Румен Радев гледа на Изток – Част 4
За гайките, болтовете и голямата стратегия
Първите три ( 1, 2, 3) части на тази статия от четири части разгледаха енергийната зависимост на България от Русия, нейната история и политика, както и последните развития в трите ѝ основни области или „измерения“ – ядрено гориво, нефт и природен газ.
Видяхме по-специално как сегашното служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, направи всичко възможно да засили тази зависимост и по този начин да поддържа паричните потоци на изток, подкрепяйки по този начин военните усилия на руския президент Владимир Путин срещу Украйна.
В последната част на статията анализирахме няколкото търга за доставка на газ, обявени от правителството, и по-специално търга за дългосрочен договор, който критикувахме като неподходящ и необмислен по различни причини – и като предпоставен, предназначен да доведе до предварително определен резултат.
А именно: ситуация, в която договор с турски или гръцки посредник действа като прикритие за десетгодишно споразумение за доставка с руския държавен газов гигант Газпром, монополен (или почти монополен) доставчик на газ за България от десетилетия насам.
Болтове и гайки
Но не избързваме ли малко, като говорим за Газпром и за договор чрез посредник? Възможен ли е такъв договор, осъществим ли е? И как точно би работил той?
Разбира се, никой не казва изрично, че дългосрочен договор за доставка (LTC) ще включва само доставка на газ с произход от Газпром или че това ще бъде на практика непряк договор с Газпром. Но неотдавнашните дейности на гръцките DEPA и Mytilineos, всяка от които има дългосрочен договор за доставка на газ по тръбопровод с Газпром и спечели търга на Булгаргаз за доставки през ноември-декември, по-скоро подсказват, че това може да е моделът.
Що се отнася до начина, по който ще се осъществи, това изисква малко повече аргументи. Дали няма да има правни или политически трудности при приемането на такъв дългосрочен договор от Европейската комисия (ЕК)? Може ли това да противоречи на санкциите?
В известен смисъл вероятно не, тъй като е малко вероятно на равнище ЕС да бъдат приети санкции за руския газ, аналогични на тези за руския петрол. Унгария се закани да ги блокира. Има и основателна причина: ако такива санкции влязат в сила, Виктор Орбан ще загуби предполагаемата си политическа премия в отношенията с Кремъл.
Правени са опити за ограничаване на цените на руския газ или за въвеждане на общоевропейски модел на единния купувач (ЕПК) на газ, за да се увеличи влиянието на ЕС при преговорите. Досега обаче тези усилия са били безрезултатни.
ЕК и Съветът на ЕС като цяло настояват за по-нататъшни принудителни стъпки за диверсификация в светлината на заплахите на Кремъл за „замразяване на Европа“. Като се има предвид, че Кремъл превърна търговията с газ в casus belli, с всички страни от ЕС, включително и с България, се очаква те да сведат до минимум прекия внос на газ от „Газпром“ (в случая на България това вече се случи, тъй като „Газпром“ прекрати всички доставки през април). Така че директните сделки, ако не са направо невъзможни, то поне са свързани с висок политически и бизнес риск, поради което разходите за тях могат да се считат за практически политически и икономически непосилни, когато към цената се добавят разходите за допълнителна застраховка срещу политически риск. Оттук последва и опитът да се заобиколят ограниченията чрез брокери в Турция и Гърция.
От практическа гледна точка не би било трудно да се създаде ситуация, при която Газпром да бъде скрит (или полускрит) бенефициент на такъв търг на стабилна основа. Тя би била постигната чрез договори „back-to-back“: когато турска или гръцка компания спечели LTC, тя ще подпише договор с Газпром, евентуално за равностоен период от време или за по-кратък период.
Въпреки това, непряко, но публично признат дългосрочен договор за доставка с Газпром би бил политически неудобен за българското правителство; и дори би могъл да стане повече от неудобен, срещу евентуални съдебни спорове в арбитражен съд. Освен ако г-н Радев и неговите нови политически съюзници (и стари съучастници) – партията ГЕРБ на Бойко Борисов и Движението за права и свободи (ДПС), доминирано, макар и формално не оглавявано от олигарха Делян Пеевски – не пожелаят да поставят България на едно ниво с Унгария на Виктор Орбан. Което вероятно не искат, тъй като това би означавало да се сбогуват с лелеяните си планове за присъединяване към еврозоната, Шенгенския блок и ОИСР.
И този принцип важи не само за газа, доставян на България, но и за руския газ, изнасян за ЕС като цяло. Ето защо идеята за „газов енергиен хъб на ЕС“ е толкова важна за г-н Путин и г-н Ердоган: влизайки в Турция, руският газ престава да бъде национално идентифициран (или във всеки случай може да се твърди, че не е руски или не е само руски). Той се смесва с азерски, ирански, турски, иракски и евентуално дори израелски газ – да не говорим за количества втечнен природен газ – и се превръща в някакъв сорт марка „турския газов хъб“, който след това може да бъде продаден на Европа без излишен шум. Трудно е да се каже какъв олко значим елемент. Турция използва повече от 50 млрд. куб. м годишно, така че много руски газ може да бъде дискретно „изпиран“ в рамките на това количество и изнасян като „част от турската вътрешна смес“.
В крайна сметка става въпрос за сертифициране: процесът позволява на посредниците да предоставят на купувача, „Булгаргаз“, прикритие под формата на сертификат за произход, който не е издаден от „Газпром“. Тази схема вече беше изпробвана през октомври и ноември тази година, когато втечненият природен газ на „Газпром“ беше „изпран“ в Гърция чрез посредника Mytilineos, който препродаде газа на „Булгаргаз“ като „неруски“, т.е. с норвежки сертификат за произход от предишна доставка. И изглежда, че това е проработило.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Как всичко това се отразява на политиката?
Действаме локално, мислим регионално
Това, което се вижда, е само върхът на геополитическия айсберг, с който българските политици ще трябва да се справят. Неособено святата троица от господата Радев, Борисов и Пеевски няма да се задоволи с това да гарантира, че руските газови доставки имат значителен, но не преобладаващ дял – да речем 50 % – на българския вътрешен пазар. Това едва ли ще бъде достатъчна основа за конструкцията на корупцията, която досега е държала щастливи политиците, олигарсите и висшите мениджъри в енергийния сектор. Като начало, те ще искат много по-голям пазарен дял от сегашния. Но по-важното е, че те ще искат да бъдат част от схемата на Путин и Ердоган за „разширен Турски поток“, чието значение се простира далеч отвъд България – и чийто потенциал за изгоди е съответно по-голям.
Сега, когато г-н Путин и г-н Ердоган се договориха „по принцип“ да изградят в Турция Енергийния хъб, който ще пренася десетки милиарди кубически метри нов руски газ до Европа, „малка“ България е в центъра на вниманието. Тя е незаменимата връзка, без която всички планове на царя и султана ще пропаднат. Това означава, че натискът на Русия и Турция върху България ще се засилва. Но също така означава, че наградите, които се предлагат на българските политически покровители, ще са много по-големи. И по двата въпроса борбата на българската политическа сцена ще стане още по-ожесточена през следващите няколко години.
В момента Кремъл влага огромни финансови и политически ресурси в Турция и България, за да гарантира изпълнението на плановете си за нов „супер хъб“, в който вижда единствената възможност за износ на руски газ за ЕС след провала на „Северен поток“.
Така г-н Путин на практика залага всичко на Турция, преглъщайки гордостта си и сдържайки високомерието си. В тона на Кремъл настъпи забележителна промяна в съответствие с изтеглянето му от Херсон и внезапното натрапване на темата за мирните преговори. Преди този тон беше властен и директен: „Ще ми плащате само в рубли!“ с неоспорима забрана за реекспорт на руски газ. Сега посланието е примирително и косвено: „Няма да имате проблем да продавате газ на Газпром като турски, азерски, ирански, нигерийски….“.
