Много шум за … нещо

Илиян Василев

Неотдавнашният шум в медиите и сред руските парламентаристи около „предателските“ доставки на гориво от „Лукойл“ за украинската армия беше буря в чаша вода. Българската рафинерия на „Лукойл“ – перлата в короната на нейната изчезваща европейска империя – прави точно това, което руският президент Владимир Путин иска от нея да прави, като се има предвид дерогацията на ЕС, с която се ползва. Истински важният въпрос е какво би направил г-н Путин, ако българското правителство възприеме твърда позиция и настоява българските потребители – а не човекът в Кремъл – да се възползват от „отстъпката Уралс-Брент“, произтичаща от санкциите на ЕС и освобождаването на рафинерията. Моят отговор на този въпрос, аргументиран тук, е: вероятно нямаше да направи много. Това е доста безопасна стъпка от страна на правителството – и тя трябва да бъде предприета.

Точно сега „Лукойл Нефтохим“ в българския град Бургас – най-голямата петролна рафинерия на Балканите – се радва на най-добрите дни в своята история по отношение на приходите и печалбите. Руската компания се възползва от дерогация, която ѝ дава изключителното право да преработва руски петрол. Това заслужава по-подробен анализ.

Неотдавна рафинерията влезе в медийната история на Русия и България след разкритията на онлайн изданието на германския Die Welt, че рафинираните продукти, произведени от руски суров петрол, са съставлявали до 35% от доставките на газьол за украинската армия (основно дизелово гориво, използвано от тежкотоварните автомобили). Това веднага постави темата в центъра на вниманието на руските и българските медии и предизвика остри изказвания от страна на Вячеслав Володин, председател на Държавната дума (долната камара на руския парламент), който призова за разследване на „Лукойл“ за държавна измяна.

Всичко върви по план

Сега Лукойл отрича да доставя директно на Украйна. И това може би е вярно или в по-голямата си част е вярно. Фактът, че горивата, произвеждани в бургаската рафинерия, са много търсени в региона, не означава непременно, че има директни доставки за украинската армия. Но това е от ограничено значение. Както при доставките на оръжия и боеприпаси, така и при доставките на петролни продукти. Рафинираните продукти на Лукойл се продават на търговци на едро. И вероятно именно тези търговци на едро продават на Украйна.

Но не се заблуждавайте. Ръководството на „Лукойл“ редовно информира Кремъл и руските разузнавателни служби (но може би не и г-н Володин) за размера и естеството на износа и операциите на компанията. Идеята, че руските вериги за доставка на суров петрол не са под контрола на руския президент Владимир Путин, е просто смешна. След пенсионирането на дългогодишния шеф на „Лукойл“ Вагит Алекперов – интересното е, че по-малко от два месеца след нахлуването на Русия в Украйна – компанията е под прекия (и строг) контрол на Кремъл. 

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Това навежда на един очевиден въпрос: ако властите са знаели за това през цялото време, как така руският суров петрол се оказва гориво за украинската армия, както твърди Die Welt? Отговорът е прост: това се е случвало, защото г-н Путин е имал огромен интерес от това – и е позволявал това да се случва. Точно както позволява на „Газпром“ да транзитира природен газ през Украйна: дори сега между 30 и 40 милиона кубически метра преминават през „вражеска“ територия всеки ден, макар че това е по-малко от една десета от предишните обеми.

Понастоящем рафинерията на Лукойл в Бургас е перлата в короната на Лукойл по отношение на възвръщаемостта на капитала – измерена като нетни приходи и вноски в руския бюджет и нетни приходи на барел (bbl) изнесен суров петрол – а не само на приходите от продажби на суров петрол, такси за рафиниране и търговия. Тайната е следната: специалният статут на подразделението на Лукойл в ЕС, Litasco, заедно с предоставената дерогация, му позволява да се възползва от отстъпката от цената на суровия петрол от сорта Urals (спрямо сорта Brent), която обичайно се начислява върху вноса на Urals. Понастоящем тази отстъпка е 32 USD за барел, или 40 % от цената на петрола сорт Брент.

Работи се по следния начин: цената, на която суровия петрол Urals, внасян от Litasco, влиза в България, е тази на Brent минус няколко долара, като точният размер на този „минус“ се договаря предварително между данъчните власти и ръководството на Lukoil. Това е доста хитра козметична и медийна операция. От една страна, тя позволява на българските политици, действащи като посредници на Лукойл, да твърдят, че рафинираните продукти на Нефтохим са сред най-евтините в ЕС. От друга страна, това дава основание на мениджърите на Лукойл да твърдят, че спазват указите на президента Путин, тъй като продажбите на Urals се осъществяват над тавана от 60 долара за барел в ЕС. Това означава, че България, въпреки че е в списъка на „недружелюбните страни“ на Кремъл, плаща това, което иска Лукойл, а не това, което казва ЕС.

От финансова гледна точка реакцията на г-н Путин е логична. Вижте цифрите. Всеки месец рафинерията преработва повече от 5,5 милиона барела суров петрол от сорта „Уралс“, като размерът на отстъпката „Уралс-Брент“ се оценява на около 200 милиона долара. Помислете само какво означава да ви спестят тези 32 долара за барел, когато продажната цена на доставките на „Уралс“ за Индия е 42 долара за барел (всички цитирани са текущи цени). Това е доста добър марж. И хубаво допълнение към военния арсенал на г-н Путин.

Всичко това обяснява и още нещо. Лукойл търси купувачи на дяловете си във всички рафинерии в ЕС, които контролира – с изключение на тази в Бургас. Тя е твърде ценна като актив за Кремъл. Не само по финансови причини. Но и защото по същество гарантира руския контрол и влияние в България и региона.

Да се върнем обаче към цялата тази парламентарна и медийна суматоха в Москва: подстрекателското говорене за предателството на „Лукойл“ беше сравнително краткотрайно, като средствата за масова информация замлъкнаха от само себе си, след като руските законодатели получиха „разузнавателна информация“ от кабинета на външния министър Сергей Лавров и от Кремъл. Все още се водят разследвания. И на 17 февруари Константин Затулин – първи заместник-председател на комисията по ОНД в Думата – поднови призива си за задълбочено разследване на ролята на бургаската рафинерия на „Лукойл“ в осигуряването на основни доставки за украинската армия. На практика обаче бурята около „предателството“ утихна.

Унизителни условия

По същество Кремъл даде полупублично признание за специалното си отношение към „Лукойл“ на основата на това, че неговата рафинерия в Бургас се ползва с дерогация от санкциите на ЕС. Освобождаването от санкциите предоставя рядка възможност и правно основание за дейността на руската компания в ЕС поне до края на 2024 г., както и допълнителни приходи на изключителна основа за Лукойл и руската държава.

Реалността е изключително цинична. От една страна, Русия се възползва от най-голямата рафинерия в ЕС, която все още е под руски контрол, осигурявайки редовен месечен поток от 500 млн. долара за Русия, ако се смята стойността на продавания петрол, както и неплатената отстъпка Urals-Brent. От друга страна, украинската армия получава достатъчни доставки на гориво – а Лукойл Нефтохим изглежда е от жизненоважно значение за това, тъй като украинските рафинерии бяха спрени по време на войната.

Така че има по нещо за всеки. С изключение на българските потребители. Поне половината от тези 500 млн. долара идват основно от техните джобове. Те плащат с 200 млн. долара повече, отколкото биха плащали за горивата си, ако се възползваха изцяло от тази отстъпка от Уралс-Брент. Която би трябвало да получават.

Характерно е, че реакциите на тази странна ситуация в България са закъснели, леки и до голяма степен козметични. Достатъчно е да се проследят реакциите на българсткото правителство, което постоянно се „договаря“ с ръководството на Лукойл, но не пипа чувствителната тема за отстъпките.

Съществува Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с причудливото име „антимонополна комисия“, което изглежда далеч по-подходящо. В крайна сметка тя започна разследване на рафинерията за злоупотреба с господстващо положение на Лукойл. Резултатът е глоба в размер на 34 милиона евро. Това е далеч по-малко, отколкото би могло да бъде, като се има предвид, че максималната санкция е 15 % от годишните приходи – а приходите миналата година надхвърлиха 6 млрд. долара! Ситуацията е дори още по-нелепа: никой не очаква глобата да бъде платена. Във всички предишни случаи, свързани с Лукойл, Върховният административен съд (ВАС) е отменял решенията на КЗК за налагане на глоби. Много вероятно е ВАС да се съобрази с това и този път.

Има и авансово плащане на данък печалба в размер на 46 млн. евро, който рафинерията доброволно трябва да плати в края на 2022 г. Е, това е хубаво. Но е също толкова малка промяна в общата схема на нещата. И, разбира се, това са пренесени разходи, а не допълнителни разходи за Лукойл. Трудно е да се избегне впечатлението, че подобно на КЗК, „Лукойл Нефтохим“ се занимава предимно със създаване на димни завеси, а не със сериозно решаване на проблемите.

Какво трябва да се направи?

Сега правомощията за намеса на българската държава (за щастие) не се ограничават до потенциални действия от страна на КЗК. През декември 2022 г. последният парламент на страната прие законодателни промени, моделирайки ги по аналогично законодателство в Германия и Италия, и давайки на правителството определени извънредни правомощия за действия в рафинерията.

Да предположим, че Владимир Путин прекрати износа на суров петрол за „неприятелски страни“, например. Този закон би позволил на българското правителство да поеме оперативния контрол върху рафинерията, за да осигури непрекъснатост на производствения процес и да отговори на пазарното търсене на суров петрол. Това е добра новина, но е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. За правителството ще бъде огромно предизвикателство не само да намери резервен управленски екип от опитни професионалисти, но и да осигури значителни доставки на неруски суров петрол – на практика по един пълен танкер на всеки два или три дни.

В Черно море неруски – казахстански и азерски – суров петрол се предлага на два изхода – грузинското пристанище Супса и различни терминали в близост до руското пристанище Новоросийск. Нито едно от тях не изглежда много обещаващо.

Проблемът със Супса е, че количествата суров петрол, поне в краткосрочен план, ще бъдат много скромни. Капацитетът на терминала в Супса е едва 2 млн. тона годишно (може би една трета от годишния капацитет на „Лукойл Нефтохим“). Капацитетът на тръбопровода Баку-Супса също е ограничен. Тези недостатъци могат да бъдат отстранени сравнително лесно, макар и това да отнеме време. Но за да се осигурят допълнителни количества, ще са необходими дългосрочни договори (и близки срещи, водещи до тях) с казахските и особено с азербайджанските правителства и компании. Тези неща винаги отнемат време – време, което може би се удължава от политическата деликатност на задачата за страните, които все още живеят в сянката на Русия, ако не и в нейната сфера на влияние. А и няма гаранция, че развитието на инфраструктурата и преговорите за сключване на договори ще протичат едновременно, а не последователно. Така че идеята за бързи „спешни“ действия за осигуряване на доставките е меко казано оптимистична.

Що се отнася до Новоросийск, проблемът е очевиден. Да, казахският нефт може да преминава и понякога преминава през него. Но е малко вероятно в хипотетичната ситуация руските власти да не прибягнат отново до познатото упражнение да намерят „технически“ пречки като оправдание за ефективна забрана на износа му.

В крайна сметка може да се появи (или не) трети вариант, който не изисква бързи решения: наскоро предложеният тръбопровод Александруполис-Бургас. Ако това се случи – а тръбопроводи с такива размери имат свойството да не се случват – това ще отнеме време. И едва ли ще предложи нещо ново като решение на познати проблеми. Той може да бъде желан за времето на войната на г-н Путин, ако по някакъв магически начин можеше да бъде въведен в експлоатация незабавно. Но без „извънредността“ на войната това е просто по-скъп вариант от осигуряването на каспийския суров петрол през Черно море. И винаги ще трябва да се конкурира с маршрута през Босфора и с потенциалния нов обходен канал. Войната няма да продължи вечно. Нито пък мрачното управление на г-н Путин в Русия, което е в основата на войната и наложи специалните ограничения.

Но дали Путин ще играе твърдо?

Въпреки това осигуряването на алтернативни доставки на суров петрол не е непреодолимо препятствие, дори при екстремни сценарии. То обаче изисква необходимото внимание, упорита работа и известно планиране в перспектива (и при непредвидени обстоятелства). Както и в случая с прекратяването на доставките от страна на Газпром, нашето правителство може да разчита на подкрепата на ключови съюзници от НАТО в това отношение с едновременни действия в:

– осигуряване на по-големи доставки на суров петрол през Грузия;

– насърчаване на промяната на собствеността на рафинерията, която би могла да привлече международни играчи и да намали руския политически риск;

– осигуряване на съюзническа техническа помощ и персонал, свързани с експлоатацията на рафинерията – неприятно задължение, което не е основно за едно правителство! Това със сигурност ще бъде направено, тъй като бургаската рафинерия е ключов стратегически актив в Черноморския регион за НАТО.

Така че това не е – или не трябва да бъде – притеснението. Наистина важните въпроси са следните:

– Първо, ще наложи ли българското правителство волята си, като гарантира, че отстъпката от Уралс-Брент ще бъде отразена изцяло в цената на горивата на бензиноколонката, което ще намали инфлацията? Това е доста важно само по себе си. Но то е особено важно, защото инфлацията е критичен показател преди присъединяването на България към еврозоната, за което датата 2024 г. изглежда все още осъществима.

– И второ, дали подобен ход би провокирал Кремъл да спре доставките за бургаската рафинерия? Или дори, може би, да третира „Лукойл Нефтохим“ по същия начин, както всички останали руски рафинерии в Европа – и да се подготви да я продаде?

Причини за радост (и кураж)

Разбира се, никой не може да претендира, че разбира мисловните процеси на г-н Путин или че може да предвиди резултатите от тях. Но мисля, че е възможно да се направи достатъчно просветено предположение, като се има предвид, че няколко съображения сочат в една и съща посока:

1.            Собствеността на „Лукойл“ върху рафинерията в Бургас е ценен стратегически актив за Русия от гледна точка на влиянието не само в България, но и в региона, а г-н Путин е много настроен към факторите на влияние.

2.            Като се има предвид тази дерогация, това е и един от много малкото пътища, които са останали на Русия за продажба на суров петрол и рафинирани продукти на пазара на ЕС. А това не е нещо, което може да бъде пожертвано с лека ръка – дори ако рафинерията вече не ползва отстъпката от Урал-Брент.

3.            Едно решение, взето по краткосрочни причини, би имало много дългосрочни последици, които г-н Путин едва ли ще приеме. Едва ли той просто ще се откаже от бургаската рафинерия – това е прекалено много добро, на което бедният българин може да се надява! Прекъсването на доставките на петрол вероятно би имало същия ефект. То би принудило българското правителство да извърши принудителна смяна на собствеността, и то не при благоприятни за Русия условия. Ще бъдат заведени искове за обезщетение за вреди, а може би и замяна на дълг срещу собственост. И не е ясно как Русия би могла да се надява, че ще приложи дори и основателни искове, докато международното положение не се нормализира – ако изобщо се нормализира в контекста на очакванията на г-н Путин. Но освен всичко това, окончателната загуба на бургаската рафинерия би означавала загуба завинаги на ключов лост за влияние върху България. Вероятно Русия по същество би загубила България.

4.            И накрая, краткосрочният нетен ефект би бил незначителен. За известно време нещата ще се усложнят за рафинерията и за украинската армия. Но и двете страни ще намерят алтернативни източници на доставки, като рафинерията постепенно ще увеличава пазарния си дял, тъй като за крайните потребители – в България и Украйна – нейните продукти ще станат по-конкурентоспособни по отношение на цените, отново поради включването в уравнението на отстъпката Урал-Брент.

В обобщение, изглежда малко вероятно г-н Путин да се реши на твърда игра. Ако трябва да обобщя с метафори, това би означавало да убие гъската, която снася златни яйца. Така че нека продължим напред и да предоставим на българските потребители пълния размер на предлагания от пазара на суров петрол бонус. А не на г-н Путин.