В Одеса живеят 80 000 бесарабски българи, които очакват помощ
Посещението на Байдън в Украйна е голяма стъпка по пътя към победата, защото досега не е идвал. Подкрепата от България усещаме осезателно. В първия ден на войната имаше разговор между президента Радев и президента на Асоциацията на българите в Украйна, където се говореше за подкрепата за бесарабските българи и украинците изобщо. Тогава Радев предложи помощ и започна евакуацията. Последваха редица такива стъпки. Евакуирахме 2000 човека за една нощ. Последва и хуманитарна помощ. Никой не очакваше войната. Бяхме в шок. Взех решение за себе си, че ще остана в Украйна и ще помагам с каквото мога. Първостепенната ми задача беше да изведа от страната детето си, но усещах дълг, защото знаех, че ще бъда полезна за много хора. В Одеса живеят 80 000 бесарабски българи, които очакват помощ от нас. Това коментира в студиото на Алтернативата Елена Волкова, бесарабска българка и координатор в Украински образователен център.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Да избера България, за да се спасяваме с детето ми не беше трудно. Много приятели от тук ми се обадиха, за да ми предложат помощ и закрила. Тук сме от средата на април. Имам две родини – Украйна и България и нямах притеснения с езика. Преди 200 години предците ми са избягали от България. Сега историята се повтаря в обратна посока.
Ясно е, че Путин води монархистка и шовинистка политика, но виждаме, че не успява особено, защото ни подкрепят много държави. Семейството ми е в бесарабско българско село и отказаха да ме последват. Всеки човек сам решава как да гради живота си. Често пътувам, за да ги видя. Човек свиква с всичко. Те вече не реагират на сирени и взривове. Войната за тях се превърна в норма, макар страхът да не може да се преодолее.
Най рационално е да се проведат мирни преговори. Но си мисля, че компромис няма да има, докато руските войски не бъдат изведени от нашите признати територии. Никой не очакваше украинците да покажат такъв героизъм. Бих го сравнила с героизма на българите. Никой от руснаците не мислеше, че войната ще продължи толкова дълго. Планът беше за няколко седмици.
Деветгодишната ми дъщеря първоначално не разбираше какво правим тук. Не се оказа ваканция, а дълъг десетмесечен престой. Тя успя бързо да се адаптира и интегрира. Учи онлайн с украински преподаватели и ползва украински учебен хъб в България. Държах тя да не къса връзката с Украйна. Голям оптимист съм, но сега разбирам, че трябва да оценявам ситуацията обективно и се настройвам да прекарам тук поне още година, докато се уреди военният конфликт. Победата е задължителна и скоро всички ще се приберем вкъщи, призова в заключение Волкова.