Преките решения на референдум са по-умерени и по-безгрешни от тези на представителната власт

Живял съм в Калифорния – щата с най-много провеждани референдуми в Америка. Това, което наричаме референдум в България не функционира с истинския механизъм, какъвто е в Швейцария или Щатите. Там моделът е така конструиран, че гражданите наистина до могат да вземат реални решения. При нас този инструмент е блокиран в Закона с конкретни текстове като изискването за минимален брой участници, т.е. не е достатъчно мнозинството да одобрило предложението, а трябва да са участвали поне толкова, колкото на последните парламентарни избори, което дава възможност на противниците на предложението просто да се въздържат да гласуват и така да го отхвърлят. Трите основни форми на референдум са 1) иницииран от гражданите референдум, 2) вето референдум, когато гражданите чрез подписка поискат пряко да се гласува закон, вече приет от парламента, за да се препотвърди и 3) задължителен референдум, когато по силата на законова норма по дадена тема задължително трябва да се проведе референдум – най-често конституционни и данъчни поправки и т.н. Всичко останало е образно казано фалшив референдум. Инициирани от властта референдуми всъщност са допитвания, а не референдуми – такива са допитванията на Хитлер и Путин, които в повечето случаи са вече утвърдени от властта решения, но така се псевдолегитимарат. Това коментира за Алтернативата Орлин Тодоров от гражданската инициатива „Аз решавам“.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

По европейската Програма за отворено управление има мерки и една от тях е да се подобри правната уредба на референдумите и те са с представители на администрацията. Референдумите на ИТН все пак не са инициирани от властта, а от граждани с подкрепа на партии. Това донякъде е добре, защото вотът няма да е манипулиран от властта. Проблемът е, че в Закона има някои неща, които ги опорочават като процес и проблемът не е в самите предложения, а в това, че Законът не осигурява механизъм за провеждане на адекватна информационна кампания. Наивно схващане е, че хората взимаме решение по отделно. Това не е така – взимаме решение като общество. Ако се излезе с конкретен законопроект, той после се въвежда от парламента. Има и клауза, че санкцията за негласуване е изключване от избирателните списъци, което е грубо нарушаване на изборното ни право по Конституция. КС го отхвърли. Когато обществото решава, има медии и специалисти, които ще могат да открият (когато е по конкретен законопроект, а не по общ въпрос) пропуските. Ако е противоконституционен, веднага ще се разшуми и хората ще го отхвърлят. В случая колективната ни мъдрост надделява. Преките решения на референдум са по-умерени и по-безгрешни от тези на представителната власт. Венецианската комисия категорично препоръчва да няма изискване за кворум. Прагът на подписката също е висок – 400 хил. за национални референдуми. В инициативата ни Аз решавам предлагаме да бъде намален на 200 хил. –бройка, сравнима с прага в Швейцария и Калифорния. При местните референдуми прагът е същият.
Когато механизмът е правилно конструиран, работи в полза на обществото, обединява и създава консенсус. В България не е правилно конструиран и буксува, използва се за ПР и манипулации. Референдумът за президентска република не е смислен. Ако имаме президентска република с нашата избирателна система, това означава, да имаме много силна президентска власт и много слаба законодателна власт в парламента и вече няма баланс на трите власти, подобно на ситуацията в латино-американските републики. При президентска република изпълнителната власт, представлявана от президента, има нужда от силна законодателна власт, която да я балансира, както е в САЩ – там тя се избира по мажоритарна система с първични избори, уточни в заключение Тодоров.