Ислямизмът, съчетан с Националистическата партия, образува турско-ислямския синтез

Изборите в Турция са важни, защото държавата е управлявана от един човек близо три десетилетия, затова всички се питат ще има ли някаква промяна. Важни са за самите хора, които успяха да мобилизират една енергия, но явно се оказаха недостатъчно критична маса, за да откъснат изборната победа още на първи тур; важни са и за региона, и за света. Явно надделя крайно дясната реторика. Ердоган майсторски отново успя да убеди своя електорат, че е най-сигурният човек в тези неспокойни времена, особено в световната геополитика. Явно социологическите агенции не бяха изчислили добре прогнозите си – обединиха се шест разнородни по идейни съображения партии. Ердоган се доказа като политик. Процентите му затвърждават мнението ми, че няма как да загуби вътре в Турция, където публичният му образ все още не се е сринал до една критична точка, от която да загуби. В Истанбул, в Анкара, в Измир Кълъчдароглу води с 1.9 млн. гласа, но турското общество е многообразно като мозайка, многообразно и в идейно-политическия смисъл на думата, нищо че секуларистите печелят големите градове. Светските турци имат своята визия, свое собствено усещане и виждане за Турция като продължение на делото на Ататюрк в по-осъвременена форма. Това коментира в студиото на Алтернативата журналистът Мехмет Юмер.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Кълъчдароглу направи много реформи в Републиканската партия. Дотогава тя съществуваше с манталитета от ерата на Ататюрк. Точно затова периферията от Анадола, която подкрепя Ердоган и вече се е превърнала в устойчива величина, не се доверява на Кълъчдароглу. Западните анализатори захаросано вкараха един оптимизъм в предизборната реторика, че Кълъчдароглу може да обърне нещата в Турция, но когато не познаваш добре една страна, това няма как да се случи. Реформите, направени навремето от Ататюрк, нанасят травми в ислямисткото общество на самата Турция, където има фронтове, като най-големите са между секуларисти и ислямисти и тази травма латентно съществува през десетилетията. Ако Ататюрк налага реформите с авторитарна власт и прави хората от поданици на султана съвременни, модерни граждани с модерна конституция, то Турция влиза във второто столетие от съществуването си пак при авторитарна власт – султанизъм. Вчера турците бяха изправени през теста дали ще останат в условията на такъв султанизъм или ще се насочат към връщането на демокрацията. След идването на власт на Демократическата партия през 1950 г., Турция започва да се демократизира, но за съжаление от доста време насам върху турските избори пада една дебела сянка. Надеждата се възобнови, когато РНП спечели Истанбул и Анкара от Ердоган и може би тогава си повярваха повече, че биха могли да обърнат посоката.
Когато Ердоган посети пострадалите от земетресението райони, каза, че поражението идва от съдбата, от Бога, макар да не убива земетресението, а некачественото строителство. Хората не си го обясняват по този начин. Ердоган просто ги хипнотизира чрез религиозна реторика. При ислямизма, съчетан с Националистическата партия, се образува турско-ислямския синтез.

Какво да очакваме, след като опозицията не успя да спечели от раз? Сега Синан Оган ще направи интригата много по-интересна. Според мен ще се разбере с Ердоган да получи някакъв пост и оттам да прелее гласове. Чисто електорално профилът на този политик си е в крайно десния спектър и е по-склонен да подкрепи идеята на турско-ислямския синтез.
Оттук нататък, ако Ердоган затвърди властта си, Турция ще бъде едно все по-затворено общество, така че едва ли някой ще посмее да се оплаче, че той затвърждава позициите си за пет години напред. Рускоезичната преса доста публикуваше статии в стила „по-добре с човека, когото познаваме, отколкото с някой непознат“. Защо Ердоган трябва да си отива, след като хората го харесват? Това са последните дихания на кемализма.
Вчера поражението за опозицията беше двойно: те нито успяха да увеличат мандатите в меджлиса, нито да спечелят президентския стол. Това е още един плюс за Ердоган. Неговият профил действа с емоционални сигнални послания, а не с рационалното зърно. Хората винаги му откликват с емоция и има ориенталски модел на общуване, т.е. темперамента на гласоподавателя му е различен. От Републиканска Турция насам там не стои индивида, там държавата е над всичко и те с все сили ще се опитат да подкрепят лидера, който трябва да дължи силна държавата, посочи в заключение Юмер.