Социалните системи ще се взривят, защото винаги ще има хора с повече пари, които вече няма да си купуват Ферари, а повече живот

В понятието postmoney влагам идеята, че феноменът „пари“ не може да бъде обикновено средство и че произходът на парите не е чисто икономически. Оттам идеята за следпарите, която опитвам да пропагандирам, е, че в условията на развитие на лънджeвити индустрията психологическото преживяване на парите вече се превръща в цел само по себе си, а не в обикновено средство такова каквото е. Всяка следваща година оттук насетне ще бъде все повече postmoney, защото тези технологии ще се развиват все повече и ще стават все по-достъпни за имащите много пари. Не боравя с понятия като „богати“ и “бедни“.
Разглеждам парите в психологическия им смисъл и приемам функцията на стойността на Канеман и Тверски за отправна точка в логаритмичен вид.
На базата на национално изследване у нас, извършено от Екзакта, събраните данни сочат, че българите, при положение, че с пари може да се купи повече здраве за себе си или роднина, че психологически преживяваме парите като нещо повече от пари. На тази база твърдя, че психологическото преживяване на парите се променя и от логаритмичен вид става линейно или експоненциално. Това коментира в студиото на Алтернативата д-р Боян Иванчев, поведенчески финансист.
Когато чрез парите, медицината и биотехнологиите постигнем удължаване на живота, тогава тези пари стават надпари, следпари и тогава психологичеката им стойност за човеците нараства.
Социалните системи ще се взривят, защото винаги ще има такива, които ще имат повече пари и те вече няма да си купуват Ферари, а повече живот, което ще доведе до социален разлом в повечето общества.
Човеците са дълбоко ирационални и живеят в случайна непредвидима система. Затова те никога не са доволни. Поради това няма да възприемат психологически каквато и да е редистрибуция на дохода за справедлива. Неслучайно във всички еволюционно развити общества има представители на двете крайни течения, като и едните, и другите са болшевики. Неслучайно в нееволюционноразвиващите се общества се търси революционен скок, в който бедните отиват и взимат жената и замъка на богатия. Ако погледнем какво представляват обществата откакто съществуват парите, всички или не са доволни, или не са еднакво доволни. Какъвто и да е социално-икономическият ред, те никога няма да са доволни, освен ако не се саморазвием вътрешно и не достигнем по-високо ниво на разсъждения. Самото развитие на обществото не би довело до душевно равновесие и всеобщо удоволствие. Това би трябвало да е задача на всеки от нас.
Разсъжденията ми за предстояща рецесия се базират най-вече на необходимостта от вдигане на лихвите на централните банки. Не си спомням да има в новата история рецесия, която да продължава 9-12 месеца.
Тъй като имаме специфична ситуация, която е свързана с период след пандемия и война, най-вероятно официалните власти на тези икономически съюзи ще търсят най-доброто поведенческо понятие, така щото да не плашат допълнително икономически.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940





Политиците планират за четири години и иманентната им същност е да управляват, за да дадат полза на твърдите си ядра. Затова те трябва да са във властта и да управляват, за което са склонни да жертват държавата и морала си. Виждам тази тенденция не само в България.
Политиците могат да са по-малко ирационални тогава, когато бъдат пресирани от умни икономисти, които им обясняват кое е по-добро за държавата не за четиригодишен период, а минимум седемгодишен. Колкото по-силни са бизнесът и икономическата мисъл, толкова по-добри биха били техните решения.
Не е нетипично, че толкова често имаме избори и че у нас се харесват народняците, но в този момент ще решава икономическия вот. На следващите избори вероятно българите биха гласували за този, който би дал по-голяма икономическа стабилност, посочи в заключение д-р Иванчев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *