Четирима в един хъб
Изглежда, че господата Путин, Ердоган, Радев и Орбан – лидерите съответно на Русия, Турция, България и Унгария – са на път да форсират работата си по проекта си за Турски газов хъб (ТГХ), който ще послужи като основа за „изпиране“ на немодерния в момента руски газ и контрабандното му влизане в Европейския съюз (ЕС) през задния вход. „Тестовият“ търг за месец юни, обявен неотдавна от „Булгартрансгаз“ за капацитет в междусистемната точка (МТ) Странджа, е последната стъпка в тази посока. Но реализацията на схемата в никакъв случай не е предрешена. Четиримата мъже (и техните съюзници в региона) все още имат за какво да се борят. Както и ние, ако имаме малко разум.
Реджеп Тайип Ердоган не губи много време. Едно от първите обещания, които той даде при преизбирането си за президент на Турция – след като бе надлежно поздравен от руския си колега Владимир Путин – беше да работи съвместно с Русия и да завърши в рамките на една година изграждането на газов хъб в Тракия, европейската част на Турция.
Различните партньори, участващи в проекта за газов мост Турция-ЕС, не си губят времето, и възобновиха работата си. Миналата седмица операторът на преносната система на България – „Булгартрансгаз“ (БТГ) – обяви, че „възнамерява да стартира търгове на платформата за резервиране на капацитет RBP за месечен продукт твърд капацитет в двете посоки“ в критичната входна точка от Турция – от предложения Турски газов хъб (ТГХ) – на междусистемната връзка Малкочлар-Странджа в тестов режим за юни. Декларираната цел беше да се установи интерес към резервиране на капацитет за Трансбалканския газопровод (ТБГ), който свързва България и Турция в тази точка. И в двете посоки се предлага капацитет – 62 000 MWh/ден (5,8 млн. куб. м/ден) в реверсивен режим от Турция към България и още 32 000 (3 млн. куб. м/ден) MWh/ден в директен режим от България към Турция. Все още няма официално обявени резултати нито от българска страна (BTG), нито от страна на Botas, държавната турска национална петролна и газова компания, чиито функции включват функциите на оператор на газопреносна мрежа.
В този тест могат да се видят контурите на потенциалното бъдещо развитие на ситуацията около новосъздаващия се ТГХ и дългосрочните му последици за газовия пазар в региона като цяло – последици, които засягат геополитиката, енергийната сигурност и отношенията между ЕС и Турция.
Малко предистория
Нека се върнем няколко години назад, за да си припомним контекста.
През 2019 г. беше пуснат в експлоатация газопроводът „Турски поток“ (TS). TS има проектен капацитет от 31,5 млрд. куб. м годишно и минава от Русия под Черно море до приемателен терминал на турския бряг на Каъкьой. На този етап това всъщност не е един, а два газопровода – единият (TS-1) е предназначен за турския пазар, а другият (TS-2) – за европейския пазар. През 2019 г. беше пуснат в експлоатация и газопроводът от приемния терминал на турския бряг на Черно море до входната точка Странджа-2 на българо-турската граница, Той е с общ капацитет от 15,75 млрд. куб. м годишно, който е изцяло резервиран от Газпром Експорт съгласно двустранните споразумения, подписани между Русия и Турция. Търговските доставки на 100% гарантиран руски природен газ по газопровода започнаха на 1 януари 2020 г., като по този начин се осигурява както транзитът на газ през България за Сърбия, Унгария, Гърция и Република Северна Македония (РСМ), така и доставките на газ за държавния търговец на газ „Булгаргаз“ ЕАД и за българския пазар.
През февруари 2022 г., малко повече от две години след пускането в експлоатация на „Турски поток“, руската армия нахлу в Украйна.
Сега „Турски поток“ беше изграден като част от стратегията за двоен обход, за да позволи на Кремъл да изпраща газ на запад до ключовия европейски пазар, без да използва утвърдения транзитен маршрут през Украйна.
Северният елемент – или северната „щипка“ – в тази стратегия беше газопроводът „Северен поток“ (СП) от руското балтийско крайбрежие до Северна Германия. Първият етап от него, СП-1, функционираше повече от десетилетие в началото на войната, но престана да доставя руски газ по тръбопроводите, след като Газпром спря газопровода „Северен поток 1“ „за поддръжка“ на 11 юни 2022 г., малко след като руснаците нахлуха в Украйна. След това СП-1 постигна доста по-дългосрочна „отпуска“ през септември 2022 г., когато очевиден, макар и все още необяснен саботаж извади от строя двете му „струни“ (или тръби), може би непоправимо. Що се отнася до СП-2, той беше технически готов за пускане през февруари 2022 г., но беше задържан от сериозни (всъщност принципни) регулаторни проблеми на ЕС и Германия – задържане, което стана безкрайно с инвазията. Една от нишките на NS-2 също беше засегната от инцидента през септември. И накрая, втечненият природен газ (LNG) от зараждащите се руски мощности за втечняване на природен газ в района на Балтийско море – възможна алтернатива за част от газа, който „Северен поток“ вече не можеше да транспортира на запад – се оказа нежелан в Северна Европа.
Така че Северният маршрут умря или във всеки случай в дългосрочна хибернация. Но Южният маршрут – южната „щипка“ на „Газпром“ – „Турски поток“ (или по-точно TП-2) – беше и остава по същество незасегнат. Той все още функционира – и все още доставя на пълен капацитет. Без съмнение Кремъл ясно е определил Южния маршрут като най-перспективното и слабото място в стратегията на ЕС.
Като начало, българският оператор за пренос и транзит – „Булгартрансгаз“ ЕАД – продължава да транзитира руски природен газ, доставян от „Газпром Експорт“. Което всъщност никой от двете страни не оспорва.
Но също така България продължава да внася руски газ – и то в достатъчно значителни обеми. Това заслужава малко повече коментари. Защото на 27 април 2022 г. Газпром Експорт обяви, че прекратява доставките на газ за Булгаргаз.
Това, трябва да отбележим мимоходом, е станало с крайно неиздържания от гледна точка на договорно право мотив, че България не се е съобразила с руското искане да премине към плащане в рубли (при положение че в договора валутата на плащане е долари). И, между другото, прекъсването беше предприето от руска стъпка, а не резултат от някаква забрана на ЕС или на Запада като цяло.
Както и да е, главното е, че вносът продължи и нищо особено в ситуацията не изглежда да го е спряло.
Според данни на Националния статистически институт (НСИ) на България, цитирани от авторитетното местно издание Mediapool, България е продължила да внася природен газ от Русия и „Газпром Експорт“ след прекъсването през април и през цялата 2022 г. Между 27 април и края на 2022 г., пише Mediapool, в България е влязъл внос на природен газ от Газпром на стойност 600 млн. лева (306 млн. евро). А почти две трети от тях (380 млн. лв.) са влезли в страната през последните четири месеца на годината – когато действаше служебното правителство, назначено от забележително русофилския президент Румен Радев.
Част от тези количества природен газ бяха нагнетени в българското подземно газохранилище (ПГХ) „Чирен“ и продадени на местния пазар чрез Българския газов хъб. Части от тях бяха използвани за замяна на поръчаните в средата на 2022 г., но впоследствие отменени от служебното правителство, товари с американски втечнен природен газ. Българското министерство на енергетиката въведе задължително изискване за сертификат за произход – за да докаже, че не се внася руски газ – като удобно пропусна факта, че сертификатите са доста уязвими на „подмяна“ и че нито министерството на енергетиката, нито държавните газови компании са особено придирчиви при проверката им.
Вече изградената физическа инфраструктура за внос на руски газ остава непокътната, което позволява на „Газпром Експорт“ ако не да запази, то поне да забави загубата на своя дял на българския и регионалния пазар. Истинската газова диверсификация идва с отварянето докрай на входния капацитет в Странджа 2 и Странджа.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Освен това руската рафинерия „Лукойл“ в Бургас не само получи дерогация за внос на руски суров петрол, но и продължи да внася руски газ чрез компанията „Състейнабъл Енерджи Съплай “ ООД – местен търговец на газ, свързан с търговското подразделение на „Лукойл“ – „Литаско“.
И накрая, въпреки клетвите и обещанията, служебното правителство на г-н Радев продължи да следва изпитания принцип на бившия министър-председател Бойко Борисов – да предпочита руския газ пред газа от Азербайджан. Последните данни на Евростат, цитирани от информационна агенция „Тренд“, разкриват, че от януари до март 2023 г. „България е внесла общо над 196,5 млн. куб. м азербайджански газ“, което е значително под предвидената в договора цел от 250 млн. куб. м, въпреки че цената му е била с 39% по-ниска от средната вътрешна регулирана цена за същия период.
С други думи: Вносът на азербайджански газ намалява, а заобиколният внос на руски газ се увеличава. Изглежда, че дълбоката газова държава в България функционира с пълна сила.
В контекста на настоящия търг на БТГ за входно-изходен капацитет в Странджа тези действия – явно координирани с турската Botas – могат да маркират по-широк план за действие за контрабанда на турския газов хъб в ЕС през задната врата.
Може да се направи повече от един паралел с плана за действие по проекта „Турски поток“ и отново фалшивите предпоставки са в изобилие.
Паралелите с „Турски поток
Да започнем с това, че тогава, когато ръководството на Булгартрансгаз се опитваше да приспи бдителността на ЕК за истинската цел на проекта „Турски поток“, той бе представен като „разширение“ на газопреносната система на страната, което предполагаше, че ще служи както за транзит, така и ще бъде вързан с местната газопреносна мрежа, която би могла да снабдява с природен газ части от Северна България. По този начин ръководството на БТГ умишлено заблуди българската общественост, която очакваше преки ползи за местните потребители на газ.
Нещо повече, харчейки пари за българския сегмент на „Турски поток“ в името на българската енергийна сигурност, БТГ обеща да гарантира дългосрочни доставки от „Газпром“ за „Булгаргаз“ на конкурентни цени. И все пак това по-късно се оказа невярно твърдение, когато през 2022 г. „Газпром Експорт“ едностранно прекрати доставките на газ за „Булгаргаз“, но „Булгартрансгаз“ продължи да предоставя транзитни услуги за руски природен газ.
БТГ тогава представи пред ЕК проекта за разширение на българската преносна мрежа, не като част от „Турски поток“ за целите на транзита на руски газ, а като критичен за националната ни енергийна сигурност, т.е. сигурността на националните доставки на газ за България. Успоредно с това Булгартрансгаз поиска финансиране от ЕС и през 2016 г. осигури включването на проекта в списъка на ЕС с „проекти от общ интерес“ (PCI).
През 2018 г., след като стана ясно, че БТГ действа като димна завеса за „Газпром“ и че „Турски поток“ обслужва единствено руските интереси, Европейската комисия (ЕК) извади проекта от списъка на проектите от общ интерес на ЕС и му отказа финансиране от ЕС, като го остави като отговорност на българското правителство, което само да го финансира.
Ръководството на Булгартрансгаз и тогавашният министър-председател Бойко Борисов, който наблюдаваше проекта, промениха името му от „Турски поток“ на „Балкански поток“ в доста абсурден опит да го отдалечат от руския му корен и причина. Никой обаче не бе заблуден: газопроводът все още е известен като „Турски поток“ както в Турция, така и в Сърбия.
След като преминаха първоначалния етап на съгласуване с ЕК и внимателно определиха червените линии на Комисията, г-н Борисов и изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов преодоляха същите тези червени линии, като продължиха с пълна сила изпълнението на истинския план с подкрепата на саудитска компания (Arkad), която действаше като прикритие за истинските изпълнители – руски и беларуски компании изпълнители на проекта. По-голямата част от финансирането дойде от компанията South Stream Transport BV, изцяло собственост на Газпром – също не много европейско действие.
Историята се повтаря?
Сегашните търгове за разпределение на капацитета – входен и изходен на междусистемната точка Странджа, следват модел, който е забележително подобен на този на проекта „Турски поток“.
– Търговете се представят като неразделна част от проекта „Пръстен на Солидарността „, който се рекламира с политически коректните думи на ЕС за диверсификация на източниците и маршрутите, като на авансцена се подчертава ролята на азерския газ като „неруски“ газ.
– Търси се европейско финансиране за увеличаване на капацитета и синхронизиране на преноса и оперативната съвместимост на инфраструктурата по националните сегменти на цялото трасе от Турция до Унгария и Словакия.
– Както и при проекта „Балкански поток“/“Турски поток“, сценаристите изглежда имат готов „план Б“ за финансиране на газовия хъб в Турция и необходимото разширяване на инфраструктурата по трасето на „Пръстена на солидарността“. Изглежда, че това вероятно ще включва финансиране от самия „Газпром“ – предмет на текущо разследване на Analyses & Alternatives – като е възможно отново да е намесена саудитска компания.
– Както при „Балкански поток“, този предварителен търг-тест през месец юни има за цел да идентифицира слабите места в „институционалната защитна стена“ на ЕК, които биха могли да бъдат използвани, за да бъде изпран газът на „Газпром“ чрез включването му в „микса на турския газов хъб“ и така да бъдат преодолени съответните регулаторни бариери.
От техническа гледна точка, в момента няма официални санкции срещу вноса на руски газ в ЕС, т.е. няма формални пречки за реализация на новия проект. Но дали това ще остане така, ще зависи изцяло от събитията на бойните полета в Украйна. Казано по-просто, организаторите на проекта не са в състояние нито да пренебрегнат, нито да управляват ескалиращия политически риск, свързан с Русия на Путин. Следователно, поддръжниците на Газпром в Турция, Унгария и България се надпреварват с времето и трябва да направят дългосрочни резервации на капацитет на входната точка на Странджа възможно най-скоро, като представят проекта като свършен факт за ЕС.
Липсата на междусистемно споразумение
Булгартрансгаз и турският Botas предпочитат да заобиколят регулациите на ЕС и да работят без споразумение за междусистемна свързаност, тъй като по този начин топката за вземане на решения се прехвърля извън полето на ЕС в това на Турция. В резултат на това само търговци, които притежават газ в Турция и са преминали успешно през търга за изходящ капацитет на Botas в Малкочлар, ще могат да участват в търга за входящ капацитет в точката на междусистемно свързване Странджа.
Това е видно от данните, публикувани на уебсайта на турския регулатор, в който са посочени само две дружества, които потенциално могат да получат изходящ капацитет в Маркоклар, Турция, а именно
– самата Botas, с капацитет от 5,1 млн. куб. м/ден, който компанията „има право да резервира“, като целият този капацитет е руски газ от „Турски поток“ (добиван от входната точка на TS в Турция – Кайкьой). Това е ясна индикация за брокерската роля на Botas в търговията за ЕС на руския газ.
– SOCAR Energy Trade, филиал на азербайджанската държавна петролна и газова компания SOCAR, с 1,8 млн. куб. м. газ на ден, постъпващ в TANAP – Трансанадолския газопровод (съответната входна точка в Турция е Turkgozu на турско-грузинската граница).
Нито една друга европейска компания не би могло да се класира за участие в търг за изходящ капацитет в Турция и следователно нито едно друго дружество не би могло да участва в търг за входящ капацитет в Странджа. Получихме потвърждение, че както Botas, така и Socar са резервирали изходния капацитет в Маркоклар (въпреки че това не е официално обявено) и имат право да вземат и входния капацитет (90 %, ако обявените данни за входен капацитет от БТГ се съпоставят с капацитета, взет в Маркоклар) в България. Съотношението на входния капацитет, разпределен между двете компании, показва потенциала (4 към 1) за изпиране през азерски газ на руския газ в проекта на турския газов хъб. Единствената друга възможност е влизането през междусистемната точка Странджа-2, но там капацитетът е запазен изключително за „Газпром експорт“, пак поради обстоятелството, че макар на входната точка в България, да има потенциално свободен капацитет, изходния от турската страна е изцяло блокиран. И така, както в Странджа-1, така и в Странджа-2, неруските газови компании и компаниите от ЕС са просто изключени, с изключение на представителните количества азерски газ, нужни за задействане на маркетинг схемата – диверсификация за пред ЕК.
Това може да обясни защо Botas и БТГ потънаха в мълчание през последните дни, без да обявят резултати от търговете на двете страни.
Възможните обяснения са три на брой:
Първо, че изчаквали са турският президент Реджеп Тайип Ердоган да бъде обявен за победител в изборите и официално да бъде утвърден на поста си. Един от първите ангажименти, които той пое, беше свързан с турския газов хъб, което подтиква към по-внимателно следене на новините за разпределението на капацитети, идващи от Botas и БТГ.
Второ, че ранната „фаза на идентифициране на проблемите“ е показала, че ЕК няма да толерира подобна явна дискриминация срещу дружествата от ЕС и страните се опитват да прецизират стратегията за заобикаляне на тези пречки.
Или, трето, че и двата оператора на преносни системи може би изчакват резултата от формирането на правителство в България, която е критично важна за проекта, тъй като всичко друго, има вероятност, всяко различно от поредното служебно правителство, номинирано от президента Румен Радев, да забави процеса.
Какъвто и да е случаят, ръководството на БТГ трябва да очаква резултата от съставянето на правителство наистина много нервно. Защото залогът е голям – всъщност екзистенциален.
Играта на БТГ с „Турски поток
Наистина екзистенциален въпрос. Защото компанията не само зависи почти на 100 % от приходите за транзитни услуги, предоставяни на „Газпром Експорт“. Освен това войната и евентуалните санкции срещу прекия достъп на Газпром до инфраструктурата на ЕС могат да застрашат както изплащането на дълговете на БТГ, така и способността му да покрива оперативните разходи, свързани с българския участък на „Турски поток“.
Булгартрансгаз е в несигурно положение след предозирането с проекти на Кремъл. Компанията е изключително уязвима и силно задлъжняла на Газпром за изграждането на газопровода „Турски поток“, а приходите ѝ от транзитни такси сега са застрашени поради войната в Украйна и на практика неуправляемия политически риск свърза с Русия и Газпром. В резултат на това БТГ, вместо да диверсифицира клиентската си база, отчаяно се опитва да си осигури дългосрочни договори за руски газ, опирайки се в голяма степен на Турция.
Един от начините, по които компанията би могла да постигне това, е да се присъедини към плана на Ердоган и Путин за турски газов хъб, който би могъл да осигури допълнителни транзитни обеми през входната точка на Странджа. Съществуват обаче редица фактори, които биха могли да затруднят Булгартрансгаз при повтаряне на „успеха“ на „Турски поток“.
Първо, в търга на БТГ могат да участват само компании с капацитет за изход или вход в Турция. Това означава, че европейските компании няма достъп до NGTN – националната газопреносна мрежа на България, което означава, че БТГ ще даде предимство на компании извън ЕС. Това не се приема от Европейската комисия.
Второ, турското правителство е показало готовност да облагодетелства руски компании в енергийния сектор. Това би могло да затрудни участието на самата Botas или дори на азербайджански компании, които се използват, за прането на природен газ на намиращия се във война Газпром, дори ако той предлага най-ниската цена на газа, което не е така в момента.
Трето, ЕС е все по-загрижен за сигурността на енергийните си доставки. В резултат на това той може да не е склонен да одобрява нови договори, които биха позволили на руския газ да се влива в блока. Казвам „може да не одобри“, но всъщност това е въпрос повече на „кога“, а не на „дали“.
Като се имат предвид тези фактори, малко вероятно е БТГ да успее да повтори плана си за „Турски поток“, за да заобиколи реакциите на пазара и институциите на ЕС. Въпреки това компанията вероятно ще продължи да се опитва да си осигури дългосрочни договори за транзит на газ от „Турски поток“. Това е риск за компанията, но ръководството и смята, че трябва да го предприеме, за да оцелее.
Търгът за капацитет през юни
И така, да се върнем, откъдето започнахме – търга за капацитет през юни. Той може да се нарече по-точно „търг за капацитет юни-юли“, тъй като се провежда на два етапа:
– Първата фаза, която в момента е в ход, е тестови търг, за да се определи нивото на интерес на товародателите към входната точка на Странджа и да се изиграе задължителната партитура на тръжните процедури в ЕС.
– Втората фаза, която ще се проведе през юли, ще бъде същинският търг за капацитет.
Тестовият търг, логично, се провежда в „тестов режим“. Това означава, че резултатите от търга са ограничени до един месец. Тези резултати обаче ще покажат слабите места на плана за игра на Botas-БТГ – неговия преднамерено дискриминационен характер.
Търгът за капацитет през юли ще бъде истинското изпитание за БТГ. Ако компанията сключи договори за капацитет с Botas и Socar Energy, това ще бъде голяма крачка напред в усилията ѝ да си осигури дългосрочни договори за така желания от нея газ от „Турски поток“. Ако обаче БТГ не успее да сключи нито един договор, това ще бъде сериозен неуспех за компанията и може допълнително да застраши бъдещето на „Турски поток“ и руските газови потоци като цяло.
Резултатите от търга ще окажат значително въздействие и върху европейския енергиен пазар, тъй като през Турция в ЕС ще постъпва повече руски газ. Въпреки че, поне на теория, това би могло да доведе до по-ниски цени на газа за европейските потребители, естеството на газовата политика на „Газпром“ облагодетелства посредниците и политическите брокери, а не крайния потребител. Ако тандемът Botas-BTГ не успее да постигне резултати, последиците ще бъдат огромни – на корпоративно ниво, но най-вече на геополитическо ниво. Стабилните и значителни продажби на газ от страна на „Газпром“ са от съществено значение за способността на Кремъл да финансира операциите си в региона, включително тези на тайните си служби – ФСБ, ГРУ и СВР, а напоследък и тези на все по-настойчивата и все по-агресивна група „Вагнер“ и нейната армия от наемници (от осъдени).
Някои подробности за входната точка на Странджа-2
Нека се абстрахираме за момент от геополитиката и екзистенциалните заплахи към нещо, което на пръв поглед изглежда твърде техническо, за да го разберат или да се интересуват от него неспециалисти, но което всъщност е доста важно. Това е фактът, че в газоизмервателната система (ГИС) Странджа-2 – през която природният газ от „Турски поток“ влиза в България – на българска територия се намират два отделни потока: един към транзитния газопровод и втори към вътрешната преносна мрежа, която покрива местното потребление и които минават през КС „Лозенец“. Именно през „местния“ газопровод руският природен газ продължава да постъпва в България след прекратяването на договора на „Булгаргаз“ с „Газпром Експорт“ на 27 април 2022 г.
Това е важно по една много специфична причина. Един от начините за „изпиране“ на руския газ е той да влиза от Турски поток в Турция през 11-километровия специален тръбопровод в Странджа-2 и да излиза обратно към Турция отново по тръбопровода Странджа-Малкочлар, след което може да се търгува без ограничения. Алтернативно, ако се внася сегашната смесена газова смес на Botas (с руски газ) и SOCAR Energy Co, тя също може да се продава директно на (базираната в България) борса Balkan Gas Hub. С други думи, има начини да се заобиколят ограниченията на ЕС.
Корупционната връзка на природния газ и войната
Съществува силен интерес към закупуването на руски газ, тъй като той се търгува с отстъпка от 7-8% под референтната цена TTF – стандартът на ЕС, определен на базираната в Нидерландия газова борса – което го прави привлекателен за посреднически сделки в България, Румъния, Словакия и Унгария. Потребителите, разбира се, продължават да плащат най-високите цени, но за политическите и бизнес посредници се предлагат някои много добри маржове на печалба. Само компании, одобрени от господата Путин, Ердоган, Радев и Орбан, могат да се включат в печалбарството, като използват приходите отчасти за финансиране на други канали на руското влияние.
Изглежда, че планът А на BTГ и Botas за проекта „Пръстен на солидарността“ включва само одобрени от Botas търговци, които целят увеличаване на доставките на газ до 19 млрд. куб. м годишно, което на практика блокира капацитета на Трансбалканския газопровод за обратен поток, поставяйки го извън обсега на всеки конкурент от ЕС. Оценено през средни цени на TTF за 2022 г. допълнителният паричен поток във военната каса на Путин може да достигне 7 млрд. долара.
Така че не само ръководството на BTG чака нервно. И за подстрекателя на войната в Кремъл – а оттам и за всички негови партньори в Югоизточна Европа – за тях това е въпрос на живот и смърт. Което обяснява и сегашната истерия на руската пета колона в България по повод съставянето на новото редовно правителство, което ще отнеме лостовете на изпълнителната власт от президента Радев.
Илиян Василев
