Р. Бимбалов: За лустрация вече е късно. Ситуацията в момента е част от катарзиса на обществото ни

Ако ние страдаме от изборна умора, какво трябва да кажат гражданите на Израел, където от години съществува подобна политическа криза. За разлика от при нас там на последните избори участваха 70% от гласоподавателите, коментира в студиото на Алтернативата Радослав Бимбалов, журналист, писател, рекламист.
Не съм убеден, че изборната активност у нас е съвсем ниска. Преброяването на населението нарочно излезе след изборите. Резонни въпроси са кога ще се случи изчистването на избирателните списъци; кога ще сме наясно колко са гласоподавателите в чужбина; как и правилно ли се разпределят мандатите?
По-добра форма на създаване на демокрация от избори няма, а преди години те бяха проформа. Статуквото у нас няма интерес изборите да представляват интерес за гласоподавателите, защото разчита на твърдия си електорат, а връщането на хартиената бюлетини ще узакони този начин за създаване на избори. Битката в момента е за задаващите се местни избори, които са и по-важните.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940





В мен се бори гласът на разума, който твърди, че правителство трябва да има, защото предстои вземането на важни решения и не е редно Радев да управлява държавата в авариен режим. Същевременно ме е страх, че ще се възпроизведе управление, което не просто ще е ялово, а ще продължи да съсипва политическата ни система. Опасявам се, че ще станем свидетели на това да се връчи мандат на Янев и чрез него да се създаде т. нар. правителство на компромиса, по техни думи – правителство на националното спасение.
Когато Костов представяше новата си книга, чух от него мъдрите думи, че представителите на десницата в момента имат нужда от самочувствие, чиято липса се трупа от дълго време.
Размиването на ляво и дясно изигра лоша шега на десницата, защото тя позволи на очевидно центристката формация ГЕРБ да завземе дясното пространство съвсем неоснователно.


Цялото управление на ГЕРБ бе връщане на порядките от социализма. Държавата бе основен държател на икономически импулси и всичко случващо се в икономиката зависеше от държавата. ГЕРБ подсигуриха и присъствието на кремълските интереси в България, а ДБ не успява да си завземе позицията, заграбена от ГЕРБ.
Хората трябва да следват някаква идеология и тя трябва да е свързана с конкретни идеи за развитието на държавата. За целта партиите трябва да я заявят и защитават, но те от своя страна се пазят от това. Последните две години натискът отдолу вече се случва. Трупаното десет години недоволство е трудно управляема емоция и някак ни подвеждат създателите на БВ, които преди време създадоха ИТН, НФСБ, Атака, ВМРО и пр. – все ченгета и политически инженери.
Поколението ни се отдаде на това да изживява свободата си и не изчисти основите на държавата, когато трябваше да проведе декомунизация. Вече е късно за лустрация.
Предложението на ДБ за преброителни центрове до голяма степен ще помогне за по-коректните резултати, но връщането към хартията отвсякъде си е крачка назад и на предстоящите местни избори ще помогне за запазването на феодалния строй.
По телевизията Борисов се опита да прокара внушението, че едва ли не е имало промяна на недействителните гласове, а това не е вярно. Четирите процента вот „не подкрепям никого“ е от хора, решили да изразят позиция, но е притеснително, че при толкова партийно богата система не са в състояние да си излъчат фаворит. Проблемът вероятно се корени в липсата на ясни критерии. Важно е когато гласуваш, да осъзнаваш че това ще е процес и че ангажиментът ти не приключва с подадения глас, а нещата трябва да се следят изкъсо. Затова подобен начин на изразяване на недоволство е проява на безотговорност. Компромисите са неизбежни.
Задачата с определянето на приоритетите е тежка. Най-важно е да дефинираме собствената си идентичност. Ако отстояваме евроатлантическото си право, трябва да го правим автентично: ние сме средно голяма европейска държава и не сме част от задния двор. Длъжни сме да гарантираме на децата си, че страната ни няма да изпадне от мястото, за което се бори дълго време. Ако сме се уморили да се доверяваме безрезервно – чудесно, но е положителен фактът, че започнахме да си крещим, да си обръщаме внимание, да се забелязваме, което е положителна тенденция. Възможно е това да са наченки на ново гражданско общество. Дълго време обществото ни не говореше по важните и належащи теми. Все още не сме изживели пътя си и случващото се в момента е част от катарзиса на обществото ни, посочи в заключение Бимбалов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *