проф. Алтънков: Факторът за липсата ни на елит не е биологичен, а хронологичен

Повечето дати като днешната [почит към жертвите на комунистическия режим] избледняват, придобиват по-различно значение, шаблонизират се. Някои свикнахме да приемаме механично – без да влагаме много съдържание в тях. Все пак това е ново честване, така че ще видим дали ще издържи още 50 години. Мисля, че това няма да се случи. Бих се учудил, ако през 2070 г. продължаваме да честваме 1 февруари. Тъй като затъваме с двата крака в тресавището на комунистическия терор, искам да внеса малка корекция в представата на обществото. Големият въпрос е за броя на жертвите. В България си се налага числото между 20 и 30 хиляди. Това разбира се, не е вярно. Изследванията ми сочат, че са по-скоро около 180-190 хиляди убити след 9 септември, а с репресираните жертвите стават около 600-700 хиляди, приблизително 10% от българското население. Това коментира в студиото на Алтернативата историкът проф. Никола Алтънков.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Според дефиницията за геноцида, там са и пострадали членове на семейства, както и отнетите деца, дадени на друга етническа група за отглеждане – такива са наследниците на убитите, прехвърлени за отглеждане от Комсомола и БКП. По-голямата беля е, че липсват протоколите за екзекуциите от Народния съд, така че никой не знае какво се е случвало, нито къде точно. Витаят пикантни подробности като факта, че лекарят проф. Станишев е проверявал пулса на всеки от разстреляните, докато най-накрая убиват и него. За мен това е мит, тъй като свидетели липсват. Проследих събитията и стигнах до заключението, че убийствата не са извършени зад терена на днешната Топлофикация София, а някъде към Радомирските хълмове. Свидетели на убийствата няма. В спомените на Мирчо Спасов се поменава вулгарно и цинично как са пристигали в Радомир с волски каруци и камиони от Дирекция на полицията на Лъвов мост и там са били екзекутирани. Не всички са убити за една година. По мои изчисления около 100 хиляди са през първите две години, а не 20-30 хиляди. И досега не можем да се съвземем. Последствията са липса на културен, стопански, финансов и политически елит, без който никоя държава не може да съществува в днешно време. А той функционираше прекрасно в България и крепеше държавата в навечерието на ВСВ, но вече не съществува. Създаде се друг елит под формата на администрация, но той се оказа неадекватен и не е елит в истинския смисъл на думата. И тази неадекватност не беше в неумението им да управляват. Един от основните проблеми днес е невъзможността на администрацията, която заварихме 89 г., да отгледа елит, отговарящ на съвременните изисквания за управление на европейска държава. Нямаме такива кадри и факторът за липсата на появата им не е биологичен, а хронологичен. За създаване на елит какъвто имахме в навечерието на ВСВ, бяха необходими четири поколения – 85-90 години. Когато през 1990 г. Бжежински дойде в София и имаше беседа с него във Военния клуб, на въпроса колко дълго ще излизаме, той отговори, че ще е толкова, колкото сме били там – 45 години, но всъщност са 90. С Усилия бихме могли да засилим процеса и шестото и седмото поколение биха могли да се окажат наши спасители. Паметта е необходима по-скоро за наследниците на изживелите терора. Не са ни нужни толкова дати и историческа памет. Въпросът винаги опира до корупция, неадекватни решения, лошо стопанско управление. Датите ще си останат, но истинските постижения тепърва трябва да бъдат усвоени, посочи в заключение проф. Алтънков.