България

Не виждам взаимодействие между разследващата журналистика и Правосъдната система, а точки на конфликт

Разследващата журналистика в България някак все повече създава своите правила и теми. Тя е ключова и в страни като нашата, които имат доста ясно изразен криминогенен обществен профил, по неволя ѝ се налага да бъде разследваща, защото винаги има задкулисна страна. Така че за да стигнеш до истината, трябва да минеш през някакво разследване. За мен по-важно е, че се задават стандартите на разследващата журналистика, на нейните фигури и образци и конкурсът иска да покаже именно това – не толкова отделни нейни удари, каквито рядко има по високите етажи на властта. Разследващата журналистика има смисъл дотолкова доколкото има правораздаване, което се влияе и сезира от нея. Защото оставена сама по себе си тя се превръща в есеистика. За да има истинско разследване, което да има ефект, трябва една част да бъде извървяна от Правосъдната система, а аз не виждам взаимодействие между разследващата журналистика и правосъдната система. По-скоро има точки на конфликт. Тази година липсваха сериозни разследвания по високите етажи на властта. Когато едно общество е много корумпирано, борбата с корупцията започва от разследване на тези, които трябва да водят борба с корупцията. Една от наградите включва този момент – разследване на правораздаването, чийто ангажимент е да разследва корупцията. Това коментира в студиото на Алтернативата проф. Георги Лозанов по повод тазгодишните награди на Антикорупционния фонд.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940





Много е важно разследванията, особено в бизнеса, да не се превръщат в страна в конкурентните битки. Разследващата журналистика предполага, че работи по високи морални и етични стандарти, които са трудни за постигане и именно това е целта на наградите – да се отстояват определени стандарти. Друг важен критерий е да се хващат едрите сюжети и теми с обществена значимост, както и професионализмът – да стигнеш до неизвестни факти и да ги от поднесеш по начин, по който да повлияят върху аудиторията и нейното мислене. Защото основната им функция е да стигат до обществото и да формират мислене и нагласи. Това са все самотни гласове, макар да са на най-добрите български журналисти. У нас имаше два твърди консенсуса, доскоро прозападни и антикорупционни. И двата са сериозно разклатени. Наскоро дори излезе и корупционна партия, която твърди, че корупцията не е нещо чак толкова лошо, защото задвижва различни системи в обществото и благодарение на нея по-бързо се случват процесите. Сигурен съм, че подобна партия бързо би достигнала процентите на Възраждане, които спечелиха гласове от разклащането на прозападния консенсус. Сигурен съм, че достатъчно е разклатен и антикорупционният – поне с толкова, че да влезе и партия, открито поддържаща корупцията. Етикетите, лепени по нас по разни поводи, са двояки, защото лепящите ги сами се етикетират. Например хибридчици лепят етикети „соросоидии“, но няма как да избягат от собствената си принадлежност. По повод четирихилядниците ПП имаха този маниер и стигнаха до важни теми и проблеми, както и до негативни действия и характеристики. Хвърляха бомби, които не довеждаха до нищо, освен до обезценяване на самата тема за четирихилядниците. Знаем, че имаше голямо изследване на гласовете на руската пропаганда в България, включително и в медиите, правено от хора, свързани с академичните среди, които извадиха стабилни изводи. Затова е хубаво нещата да се изследват, за да се предприемат действия. Създават се медийни територии, където могат да се правят разследвания. Нещата са свързани с това да ти позволят да го правиш и да бъдеш спазен, за което си трябва гръб. Организаторът на конкурса, Антикорупционен фонд, е такава територия в публичната ни среда, която поема горещи теми и разследвания и ако няма такава подкрепа, подобни неща едва ли ще се случват. Имаше само една подобна номинация на БНР от Бургас, което е похвално, но заедно с това е адски тъжно, че обществените медии като цяло не присъстват в номинациите. Когато най-после се напише мисията на обществените медии, една от първите ѝ точки трябва да е развитие на разследващата журналистика, издържаща се със собствения ни ресурс, заяви в заключение проф. Лозанов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *