Не можем да служим за задна врата на Лукойл към ЕС, помагайки им да реализират колосални печалби

През последните 15 години Лукойл реализираха милиарди, върху които няма един лев платен данък в България, така че не е редно да им правим още подаръци и занапред. Под краката им започна да пари и те почувстваха, че трябва да направят нещо. Показателно е, че го правят в контекста на управлението на служебния кабинет, който играе ролята на нещо като техен адвокат. Чисто финансово не виждам как те ще платят 700 млн. лв. данък за година, което означава минимум 7 млрд. приходи и то, ако игнорираме т. нар. натрупана данъчна загуба. Не виждам как това число може да бъде реално, а дори и да беше, те поставят условия, за да платят тези данъци. Безумно е частна фирма, била тя и Лукойл, да поставя условия на държава от ЕС. Би трябвало да е обратното, коментира за Алтернативата финансистът Николай Неделчев..
И тук стигаме до политическия аспект. Не става ясно обаче в какво качество президентът Радев се среща с мениджмънта на Лукойл.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Ревизия от страна на НАП имаше, но нещата категорично не се нормализираха, защото с идването на миналото правителство през май, 2021 г. се случи дълга, тежка и комплексна ревизия, в която бяха ангажирани топспециалисти на НАП, които всъщност са проверявали дали направената инвестиция в ъпгрейда на Лукойл преди няколко години действително генерира натрупани загуби.
Трансферното ценообразуване както и огромната инвестиция в самия хардуер навремето им позволява да натрупат тази загуба. По признание на Асен Василев през 2017 г. те са намалили въпросната загуба с 500 млн. лв., но тя е много повече. Не закъсня и признанието на сл. министър Росица Велкова, че ревизията е приключила с ревизионен акт, което означава, че дължат пари. Проблемът обаче е че сл. министър Велкова крие точната сума, тъй като била данъчна тайна. А това са пари, които трябва да влязат в държавния бюджет, който от своя страна принадлежи на всички граждани.

В Румъния укритите данъци са в още по-големи размери, но тяхната прокуратура установи неплащане на данъци в особено големи размери и освен, че румънската НАП изиска тези данъци да бъдат платени, тече наказателно дело както срещу румънските, така и срещу руските мениджъри на Лукойл. Наскоро Апелативният съд там реши, че за тези хора няма оправдание, тъй като излязоха достатъчно данни за данъчни престъпления, и така върна делото на първа инстанция. Много вероятно е скоро да има осъдителна присъда на първа инстанция. Укриването на данъци е предикатно престъпление, в следствие на което румънската прокуратура извежда и вторично престъпление като пране на пари. И това е огромната разлика с България, тъй като нашата прокуратура успешно се прави на луда.
Говори се за едни 200-300 млн., които държавата сега ще загуби от хазартната империя на Божков, но не се говори за потенциално 10 или 20 пъти по-голяма от тази сума. А след като прокуратурата образува наказателно дело за 300 млн., защо не е образувала за 5 или 6 млрд.? Руснаците се изтеглят поетапно от другите европейски държави, включително от Италия, където има индикации че Правителството ще наложи контрол върху рафинерията, но очевидно България се оказва удобен последен пристан. Изглежда, че ние самите им помагаме с всички сили. ЕК вече няколко пъти ни натяква, че няма как да позволим на Лукойл да трупа рекордни печалби.
Нямаме друг избор, освен да се съобразим с решението на ЕС и ЕК.
Тези дни във Вашингтон бе проведено изслушване на кандидати за посланици, в т. ч. и на България. Един от централните въпроси към кандидата за посланик от сенаторите бе какво смята да прави с Лукойл. И той отвърна, че не може да се позволи чрез тази дерогация да се заобикалят санкциите, за да реализира Лукойл такива огромни печалби, с които да финансира войната в Украйна. Посланикът вероятно ще бъде сменен до месец-два, но от гл. т. на сл. правителство е тъжно, че то продължава да играе ролята на адвокат на Лукойл, а България е единствената, влязла във функцията адвокат на неин адвокат. Освен че енергийният министър е напълно несъстоятелен от самото начало, това вече може да се твърди и за цялото правителство по темата Лукойл, посочи в заключение финансистът.