АкцентБългария

Живеем в свръхцентрализирана държава без второ ниво на самоуправление. Вместо правомощията на местната власт да се засилват, централната все повече централизира властта

Тенденцията към недоверието в избирателната система е в непрекъсната деградация. Деморализацията се засилва и е траен процес. Цялата разправия по въпроса каква ще е технологията на провеждане на изборите на фона на общото недоверие към партийните елити е опит да се избяга от проблема, че очевидно избирателите са отвратени и фактът, че ще бъде променена технологията за правене на избори по никакъв начин няма да вдигне активността. Убеден съм, че ако сега има избори, активността ще е още по-ниска. Привърженик съм на машинното гласуване, защото няма логика партиите, които вчера бяха за машинно гласуване, сега да се обърнат. Тази им склонност ситуационно да променят вижданията си е недопустима и също води до отлив на доверие. Всички взаимни обвинения водят до стопроцентово недоверие към изборния процес. При смесената система няма да има избирател, който да е убеден в честността на изборите. Истината е, че каквото и да се говори, ако можеха така радикално да се манипулират избори, нямаше нито една от партиите да бъде сменена. В България стана лоша традиция всяка управляваща конфигурация да променя ИК преди изборите и въпреки това почти няма случай някой да не ги е загубил. Фалшификациите и купуването на гласове не са от такъв порядък и не могат радикално да обърнат изборите. Ако един човек е мотивиран и иска да гласува за една партия, той ще се справи с всяка технология. Това коментира в студиото на Алтернативата политическият анализатор Иван Сотиров.
На ГЕРБ им е все едно каква ще бъде избирателната система, но използват ситуацията, за да вкарат клин между БСП и ПП и ДБ и виждаме, че се получи. Досега голямата разделителна линия беше между отношението на БСП към комунистическия режим и геополитическите ѝ позиции. Оказа се, че тази линия не е толкова драматична, колкото една технология. Завръщането на хартиения вот или не също е симптоматично за степента на деморализация и отстъпление от основни принципи и ценности.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940





Няма шансове за правителство на ПП и ДБ, но те ще се опитат да го съставят, защото за пред избирателите е важно никоя от партиите да не поеме отговорността за отиването на поредните предсрочни избори. Част от процеса на деморализация се състои в това, че партиите започнаха да говорят неща, които са недопустими от гл. т. на утвърдени демократични принципи и практики. Не можеш да говориш за правителство и за министри като за някакви експерти. Няма по-политическа фигура от министъра. По конституция има редовно и служебно правителство, но и двете са политически. Разбира се, хубаво е и всяко правителство да има експертиза и програма, но не може да си министър и да не си политик. Това са кабинети, издигнати с мандат на определена политическа партия. Тези хора трябва да носят ясна политическа отговорност както и партиите мандатоносители, защото именно те съставляват по същество управляващата коалиция. Правителство на малцинството е нонсенс. В момента, в който нямаш парламентарно мнозинство от партии, които да застанат зад теб, правителството пада. Такъв е конституционният механизъм. Тук става въпрос за политическа легитимност. Партиите и лидерите им се превърнаха в сметкаджии, изборни технолози и схемаджии. Политиката трябва да работи с визия за носената отговорност. Държавата няма интерес от правителства за 3, 4, 5 месеца. За да бъдат мотивирани министрите и да вършат нещо стратегическо и дългосрочно, те трябва да живеят с мисълта да се справят и да изкарат цял мандат.
Не виждам перспектива в настоящия парламент, дори и в третия му мандат. Без ГЕРБ и продължаваме промяната управление не може да има. А след като те не могат да сформират категорично и стабилно мнозинство, всяко друго би било маргинално.
Абсурдно е партии, които се изявяват като евроатлантически, зорлем да бутат ГЕРБ да прави коалиция с ДПС и БСП. Подобна коалиция би била вредна за България. Нещата се повтарят през целия преход и в крайна сметка нито СДС, нито ОДС се върна на бял кон. Сега наблюдаваме разпада и отделни фракции като спомен от миналото. Схемите са проигравани и винаги носят лош резултат. Борбата с корупцията, както и волята за борбата с нея, е да покажеш, че искаш държавната намеса в разпределението да е реална. Десните предложения са ефективният начин за борба с корупцията. Имаме рекорден брой министерства. Искам някоя от десните партии да декларира, че ще намали министрите от 20 на 15. Довоенна България управлявана със 7-8 министри. Дори по комунистическо време са редки периодите, когато е имало толкова много министри. Всеки създава министерства, агенции и увеличава държавната администрация… Всичко това ражда корупция и наблюдаваме корпоративни битки за овладяване на лостове. Ако искаме да пресечем олигархично корпоративния модел, това ще стане най-ефикасно и най-бързо чрез преразпределителната роля на държавата и там, където е необходимо, да се създаде максимална прозрачност. Колкото до битката за ББР, не е работа на държава да се занимава с частно банкиране. Има съвсем друг фонд, чиято цел е да подкрепя бизнеса. Неравенството в цял свят се увеличава в полза на големите олигарси и едрия бизнес, който е закачен на държавната хранилка. И понеже имаме свръхцентрализирана държава, при която няма второ ниво на самоуправление, за 30 години преход вместо да се засилват правомощията на местната власт, то централната власт започна да централизира властта – и финансова, и управленска. При това положение се раздава винаги в полза на шепа национални олигарси, които играят с всички управления, вземат всичко за себе си и средният, и дребният бизнес изпада в ролята на подизпълнител, вкл. местните олигарси се явяват подизпълнители на централните олигарси. За целта всички партии трябва да заявят воля. В момента наблюдаваме съревнование по социализъм – всеки обещава да прави неща с парите на всички. Купуването на целеви групи е форма на корупция, на предизборен подкуп. Има хора в държавата, които произвеждат и са ощетени от това, че партиите подкупват маргинални групи с празни обещания.
Избирателната активност е ниска, защото ще се явят същите играчи и правилата ще са същите. Хартиената бюлетина няма да промени нищо. Пристрастен съм и съм привърженик на мажоритарната система, която ИТН използваха само за да влязат в парламента, след което се отметнаха и това бе най-голямата измама от тяхна страна. Мажоритарната система ще промени радикално ситуацията, ще лиши от присъствие маргинални партийки и ще създаде възможност за реформиране на самите партии, които са се превърнали в персонални корпоративни проекти. Партиите в България трябва да бъдат демократични институции, а виждаме, че те се изродиха в персонални еднолични проекти. Подобна бе ситуацията с партийната субсидия, за която се предполагаше, че ще свали корупцията. Сега субсидиите се явяват алиби за черните каси и се използват за допълнителен контрол и централизация. Нека партиите да си намерят спонсори и привърженици. В България има черни каси, които ги няма никъде на Запад. Директно се дават безотчетни пари. Ако имам медийна групировка зад гърба си, която да ме рекламира, не ми трябват пари. Има хора, които все пак се влияят от излизащото в медиите. Те са сериозна машина за манипулация и работят в цял пакет – имат си социологически агенции, политолози и анализатори.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *