АкцентБългария

Българските правителства са заложници на милиционери и мутри, контролирани от прокуратурата

Калин Манолов

Взимам повод от току-що завършилите ни разговори с Момчил Дойчев и Росен Стоянов, от разговора ни с Велислав Величков в понеделник, от разговора ни с Методи Андреев миналата седмица, за да кажа няколко думи за номенклатурата. Всъщност всички поводи в България водят към нея. А тя причинява всичките ни беди.

Родените след комунизма може и да не знаят тази дума, но „номенклатура“ беше просто списък с изредени най-важните длъжности на режима: от Политбюро до заводски партиен комитет, от началник на ДС до оперативен работник, от главен редактор на „Работническо дело“ до кореспондент в провинцията. Кандидатите за тези постове предварително се разглеждаха, препоръчваха и утвърждаваха от съответния партиен комитет. Попадналите в номенклатурния списък неистово се стараеха да останат завинаги в него. Просто защото им даваше право да крадат. При комунизма – съобразно длъжността си. След падането му – колкото могат.

И сега партийно-бюрократичният елит дърпа всички конци на обществото. И сега номенклатурата е НАД обществото – самовластна, закрита, и най-важното – безконтролна. Номенклатурчиците са новите-стари господари. Главният прокурор, без значение #Кой е, е сред тях. Отплаща се на номенклатурата, като прави кражбите ѝ безнаказани и безконтролни.

Но не само това. Главният прокурор вече сваля и качва правителства, ако възбуди подходящото разследване. Видяхме го в случаите с Нексо, който струваше на Демократична България третият невзет мандат, и с Джемкорп, за който Продължаваме промяната плати с първия си осъществен мандат. Но още по-страшното е, че главният прокурор може да контролира правителствата, като рекетира политиците в тях.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




Това всъщност не е никак трудно. Българските правителства по правило са заложници на милиционери и мутри. От падането на комунизма насам прокуратурата ги контролира. Беше натоварена с тази задача от сценаристите на прехода, след като комунистическата партия и комунистическата политическа милиция бяха разпуснати. Новият контрольор трябваше да бъде толкова безконтролен, колкото разтурените БКП и ДС, взети заедно. Възложиха тази задача на прокуратурата и закрепиха безконтролността ѝ в конституцията.

Вместо да контролира номенклатурата обаче, прокуратурата стана част от нея. И така вече 32 години.

Колко наивен трябва да си, за да вярваш, че шефът на такава всевластна структура се избира от колегите си? Или че ще допусне да го контролират и сменяват политици, огромна част от които той самият контролира, като ги пази да не влязат в затвора?

Номенклатура ще има, докато има посткомунизъм. Посткомунизъм ще има, докато не избухне посткомунистическа революция. Само необременени от комунизъм могат да я извършат.

Присъстващите в парламента очевидно не са такива. За партиите на статуквото-ясно. Но демократите са необяснимо наивни. Наистина ли повярваха, че ГЕРБ, ДПС и БСП ще пуснат доброволно тлъстия кокал, който от десетилетия глозгат? Че ще им позволят да гласуват закони, които премахват безнаказаността за кражбите им? Че ще се съгласят да се избираме по начин, който не могат да манипулират, и който ще доведе до резултат, който не могат да фалшифицират?

Трябва да си много глух и сляп, за да повярваш, или поне да се самоубедиш в това. Това е за предпочитане пред възможността да си купен. Но е със същият резултат.

Затова трябват млади хора – на години и по дух, които не се страхуват да знаят и не са готови да се предадат. Те не трябва да реформират и надграждат, а съзидателно да разрушат посткомунистическата държава, която им оставихме. Първата им работа трябва да е да пренапишат конституцията така, че която и да било група хора да не може да придобие решаваща власт в държавата. Това не значи да абсолютизират президентската, а да нормализират съдебната власт.

Отговорът на въпроса как да бъде пренаписана конституцията и преоснована държавата е за 160 милиарда лева. Толкова е брутният ни вътрешен продукт годишно. От него номенклатурата краде между една четвърт и една трета. И ако ѝ позволим, ще ни краде до гроб.

Помислете върху това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *