и действията предимно във втория ешелон. В действителност, след като се озоват на фронта, мобилизираните мъже отиват там, където им каже командването, и в необходимия брой, често за да „запълнят дупки“ в първата линия. 

Положението е още по-тежко за затворниците, които са наети в ЧВК „Вагнер“. Те са хвърлени в най-опасните райони на първа линия, а членовете на редовните части действат като преградни войски – между другото, още един пример за използване на съветския опит от Втората световна война. За тях няма помилване, което Пригожин, собственикът на Вагнер, обещава по време на вербуването им. На хартия всички те са осъдени. Те се прехвърлят по документи в изправителни институции в Ростовска област, откъдето вече се изпращат на първа линия. Помилване ще бъде дадено на малцината оцелели и тежко ранени, но дори и тогава само в изключителни случаи.

В контекста на използването на военнопленници си струва да се припомни и неотдавнашната отмяна от страна на Путин на забраната за мобилизация на лица, осъдени за тежки престъпления. Сега гражданите с влезли в сила присъди за убийства, грабежи, кражби с взлом, трафик на наркотици и повечето други тежки престъпления могат да бъдат призовани на военна служба чрез мобилизация. Това от своя страна предполага, че руското военно командване само ще увеличава използването на затворници като пушечно месо.

Освен самата мобилизация, Кремъл използва и други начини за паралелно попълване на руската армия. По-конкретно, като „съкрати“ (официално) есенната военна повинност, която започна на 1 ноември, и позволи призоваването на младежи на възраст между 18 и 27 години. Предвид предишния опит няма съмнение, че някои от тях ще бъдат изпратени да се бият в Украйна.

Освен това, в рамките на търсенето на допълнителни източници за попълване на бойните загуби, руският Генерален щаб работи с военнослужещи, уволнени поради наранявания. Предлага им се преквалификация в счетоводни специалности, свързани с по-малко физическо натоварване.

Освен че използва директно руския мобилизационен фонд, Кремъл се опитва да намери допълнителни човешки ресурси за войната извън Русия. Това, наред с други неща, може да обясни налагането от страна на Путин на военно положение в окупираните от Русия украински територии. Следвайки вече изпитаната схема в окупираните Донецка и Луганска област, Кремъл се опитва да използва във войната срещу Украйна и населението от окупираните Херсонска и Запорожка област.

Освен това има информация, че Русия се опитва да вербува бивши бойци от командосите на Афганистанската национална армия. Според съобщения в медиите бивши членове на най-боеспособната част от афганистанската армия, обучени по онова време от американски и британски инструктори, получават съобщения от руски вербовчици – твърде вероятно от същата ЧВК „Вагнер“.

В обобщение…

Днес украинските отбранителни сили продължават да поддържат стратегическа и оперативна инициатива по цялата фронтова линия. Основните им задачи са да освободят окупираните територии, да предотвратят завземането на нови, да осигурят противовъздушна и противоракетна отбрана за критичната инфраструктура и да продължат да формират и подготвят резерви за бъдещи бойни операции. Като цяло ситуацията остава трудна, но, както заяви украинският генерален щаб, тя е под контрол.

От своя страна руското командване се опитва да попречи на украинските войски да напредват в някои части на фронта, докато в други части се опитва да продължи да атакува. И в двата случая тя прави това с масирано използване на мобилизирани мъже. В резултат на това сред последните има големи жертви, което е следствие както от неграмотното използване на мобилизираните от командирите, така и от ниското ниво на подготовка на призованите за мобилизация наборници.

В същото време Русия продължава въздушния терор над украинските градове и критичната инфраструктура.

Вероятно идеята за „замразяване“ на Украйна и „смазването“ ѝ с мобилизирано пушечно месо ще остане в основата на военната стратегия на Кремъл срещу Украйна през следващите месеци.