3 март е завършекът на българските усилия за създаване на нация

Не съм от най-ентусиазираните защитници на промяната на националния празник, за което имам своите основания. Веднага след Освобождението ни, когато се подписват двата договора – Сан Стефанският и Берлинският, се взима решението за създаването на автономно княжество. За да се ограничат резултатите на Русия от войната, тъй като безусловно ни смятат за сателити на Руската империя и техен плацдарм на Балканите, останалите Велики сили налагат злощастното разделяне на българските земи на пет. Оттук възниква и българският национален въпрос, т.е. несъвсем успешната ни борба да обединим всички българи в една държава. Но остава и Сан Стефанският идеал, който не бива с лекота да загърбваме. В негово име държавата ни извършва модернизацията си и се превръща във водеща на Балканите. За жалост последват и националните катастрофи, но така или иначе това е доминиращата идея от 1878 г. до края на ВСВ, когато присъединяваме новите земи – първо Южна Добруджа, след което големи части от Вардарска Македония, дадени ни за администриране, както и Беломорието със Западна Тракия и Източна Егейска Македония. Неслучайно „Съединението прави силата“ е плод на този стремеж. Това коментира в студиото на Алтернативата историкът проф. Лъчезар Стоянов.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Навярно трябва да се върнем към едно друго събитие, пак от 3 март, когато руският патриарх беше на Шипка и скандалът, който той си позволи да вдигне в президентския кабинет. Да се вее руското знаме над българското по време на националния ни празник е позорен факт, защото 3 март е завършекът на българските усилия за създаване на нация наред със стопанските и политически постижения и революционната дейност. Не разбирам защо така подмитаме Априлското въстание. Кое от балканските въстания е успешно? Нито едно. А Априлското въстание превръща българския въпрос в централен на Восточния, т.е. проблемът с християните се превръща в ключов. С това ние предизвикваме намесата на Великите сили, включително и на Русия, която получава мандат да започне тази война. Българите с движението си за Църковна независимост принуждаваме Русия да промени политиката си и по църковния въпрос. Граф Игнатиев вкарва един доста двусмислен текст, член 10, който трябва да бламира българските постижения. След султанския указ за създаването на Българската екзархия в една част от земите трябва да се проведе референдум, но за другата той се провлачва. Благодарение на политиката на българските държавници и най-вече на Стефан Стамболов България успява да ги проведе и фактически да обедини в края на 19 в. всички българи под егидата на Българската екзархия. Факти като църковната политика на Русия са ни били спестявани, както и твърдата подкрепа на Сърбия винаги за сметка на българските национални интереси. България и досега прави недопустими отстъпки в полза на Русия и Сърбия. Припряността на Великите сили спрямо Русия ни позволява да направим тези радикални промени в руския проект за конституция и да го модернизираме.

Факт е, че от чисто военна гледна точка самото освобождение на българите е плод освен на Априлското въстание, и на ключовата роля военното опълчение. Българите даваме не по-малко от 30 хил. жертви, т.е. имаме огромен принос в хода на военните действия.
„Пренаписване на историята“ е термин, който много пасва на по-старото поколение партийни функционери, на които им е трудно да преглътнат, че „истините“ са манипулирани и преднамерено фалшиво интерпретирани. Всъщност става дума за трезв поглед към миналото, в което има както приятели, така и врагове. За жалост не всичките ни държавници, особено през комунизма, се водят от националните интереси. Опитваме се да нарушим този комунистически канон, вкл. руската инвазия, която фактически ликвидира Първата българска държава. Васил Коларов говори за 200 хил. загинали руски войници, при положение, че цялата руска армия е 185 хил. Мантрата присъстваше и в учебниците ни, в които не се споменаваха конфликтните българо-руски отношения, нямаше и дума за ролята на Русия при оттеглянето на руските офицери, за да загуби Сърбия войната за съединението си, нямаше дума за детронирането на първия български владетел като един руски заговор. Успяхме да въведем термина за т.нар. безкняжие, когато Русия не признава избрания от българите владетел, опитвайки се да държи България в международна изолация. Нямаше и дума за ролята на Коминтерна, защото е много неудобна. За жалост и днес една част от учителството е активен пропагандатор на комунизма. Все пак обществото все повече отваря очите си към самоосъзнаването и истината за комунистическия период излиза макар и трудно. Поставя се и въпросът за символите. „Съветската армия“ е един официален евфемизъм, но самото ѝ название е Работническо-селска червена армия – инструмент на световната пролетарска революция. Тя влиза като окупационна армия, такъв е международния ѝ статут, и като такава ние я издържаме, което ни излиза доста солено. Това са факти, които също не се коментират, посочи в заключение проф. Стоянов.