Интервю за БТА с Илиян Василев: Украйна стана символ на една възродена надежда, че демокрацията също има зъби и може да се защитава срещу агресията

Десислава Антова

Каква е равносметката след една година война в Украйна, какви са прогнозите за изход от конфликта, както и каква е оценката за взетото от 48-ото НС решение за оказване на военна подкрепа, БТА разговаря разговаря с Илиян Василев, български дипломат, посланик на България в Русия от 2000 г. до 2006 г., автор на „Завръщане в историята – Записки по прехода и глобализацията“ (2005 г.), както и на множество публикации в сферата на политология, международни отношения, дипломация, глобална икономика и финанси.

Една година от войната в Украйна, Вашата оценка и анализ за това как се промени светът?

– Светът се промени кардинално. След близо 80 години мир, светът навлезе в едно състояние на перманентна турбулентност и повишена нестабилност. Образно казано, джинът излезе от бутилката. Геополитическият риск присъства като огромен слон в стаята и всеки трябва да го отчита. Пренаредиха се и дневният ред и приоритетите, а много от процесите, които бяха потиснати, предизвикаха състояние на ентропия. Слава Богу, ЕС и НАТО поддържат стабилността, въпреки усилията да се възроди национализмът в някои страни, сред които Унгария и някои балкански страни. Оттук нататък се променят и всички предпоставки за оценка и управление на рисковете, енергийни и геополитически.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Още след първите месеци стана ясно, че войната няма да е блицкриг. Какво сочат прогнозите и анализите една година по-късно?

– Тя преминава в състояние на война на изтощение с по-дългосрочни цели. Между Русия и Украйна има непреодолима бариера и тази бариера ще остане десетилетия, което предполага една хронична зона на напрежение. Сега дали ще го определим като „горещ мир“ или „студена война“, няма особено значение. Въпросът е, че рисковете за сигурността на Европа зависят изцяло от това как ще се развият събитията в Украйна. Неслучайно и ЕС и НАТО хвърлят такива усилия, които трябва да продължат и дори да се увеличат, защото сдържането на агресията на Русия е симптоматично и ще има ефект и за появата на други конфликти в света. Ако Русия победи във войната, това ще бъде знак към всички останали регионални или други национални сили, които търсят реваншизъм да потърсят своите малки или по-големи войни. 

В условията на този мир, който продължи десетилетия в Европа, много от конфликтите бяха потиснати. Този, който решеше да наруши общата атмосфера на мир и спокойствие, веднага бе сдържан от военна сила. Видяхте, когато Ирак нападна Кувейт, веднага бе обуздан. Изобщо такива конфликти има в целия свят. Сега агресорът е голяма сила, която е в състояние да разтърси световния ред и сигурност и която търси своя реванш, своето индивидуално или национално и егоистично решение за сметка на световния мир. Фронтовете на тази война не са само в Украйна, а по целия свят, Русия дестабилизира всяка една страна в Европа. Опитва се да активира всички възможни точки на потиснато напрежение в Европа, в това число и в Западните Балкани. Опита се да ескалира конфликта между Сърбия и Косово. Неслучайно и нашите отношения с Република Северна Македония са в такава тежка фаза, защото те съзнателно се „подпомагат“ от националистите и реваншистите. Унгария също възбуди отново своите националистически претенции спрямо съседни държави. Фронтът на войната между Русия и Европа не е само в Украйна. Той е и в други страни, затова не бива да се изненадваме, ако Русия е активирала петите си колони навсякъде, включително и в България. Разпространението на конфликта и появата на други горещи точки, извън тези в Украйна, ще разширят конфликта. Идеята на Русия е да разшири фронта на ангажименти и на проблеми, с които ЕС и НАТО трябва да се справят и по този начин да изтощят нашата готовност или подкрепа за Украйна и съответно да повишат риска и усещането за риск в западните общества.

През изминалата година 48-ото НС прие решение за осигуряването на военна и военнотехническа помощ за Украйна. Каква е оценката Ви за това решение?

– Според мен решението на 48-ото НС бе изключително закъсняло. Фактът, че се състоя, беше добър. За мен проблемът в България е лицемерието на тези, които са на власт. Те едновременно проповядват ненамеса във военния конфликт, тъй като сме щели да вземем страна и в същото време, ако видите финансовите измерения на нашия принос към войната, ще се убедите, че ние решително сме подпомагали Русия, плащайки за миналата година над 13 млрд. лв. на руски компании, голяма част от които отиват в хазната на страната, която води войната. В същото време ни се създават някакви огромни ажиотажи, че едва ли не с износа на оръжие в пъти по-малка сума от тази, постъпила в руските компании и то, забележете, по-голяма част от която не е дарение за сметка на българския бюджет, а търговия – за мен това е лицемерие, което ми идва в повече. В тези действия няма искреност и действителен стремеж да се подкрепи Украйна, което само по себе си е абсурдно за страна членка на ЕС и НАТО. За мен е по-скоро опит да се прикрие проруска и реално финансираща войната позиция.

Кои са ключовите моменти през тази една година, които бихте откроили?

– Първо трябва да се подчертае, че Украйна и украинското ръководство спечелиха не само тактически и оперативно войната в смисъл, че не допуснаха Путин да реализира своите цели, но те станаха символ на едно усещане за това, че силите на демокрацията, на борбата за свобода, могат да се отбраняват. Ценностите на либералната демокрация приспаха чувството на самозащита или самосъхранение, но украинците го върнаха. Поради тази причина Украйна стана символ на една възродена надежда, че демокрацията също има зъби и може да се защитава срещу агресията. За мен това беше критично важно послание. Поради тази причина и президентът на Украйна Володимир Зеленски е приет във всички големи страни. Авторитетът на неговата страна е на много високо равнище, което със сигурност след това ще прелее в глобални усилия за възстановяване на Украйна. Изобщо Украйна спечели своето място и право да бъде член на ЕС и НАТО и е въпрос на време това да се случи. 

Как очаквате да се разреши този конфликт?

– За скорошно разрешаване няма надежда, тъй като ресурсите, които Русия хвърля най-вече на жива сила, все още не са изчерпани. Тя постоянно може да хвърля нови и нови хора, без изобщо да смята загиналите. Бяха сто хиляди, струваха ни се много, после минаха двеста хиляди и като че ли няма количеството на жертвите, която да генерира реакция в руското общество, която да бъде неприятна за Кремъл. В този смисъл ресурсите за един такъв продължителен конфликт не са за подценяване. Тук въпросът е кога Западът ще разбере, че тези линии на самоограничаване на помощта за Украйна са абсурдни и точно както преди не доставяше оръжие, за да не разшири конфликта, тези бариери паднаха и по този път съм сигурен, че ще има доставка и на танкове, и на далекобойни ракети, след това на самолети. Темата за дългосрочната подкрепа за Украйна е неразривно свързана с темата за сигурността на Европа.

В Европа няма никакъв смисъл да поддържате огромен военен капацитет – ако сте в Централна и Западна Европа, защото опасността от съседа е пренебрежително малка, но има смисъл в това военните разходи да се вдигнат и най-вече колективните усилия в сферата на отбраната да се фокусират върху отбрана на Украйна, защото там спре ли се руската военна заплаха, проблемът с нея е решен и за цяла Европа.