Ердоган играе ролята на приемливата личност, допусната на този етап и от двете страни в преговорите

По повод бомбардировките в Сирия и Ирак Тайфур Хюсеин, журналист от Обзорнюз БГ, коментира в студиото на Алтернативата, че едва ли Ердоган е очаквал атентата точно в този момент с оглед на това каква е била реакцията му след извършеното терористично нападение в Истанбул този месец. Изказванията на турския президент бяха взаимно изключващи се с тези на турския външен министър. Последният заяви, че не приема съболезнованията от страна на САЩ, а ден след това в рамките на Г20, за която замина само часове след взрива, Ердоган приемаше съболезнования от американския си колега.
Турция се бори с тероризма още от 80-те години на миналия век, но тук насоката е най-вече към ПКК – официалната версия в Турция, които в случая излязоха с позиция, че не стоят зад терористичното нападение, а и специалисти твърдят, че това не е техният почерк, насочен най-вече към турските въоръжени и полицейски сили.
Турските политици нееднократно са използвали подобни моменти за вътрешнополитически цели. Ердоган използва удобния случай за политически дивиденти. Да не забравяме, че страната е в навечерието на решаващи за политическото му бъдеще избори и е много важно да спечели 50+1. Целта му образно казано е да успее да обедини симпатизантите си и в средата на 2013-а отново да спечели изборите.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940





Седмица преди нападението турският министър на правосъдието и лидери от управляващата партия проведоха среща за бъдеща конституция с прокюрдската Демократична партия на народите, която многократно лично Ердоган е обвинявал, че е в близки отношения с ПКК. Самата среща бе изненада за наблюдателите. Явно всичко е било предварително съгласувано и се очакваше по-меко отношение към кюрдите. Терористичното нападение обаче коренно промени ситуацията в страната и на този етап не е възможно двете партии отново да седнат на една маса.
Ердоган е машина за печелене на избори.
Той се зарече, че нещата няма да останат в рамките на въздушно нападение. До война едва ли ще се стигне, по скоро – до осъществяване на поредната военна операция в Северна Сирия, където според думите му е редно да има 20-километрова сигурна зона, където в последствие да се настаняват сирийските бежанци. Съмнявам се, че това реално би се случило.


Желанието на турския президент е да посредничи между Русия и Украйна. Ако успее, ще е голям ход, защото в Турция външнополитическите теми са силно преплетени с вътрешнополитическите и двете взаимно си оказват влияние в каква посока ще се движат нещата. Ердоган играе не ролята на посредника, а на приемливата личност, допуснато на този етап и от двете страни. Ако механизмът „бъдещи преговори за мир да се водят в Турция“ сработи, ще е безспорен успех за Ердоган и той всячески ще се възползва от него във вътрешно политически план – медиите в страната се контролират почти изцяло от него, а те ще представят успехите му навън по изключителен начин.
От месец в Турция действа закона за дезинформацията, но той не е нещо ново за страната – в момента нещата просто се вкарват в законова рамка. След терористичното нападение този месец автоматично бе ограничен достъпът до интернет и обмяната на информация бе единствено чрез каналите на управляващите страната.
В Турция няма обществени медии, а само държавни и частни и беше лек намек от страна на турския посланик, в нотата ѝ до БНР, как Българската държава да се отнася към Националното радио, поясни накрая журналистът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *