Здравеопазването е сложна система между пациент, наука, практика и икономика

Електронните рецепти са огромно облекчение за пациенти, на които Здравната каса реимбурсира част от парите. Това може да става и не по Каса, което е елементарно и улесняващо, но действително има условия, при които не винаги може да се случи. Въпрос на воля е да не се преекспонира нуждата от рецептурни бланки. Всичко е въпрос на баланс – има условия, при които електронната рецепта няма да свърши работа – чисто обективни затруднения. Въпрос на нормативна уредба е при кои случаи е допустимо пациентът да получи рецептурна бланка, което не изключва електронната рецепта. Невъвеждането до момента е въпрос на интереси. Изграждането на разумна система не е някакъв невъзможен интелектуален труд. Въпросът опира до кой ще се сдобие с тази поръчка. Това коментира в студиото на Алтернативата д-р Константин Гърневски.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Електронно здравеопазване означава да свържеш много бази данни, които могат да бъдат наблюдавани както от ползващия здравната помощ, така и от разплащателните органи – Касата, така и от контролните органи. Контролът обаче винаги пречи. Дори да имаш най-добрата уредба, нямаш ли ефективен независим контрол, винаги можеш да очакваш злоупотреби. За да го няма до момента, това означава, че е удобно на тези, които могат да влияят върху невземането на подобно решение.
При въведената в България система е взет т.нар. принцип на солидарността. Въпросът опира до кой управлява събираните от нас пари. Идеята за тази реформа датира от началото на 90-те, но практически бе подхваната в правителството на Костов. Тогава Касата бе създадена не като държавен, а като обществен фонд, след което принципът на управлението се смени от тристепенен на едностепенен – има само един надзорен съвет с превалираща квота на държавата в лицето на МФ и МЗ и много по-малко участие на обществена квота. Това с течение на времето се явява проблем.

В здравеопазването влизат над 14 млрд. лв. Да сте чули някой да е доволен? Същевременно имаме лекари на европейско и световно ниво.
Здравеопазването е сложна система на взаимовръзки между пациент, наука, практика и икономика. Този модел в Германия работи, но не и в България, защото не е обществен. Балансът е нарушен в полза на икономиката. Остойностяването на клиничните пътеки не се извършва от научни дружества, от лекарската гилдия, а от чиновници в МФ. Одържавяването на касата позволи да се случи нещо драматично. Един финансов министър, Симеон Дянков, ГЕРБ, с едно замахване взе големия резерв от 1 млрд. лв. от парите за здраве. Къде отидоха тези пари? Парите за здраве са неприкосновени и в Конституцията са освободени от данъци и такси.
БСП да се замисли по чие време избухна строителството на нови болнични заведения и в кой период се наляха между 5 и 7 млрд. Реформата, която трябваше да се извърши беше в посока приватизация или силно публично частно партньорство.
Икономистите, занимаващи се със здравеопазване, подценяват какво казват занимаващите се с медицина и обратно. Когато икономисти се опитват да управляват системата, винаги е зле. Когато се лекари се опитват изцяло да го правят – също. Нужна е екипност. Никой не може да обясни, че здравето е личен проблем и лична отговорност. Човек боледува индивидуално, посочи в заключение д-р Гърневски.