Междувременно Кремъл е съвсем прав в предположението си: всъщност няма алтернатива на този вид „смяна на идентичността“ на руския газ в Турция, като се има предвид пълният срив в енергийните отношения между ЕС и Русия. А България е ключът към успеха на плана на Путин и Ердоган „зад гърба“, защото подробната схема за заобикаляне на санкциите на ЕС – и по този начин осигуряване на финансиране за войната на Кремъл – трябва да осигури свободен пропуск за руския газ в Европа през България. Така че г-н Радев и г-н Борисов отново са в бизнеса, превръщайки заобикалянето на санкциите в доходоносно предприятие за милиарди под формата на комисионни, което може масово да раздуе мащабите на корупцията в България и всички други страни по маршрута на газа на „Газпром“. Равнището на предполагаемата голяма корупция, изчислено на базата на нетните ползи за замесените, при всички случаи ще надхвърли приходите от помощи, предоставяни по програмите на ЕС.
Г-н Борисов има необходимите качества за заобикаляне на европейската и американската бдителност, поради което и г-н Путин, и г-н Ердоган го смятат за изключително важен за „продаването“ на модернизирания вариант на „Турски поток“ като съвместим с политиките, правилата и ценностите на ЕС. Представа за начина, по който ще действа г-н Борисов, може да бъде представена чрез цитат от пресконференцията, която той даде през януари 2020 г., след като се завърна у дома от церемонията по откриването на „Турски поток“, на която присъстваше заедно с г-н Путин, г-н Ердоган и сръбския президент Александър Вучич. „Откриването на „Турски поток“ е велик ден за българо-американските отношения“, заяви г-н Борисов пред репортерите – които не можеха да повярват на ушите си. Това наистина беше доста поразителен пример за демагогия. Още по-поразителен може би беше фактът, че никой не му противоречеше. Дори посолството на САЩ в София.
Сега е съвсем очевидно, че тройката Борисов-Радев-Пеевски няма никакъв интерес тези схеми да излязат наяве под парламентарен или международен контрол. Може би обаче няма да им се наложи да се притесняват твърде много, поне във вътрешен план. Политическата нестабилност в България и безизходицата в нейния парламент вероятно ще оставят г-н Радев да управлява чрез служебни правителства, без парламентарен контрол, в продължение на няколко месеца. А това ще помогне на плана. Но дори когато (и ако) бъде сформиран редовен кабинет, почти сигурно е, че енергийните ресори ще бъдат под споделения контрол на тази „неособено свята троица „, което ще осигури политическа защита на газовия коридор на Газпром от Турция и Гърция.
Заключение: всичко зависи от нас
В заключение, президентът Румен Радев, в тандем с Делян Пеевски и бившия премиер Борисов, прилага серия от мерки, за да помогне на Русия да заобиколи европейските санкции върху продажбата на енергийни суровини, за да финансира войната си в Украйна. Тези мерки имат за цел също така да запазят (или възстановят) най-високите възможни при тези обстоятелства нива на енергийна зависимост на България от Русия и в трите посочени области – нефт, газ и ядрено гориво – заедно със свързаните с тях корупционни парични потоци. Нанесените щети се измерват не само с милиардите, изгорени на олтара на „вечната братска корупция“ с Русия, но и с разрушената репутация на България в ЕС и НАТО.
От известно време Западът е прекалено толерантен към девиантното поведение на г-н Радев и г-н Борисов. Войната в Украйна придава на това съвсем различен контекст, като се има предвид какъв е залогът за НАТО и ЕС. Въпреки това би било грешка да се очаква, че ЕС и НАТО ще свършат работата на българското общество и проевропейската част от българската политическа класа. Това е опитвано – многократно и в продължение на много години – и не е сработило. Българите трябва сами да свършат тази работа.
Послепис: Не толкова директни проливи за Лукойл Нефтохим?
Неотдавна обявените от турските власти застрахователни ограничения за транзита на руски суров петрол през Босфорските проливи ще засилят пазарните позиции на „Лукойл Нефтохим“ като почти уникална и определено най-голяма руска рафинерия, действаща и с достъп до пазара на ЕС, в Черноморския басейн.
В част 2 на тази статия в четири части разгледахме подробно позицията на руския „Лукойл Нефтохим“ в близост до българското черноморско пристанище Бургас и съмнителните стъпки, с които служебното правителство се опитва да подкрепи позицията му, да увеличи печалбите му и да използва дерогация от ЕС, за да заобиколи ограниченията за износ на продукти, получени от руски нефт.
