В дебата за ИК се очертават две групи, овладели различни технологии за въздействие върху изборния резултат – високо- и нискотехнологична

Ситуацията е нетипична. Рядко се случва закон на първо четене да бъде спешно преразгледан. Правилникът за дейността на Народното събрание предвижда, че когато става въпрос за обичайния случай, има тримесечен срок, в който Законът да бъде преразгледан от вносителя и да бъде внесен отново. Този случай, както казах, е особен и това е европейска политика – директива, която трябва да бъде въведена. По нея има започнала наказателна процедура срещу България и именно такъв е случаят със Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и хипотезата, която предвижда в този случай. Правилникът казва, че да, може да бъде внесен и повторно разгледам този законопроект, независимо че е отхвърлен. Законопроектите на МС и ПП са практически идентични като съдържание. И двете произхождат от работата на МП. Българската държава е участвала в изработването на проекта на тази Директива, по нея се работи още от 2017 г. Тогавашното българско правителство също е работило активно по нея, така че за политическите сили в България не е изненада такъв тип регламентиране. Те казаха още на първо четене: „Ние такъв закон не искаме да има.“ От прозрачност без граници виждаме, че в проектите има правно-технически недостатъци, но по тях трябва да се работи между първо и второ четене, а не да се спира целият процес. Политическата обстановка в страната е несигурна и не бихме могли да предвидим кога този закон би могъл отново да бъде разгледан. Това коментира за Алтернативата Калин Славов, изпълнителен директор на “Прозрачност без граници”.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

От правно-техническа гледна точка Законът е сложен и тежък, защото навлиза в цялата палитра от правни отрасли. Не виждам кой разбира философията и идеята на този тип регулации. Идеята, наред с тривиалната борба с корупцията, подаване на сигнали до контролните органи и т.н. по своята същност е опит за модернизация на българския бизнес и икономика, защото става въпрос за правила, а именно управление на сигнали, вкл. и в бизнеса. Всичко се прави с идеята, че по този начин би могло да се подобри управленската система. Големите фирми правят това от 10-15 години. Когато международният бизнес стъпи в България, той търси партньори, които са въртели подобен тип управленски системи, и отказва да работи с други компании. Това е един технократски новаторски подход, без който българската икономика става като нещо като втора категория. Това означава привличане на рискови капитали, инвеститори, които мислят само в краткосрочна перспектива и води до една низходяща спирала. Призивът ни е народните представители да разберат логиката и значението на този законопроект, отвъд простата защита на лица, подаващи сигнали – нещо, което те представят по един доста непривлекателен начин. Всеки мисли в рамките на ценностната си парадигма и собствения си хоризонт. Става въпрос за подход, при който ще се насърчат лицата да създават диалог вътре в рамките на отделните организации, като идеята е да се впрегне позитивната енергия. Неслучайно са предвидени санкции за недобросъвестните лица и целящите да навредят. Отговорността би трябвало да стига до т. нар. пълна имуществена отговорност.
Трудно е да се прогнозира какво следва от забавянето, ако приемем, че влизаме в поредица от избори. Това означава, че ще имаме проблеми с ПВУ, където присъства и законът, за който говори в момента. Отново ще влезем в ситуация, в която ни казван, че не постигаме върховенство на закона, от което следват два ефекта: 1) отражение върху европейските фондове както при случая Унгария и 2) безкрайното ни отдалечаване от Шенген.
Обсъждах изборния закон и бях част от дебатите в рамките на обсъждането по парламентарни комисии. По един доста груб и безпардонен начин мнозинството, оформило се по тази тема, наложи волята си. Предполагам, че то едва ли ще бъде разколебано от изложените аргументи. Нямаше социологически изследвания, нито анализ на въздействието, а аргументите по повод промяната в начина на гласуване граничат с чистия популизъм. Ако слушаме дебата по темата, сякаш имаме две групи, овладели две различни технологии за въздействие върху изборния резултат. Едната е по-високотехнологична, другата – по-слабо. Виждате примитивното отношение на политиците към българските граждани. Те не са борят за умовете и сърцата им. Демократичната връзка на излъчването на представителна власт е прекъсната и всъщност спорът е между самите политици, които са се вгледали в себе си с ясното съзнание, че са се отделили от народа, чийто интерес би трябвало да представляват, каза в заключение Славов.