Самокритичното себевглеждане е единственият път за сближаване позициите между София и Скопие

Македонската ракия може би е по-добра от българската, защото са успели да намерят по-точната технология. По едно време българската беше започнала силно да я конкурира, особено марката „Бургас 63“, но ми се струва, че технологът ѝ, който си отиде от този свят, отнесе със себе си някаква тайна и забелязвам чувствително внушаване на нейното качество. Когато говорим за Балканите, безспорно има сходство, още повече, когато става дума за фасула. Забелязвам, че в Македония е по-гъст, отколкото у нас. Когато говорим за общественото хранене, трябва да посочим обстоятелството, че в рамките на Югославския социализъм беше даден път на частната инициатива, бившето югославско ресторантьорство все още демонстрира качество, спрямо българското, оставено от Т. Живково време. Дребната частна собственост, запазена от бивша Югославия, дава доста добри плодове и досега се усеща, че е имало такова нещо в трудовата етика и в качеството на продукцията. Присъствал съм на фестивали на луканката в Пирот, където неразбиращият българин, впечатлен от видяното, казва: „Ето, виждаш ли колко е хубаво, че не са в ЕС.“, без да си дава сметка, че тук става дума за натрупана традиция именно от гл. т. на дадените поне за дребната частна инициатива възможности.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Българите не са като да нямат сетива за хубавите неща. В рамките на национална държава цялата образователна система, медии и държавна политика е свързана с изграждането на национална идентичност, свързана с отрицаване идентичността на съседа, когато българи и македонци попадат в различни институционални национални рамки вече в Живкова България, Титова Югославия и Македония на Лазар Колишевски.
Основахме клуб, в който членуват над сто общественици и интелектуалци от България и Македония. Има различни инициативи и лекции, общуваме и в интернет. Наскоро имахме беседа с Владо Бучковски, говорихме критично той за македонската политика, аз за българската. Една от целите на Клуба за българо-македонско сътрудничество е всеки да погледне критично на собствената си страна. На 30 април около 30-тина българи направихме посещение пред Тютюневия монопол, за да отдадем почит на жертвите, депортирани по времето на ВСВ с участието на българските държавни и местни власти. От македонска страна в Клуба членуват бившите премиери Любчо Георгиевски, Владо Бучковски, философката Катерина Колозова, журналисти и др., а от българска Александър Кьосев, Ивайло Дичев, Красен Станчев, аз, Алек Попов, Явор Гърдев и др.
Относно депортацията на македонските евреи, нещата от гл. т. на професионалната историография са напълно ясни. Имаме книгата от 1972 г. на американския историк Фредерик Чери, преведена наскоро и на български, „Българските евреи и окончателното решение“, книгата на българистката Мери Нюбъргър, „Балкански дим“, посветена на историята на тютюна, както и книгата на френската изследователка Надеж Рагару, сборника с автентични архивни документи от 2013 г. на Р. Аврамов и Н. Данова и др. Въпреки това обаче, българският историографски мейнстрийм наред институциите, вкл. президентът, стоят зад упоритите отричания на българското съучастие, макар да е международно документирано. Всяко година на 11 и 12 март се провеждат събития без българско участие, защото датите съвпадаха с изборната кампания. Затова решихме на 4 април да се организираме и да посетим на 30 април Тютюневия монопол, който вече е частна фирма със седалище в Лондон и влизането е трудно. Предизвикахме позитивен отглас сред местната македонска общественост, вкл. и в някои от медиите. Имахме и възможността да посетим гроба на Гоце Делчев. Повече такива инициативи биха свалили напрежението и биха дали пример и на Македонската страна за едно по-самокритично себевглеждане, което е единственият път за сближаване на позициите между София и Скопие.
Депортацията и смъртта в Треблинка на 11343 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот през март, 1943 г. е германска инициатива, но изготвянето на списъците им, логистиката, изнасянето от домовете им за половин час, прекарването им с БДЖ до пунктовете в Лом и Скопие е осъществено от българската полиция, войска и местни власти със знанието на централните власти. Колеги от групата дадоха интервюта на място, излъчени по една от македонските телевизии, и казаха, че става дума за напълно невинни хора, чиято смърт е предизвикана и със съучастието на българските държавни власти. Въпрос на смелост е, подобно на Франция начело с президента Жак Ширак, да поемем отговорност.

От страна на България спрямо Македония има език на пренебрежение и превъзходство, както и използване на инструменти, които дава членството в ЕС. Език на омразата е, когато натоварваш цял един народ с отрицателни характеристики. По отношение на езика, както казва колега: „Не съм филолог и нищо не знам, но знам, че от добро възпитание трябва да го наричаме така, както го наричат те.“ Цялата комерсиална патриотарска култура на прехода премина през липсата на каквото и да било възпитание по отношение на македонката идентичност. Някъде есента на 2019 г. президентът Радев реши, че Македония е една от картите, с която да играе срещу Б. Борисов и тогава се проведе тоя прословут КСНС, който трасира пътя към рамковата позиция от 9.10.2019 г. През 2021 г. имаше един период, когато се вървеше в посока българските искания да излязат от рамковата позиция и по един своеборазен начин да бъдат прекарани през Копенхагенските критерии и тогава дойде прословутият Пакет 5+1. Френското предложение взе под внимание и Двустранния договор и българските претенции, като вкара и протоколите от смесената историческа комисия по един особен начин в преговорния процес.
Вчера шефът на ДАНС заяви от парламентарната трибуна, че е станало някакво национално предателство. Темата започна през 2022 г., когато стигнахме до Френското предложение, където въпросът е пропуснат, защото Македония започна преговорите с македонски език. Има непрекъснато целенасочено ровене в тази тема, за да бъдат компрометирани политическите сили, които имат проевропейска и евроатлантическа ориентация.
Когато на 2.08. 1944 г. се решава, че ще има независима държава в рамките на бъдеща Федерална Югославия повечето представители са си представяли Титова Югославия като доста по-хлабава, като освен по линия на Коминтерна, по време на събранието има английски и американски военни представители и дори самият Иван Михайлов има идея за Македония като самостоятелна държава. Същината на тази организация до такава степен се различава с нашите останали от Т. Живково време представи, че това играе лоша шега на самата българска официална политика в момента. Имената на българските клубове в Македония като цяло са провокация. Трябва да се намерят имена, които да говорят за българо-македонско разбирателство и за култура. Такова име, примерно, е Григор Пърличев. коментира в заключение Стефан Дичев.