Сега вече можем да съобщим за продължение в тази сага.
Турското правителство даде ясно да се разбере, че от 1 декември за транзита на руски суров петрол през Босфора ще се изисква „валидна застраховка“. Това не е ново изискване. Всъщност възможността за разлив на нефт или инцидент в този изключително натоварен и чувствителен воден път означава, че всички подобни товари – руски или други – трябва да бъдат застраховани по този начин. Но фактът, че това се уточнява в допълнителни подробносит в момента, е много важен.
„Застраховането“ по принцип включва и валидно презастраховане. И макар че руските застрахователи редовно покриват руски товари със суров петрол, презастраховането е нещо различно: над 95 % от световното презастраховане в тази област се извършва в Лондон, на Лондонския застрахователен и презастрахователен пазар. Това е пазар, от който руските фирми са изключени или достъпът им е силно ограничен поради западните финансови санкции, наложени след инвазията на г-н Путин в Украйна. Струва си да се отбележи, че съгласно санкциите на ЕС и Обединеното кралство руските танкери, превозващи петрол, все още ще могат да получат стандартно застрахователно покритие, в случай че транспортираният петрол е закупен под ценовия таван, който предстои да бъде определен от ЕС, САЩ и Обединеното кралство.
От това следва, че занапред ще бъде невъзможно – или поне много трудно и изключително скъпо от гледна точка на застраховката или цената на петрола – да се изнася руски петрол с руски танкери през Босфора, един от основните маршрути, използвани досега.
Това е добра новина, поне за онези, които обичат Украйна и демокрацията и одобряват общия принцип да не се нахлува в съседни държави без провокация.
Това е и част от общия процес на затягане на примката на руския износ на петрол, който продължава от няколко месеца. Например натискът от страна на САЩ и в крайна сметка сътрудничеството от страна на гръцкото правителство ограничиха (макар и може би не напълно) неприятния навик на някои гръцки корабособственици да използват прехвърляне от кораб на кораб, за да прикрият руския произход на петрола. А в началото на декември влизат в сила по-строги ограничения за вноса по море на руски нефт и рафинирани продукти от страните от ЕС. Износът през Босфора, който е много удобен за Суецкия канал, беше важен за продажбите на руски петрол с големи отстъпки на пазари извън ЕС като Индия.
Фактът, че по този повод Турция се движи в същата посока като Запада, трябва да бъде окуражен, въпреки че не е ясно как точно се вписва в доста сложната и двусмислена игра, която играе г-н Ердоган.
Не е очевидно обаче, че този ход вреди на „Лукойл Нефтохим“ – или пък намалява причините, поради които русофилските елити на България трябва да се стремят да защитават аномалните привилегии и вратички, разгледани във втората част на тази статия. Всъщност е точно обратното.
Пазарните позиции на „Лукойл Нефтохим“ ще се засилят, защото сега тя е почти единствената европейска рафинерия извън Русия, която може да преработва руски суров петрол, и със сигурност е рафинерията с най-голям капацитет за това в Черноморския басейн. Тази пазарна позиция се засилва още повече от настоящия международен недостиг на дизелово гориво и очевидния апетит за такова гориво на огромния турски пазар. Между другото, това може да е една от причините, поради които турските власти се стремят да не допуснат руски суров петрол да напусне Черно море.
Но когато съществува такъв търговски потенциал, можете да бъдете сигурни, че българските политици ще са наясно с възможностите за посредничество, за улесняване на пътя на руските енергийни продукти към изгодни дестинации – а може би и към самия ЕС. Г-н Путин несъмнено ще съжалява, че Босфорът е затворен за него и неговия петрол. Но, както се казва, това е лош вятър, който не вещае никому добро.
Вятърът обаче, както обикновено, ще е лош за българския народ. Залогът е толкова голям, че уверено може да се прогнозира ожесточена политическа борба – пряка и чрез проксита – в центъра на която е „Лукойл Нефтохим“.
Илиян Василев
