Войната между Русия и Украйна: резолюции на Г-7 в подкрепа на Украйна и нахлуване на РДК в Белгородска област

Положението на фронта

Ситуацията в Бахмут в момента е такава, че руснаците имат почти пълен контрол над града. В същото време настъпателната им активност е намаляла значително. Това обаче се отнася главно за щурмовите действия на руските части, но не и за артилерията, която продължава да работи доста интензивно. Потвърждава се и фактът, че руските части се ротират – групите ЧВК „Вагнер“ постепенно се изтеглят в тила. Вместо тях в града се вкарват десантчици и мобилизирани хора от окупираната част на Луганска област.

Украинските части, от друга страна, продължават да контролират покрайнините на Бахмут в югозападната част – в района на „Самолет“ и на Иванивското шосе, което е входната врата към Бахмут. Освен това те продължават да напредват по фланговете – към Берховка и Клешчиевка.

Въпреки факта, че украинските сили вече контролират малка част от Бахмут, значението на защитата на този район за тях не е загубило своята актуалност. Контролът върху доминиращите височини в района на Берховка на север и Клешчийвка на юг създава условия за ефективна огнева мощ срещу руските части в Бахмут, както и усложнява снабдяването им с пътища, необходими за удържане на позициите им в града и около него. Освен това украинските части се опитват да осигурят условия за по-нататъшни офанзиви в района. Засега настъплението на украинските части по фланговете е недостатъчно за обкръжаване на Бахмут, но е приемливо за прехващане на инициативата, изравняване на фронтовата линия.

От своя страна руснаците се опитват да съберат резерви по фланговете, за да попречат на бързото настъпление на украинските части там. По този начин те се опитват да затворят пролуките и да задържат заетите от тях линии. Въпреки това, като пренасочват войски към Бахмут от други направления, руснаците ги отслабват по този начин, което създава благоприятни условия за активни действия на украинските сили там.

В други части на фронта ситуацията остава доста напрегната, но без съществени промени. В сектора Сватово-Кремина-Дворична например фронтовата линия е непроменена, но руснаците разполагат с доста голям брой личен състав там. Напрегнатите боеве продължават.

Руснаците са се опитали да напреднат и край Авдеевка, но без успех. Сраженията продължават и в Маринка, но също без руски напредък. Ситуацията край Угледар е непроменена. На запорожкото и херсонското направление украинските сили активно използват артилерия и далекобойни системи, за да унищожат руските ЗРК, бази и струпвания на жива сила. С други думи, извършва се подготовка за предстоящи настъпателни действия. Запорожското направление изглежда най-опасно за руснаците от гледна точка на възможни настъпателни действия на украинските сили.

Към момента руснаците са съсредоточили на територията на Украйна около 400 000 военнослужещи, от които 150 000-170 000 са на фронтовата линия. Като се има предвид, че цялата фронтова линия е разтеглена, тези сили не са достатъчни, за да задържат украинските настъпателни действия, които могат да започнат едновременно на няколко фронта.

Среща на Г-7 в Япония

Основни новини: От 19 до 21 май в Хирошима, Япония, се проведе срещата на върха на Г-7. Освен лидерите на държавите членки – САЩ, Франция, Обединеното кралство, Германия, Япония, Италия и Канада – в събитието като поканени гости участваха украинският президент Володимир Зеленски и лидерите на т.нар. глобален юг. Една от основните теми на дискусията беше руската военна агресия срещу Украйна.

Защо това е важно: В резултат на срещите Г-7 изготви редица важни резолюции и направи сериозни изявления относно руско-украинската война и по-нататъшната подкрепа за Украйна, а именно

– Беше потвърден ангажиментът да се противопоставим заедно на агресивната война на Русия срещу Украйна и да продължим да предоставяме помощ за сигурността на Украйна, докато трае руско-украинската война;

– мирът в Украйна не може да бъде постигнат без пълното и безусловно изтегляне на руските войски. Това трябва да бъде включено във всеки призив за мир;

– Русия трябва да плати за дългосрочното възстановяване на Украйна. Страните от Г-7 възнамеряват да запазят замразени руските активи, докато Москва не компенсира щетите от войната срещу Украйна;

Беше подкрепена и програма за финансова подкрепа на Украйна за следващата година.

Тези изявления и резолюции опровергават слуховете, разпространявани в някои западни медии, както и тези, които руската пропаганда постоянно разсейва, че Западът се е уморил от Украйна и е готов да спре да ѝ оказва помощ.

Нещо повече, отричането се изразяваше и в конкретни действия от страна на участниците в срещата на върха, а именно нови пакети военна помощ за Украйна. Така президентът на САЩ Джо Байдън обяви нов пакет от военна и техническа помощ на стойност почти 400 млн. долара. Състояха се обсъждания с Обединеното кралство за създаването на „самолетната коалиция“, като Лондон пое водещата роля. Още преди срещата на върха на Г-7 се появиха положителни новини за предоставянето на американски изтребители F-16 на Украйна, а след срещата на върха започна конкретна работа в тази насока. На срещата на върха беше решен и въпросът за по-нататъшни доставки на системи за противовъздушна отбрана за Украйна.

Тоест срещата на върха на Г-7 показа, че въпреки всички усилия на Русия да блокира или поне да намали военно-техническата и икономическата подкрепа за Украйна от страна на своите партньори, тези процеси само се засилват както в количествено, така и в качествено отношение.

Прякото участие на Украйна в срещата на върха на Г-7 също е важно, тъй като то допълнително утвърждава нейната субектност на международната арена. Русия по всякакъв начин се опита и продължава да се опитва да покаже, че Украйна е провалена държава. Повече от година успешна съпротива срещу руската агресия и участие в срещата на върха на Г-7 обаче говорят за обратното. Днес Украйна е държава, която формира световния дневен ред.

Рейд на РДК и ЛСР в Белгородска област

Основна новина: На 22 май Легионът на свободата на Русия (ЛСР) и Руският доброволчески корпус (РДК) нахлуват в Белгородска област на Русия и обявяват, че в рамките на създаването на демилитаризирана зона на руско-украинската граница освобождават селищата Козинка и Гора Подол, а предните им отряди навлизат в Грайворон. Късно същия ден руските медии съобщиха за въздушни нападения срещу административни сгради в Белгород, по-специално срещу сградите на ФСБ и МВР, както и в Грайворон и Борисовка. В резултат на това руските власти обявиха антитерористична операция (АТО) в Белгородска област.

На 23 май антитерористичната операция беше отменена, а руското министерство на отбраната съобщи, че тя е довела до пълно разгромяване на РДК и СР, в частност, че са унищожени 70 души, четири бойни бронирани машини и пет пикапа. От своя страна РДК отбелязаха, че нямат никакви загуби.

Какво беше казано: Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната заяви, че украинските военни не са участвали в неотдавнашното нападение край Белгород, но и не възразяват срещу подобни действия. То също така отбеляза, че руските доброволци, които се противопоставят на агресията на Кремъл, действат самостоятелно, докато украинската страна само наблюдава процеса.

Защо е важно: Поредният рейд на руски доброволци на руска територия има редица важни последици. Първо, военни. В края на краищата, осъзнавайки несигурността на приграничните райони, руските власти ще бъдат принудени да преместят там войски за укрепване на границата. Три погранични региона – Белгород, Брянск и Курск – обхващат около 700 км от границата и руснаците разполагат със 17 000 военнослужещи, които да ги защитават. Това е недостатъчно, така че те нямат друг избор, освен да прехвърлят там силите, участващи в боевете в Източна Украйна. А това, от своя страна, ще означава отслабване на руската отбрана на фронтовата линия в Луганска и Донецка област.

Второ, действията на РДК и ЛСР оказват значителен психологически натиск – както върху руското ръководство, така и върху населението – и подхранват противоречията и разделението в Русия.

Третата последица е свързана с информацията и имиджа. Въпреки че от сутринта на 22 май украинските медии показват видеоматериали за нахлуването на РДК и СР в Белгородска област, руските официални органи и медии дълго време не реагират публично на тези събития. Очевидно Кремъл не беше подготвен за подобен сценарий, хаотично търсеше подходящата позиция за обяснение пред обществеността и се опитваше максимално да омаловажи мащаба на събитията.

Освен това нахлуването на РДК и ЛСР нанесе още един сериозен удар върху имиджа лично на Путин, който неведнъж е гарантирал, че руската граница е запечатана. Сега не само жителите на Белгородска област, но и целият свят можеха да видят, че това не е така.

Има основания да се предполага, че подобни операции на РДК и ЛСР ще продължат, като по този начин ще се засили моралният и психологическият натиск върху населението на граничещите с Украйна региони на Русия и ще се нанесат още удари върху имиджа на Путин.

Поредна атака срещу руски военен кораб в Черно море

Основни новини: На 24 май редица руски канали в Telegram съобщиха, че руският разузнавателен кораб „Иван Хурс“, проект 18280, е бил атакуван от неизвестни надводни безпилотни апарати в близост до турското крайбрежие. Същия ден руското министерство на отбраната съобщи, че всички надводни безпилотни апарати са били унищожени, а самият кораб е невредим. За да потвърдят това, руските медии показаха видеозапис на завръщането на неповредения кораб в Севастополския залив. От видеото обаче е невъзможно да се определи дали това е бил „Иван Хурс“ или не. Няма и потвърдена информация за датата на заснемането. Всички опознавателни знаци на кораба са боядисани, което прави невъзможно идентифицирането му сред кораби със същия дизайн.

В същото време, въпреки твърденията на руското министерство на отбраната, че „Иван Хурс“ е унищожил и трите надводни безпилотни летателни апарата, в действителност един от тях е достигнал целта си. Украйна публикува видеоклип, на който вероятно е записана самата атака, при която е свален руският кораб. На кадрите се вижда, че поне един морски дрон удря корпуса му. Освен това анализаторите на OSINT са записали спасителен кораб, който се движи със скорост 0,8 възела в района, където се предполага, че се намира „Иван Хурс“, което може да е доказателство за повреда на руския разузнавателен кораб.

Защо това е важно: разузнавателният кораб „Иван Хурс“ по проект 18280 е уникален по рода си. В Русия има само два разузнавателни кораба от този проект. Оборудването му включва както разузнаване, така и устройства за проследяване на вражески елементи на противоракетната отбрана. Иван Хурс е и единственият кораб в руския флот, за който е обявено, че е способен да води „мрежово-центрична война“. Той е единственият, който може да осигурява контрол на войските и да координира действията на въздушните и наземните сили. Всъщност той е „очите“ на руския Черноморски флот. Ето защо дори временната загуба на този кораб може да има значителни последици за руснаците в Черно море.

Украинското министерство на отбраната не е потвърдило официално участието си в нападението срещу „Иван Хурс“. Въпреки това, ако това все пак са били украински безпилотни самолети, това говори за способността на Украйна да представлява реална заплаха за руските кораби в Черно море, особено за тези, които носят ракети „Калибр“. В крайна сметка разстоянието, на което са действали дроновете, е повече от 400 км от Одеса и 140 км от Босфора. Това е достатъчно далеч от украинския бряг. Следователно може да се предположи, че Украйна има възможност да противодейства на руските военни кораби в Черно море на големи разстояния.

Игор Федик