Винаги съм следвал ценностите си и постоянно ги доказвам. Неразрушим оптимист съм

Сам не мога да си обясня историята, касаеща чувствителността на българина към мъката и болката, затова винаги я предавам хронологично. Защото то се случи постепенно, естествено и органично. Когато започна войната, превеждах масивни текстове най-вече от руски – от водещи техни опозиционни медии. И при мен се скупчиха страшно много хора, защото медиите ни бяха неадекватни и изпаднали в ступор. Сега анализите станаха малко по-адекватни. Впоследствие реших, че трябва да се помага. Първият човек, с когото се свързах, беше Наталия Елис от Пловдив, която се занимаваше от първия ден на войната с дарения. С нея започнахме да правим акции за неща от първа необходимост. Няколко дни по-късно си казах, че е добре да събираме и пари и си публикувах личната сметка. Започнаха да се изсипват планини от пари. Около Великден м.г. събрахме 26-7 хил. лв. за обувки. През цялото време се стараех да показвам къде отиват тези средства. Тогава се получи ефектът на снежната топка. Човек трябва да е равен на отговорността и аз се опитах да държа ниво. С генераторите, почти 500, направихме за месец и половина 1,4 млн. лв., а за Сирия и Турция само за седмица – 1,3 млн. лв. Последваха къщата на Талев и други по-малки инициатива. До момента парите са над 3,5 млн. лв., коментира в студиото на Алтернативата депутатът от ПП-ДБ Манол Пейков.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Последно купихме бус за малко над 50 хил. лв. за кучетата на спасителните отряди в Банско; за чешмичката в памет на Милен Цветков са нужни 12-15 хил. лв. Искаме да е готова за рождения му ден на 30 юли. Последната ни кампания е за Нова Каховка. Виждам, че има акумулирана обществена динамика. Имам оферти от 6-7 места за филтри за пречистване на вода, но ми е нужна повече информация кои са най-подходящи. Разчитам на доброволци, колеги и приятели. Съотношението между правилната цена, качествения продукт и навременната реакция е много важно.
Границата на емпатията е границата на доверието. Засега, вече повече от година, трупам енергия. Преценил съм си рисковете. Впоследствие направих фондация. Хората ми се доверяват, защото правя всичко в лично качество. Моето верую е, че ако не съм себе си, няма как да получавам доверие. Най-големите грешки, вкл. и на някои от водещите партии, са, че ходят на пръсти около избирателите си, а не следват ценностите. Аз винаги съм следвал ценностите си и постоянно ги доказвам.
Днес стартирахме неочакван и спонтанен проект: 102 годишна дама от Лом е решила да съди Волгин за негово брутално изказване от 1 февруари – ден за почитане жертвите на комунизма и убитите от Народния съд, а именно думите му: „Разбирам защо е бил нужен Народният съд“ по повод на жив човек. Дамата решава да повдигне дело и понеже няма ресурс, дава символно 1000 лв. Свързах се с адвокат и предложих да направим колективен иск без да подозирам какво ще ми се случи. От сутринта до момента имам между 80 и 100 имейла от хора, желаещи да се включат в иска. Историите на тези хора са толкова потресаващи, че е редно да се съберат в книга. Това е чиста проба памет.
Като даденост и мислене съм оптимист. И с годините ставам все по-неразрушим оптимист. Вярвам, че България почва да узрява. Идва ред на т.нар. трето поколение, което да опитоми държавата и администрацията.

Георги Господинов не е и не трябва да бъде разглеждан като изолирано явление. Имам щастието да съм проследил цялата му кариера. Издатели сме му от 25 години. Той винаги успяваше да поддържа верния тон. Не вървеше след егото си, а след таланта си. За да не остане той единствен, за да минат и други по тази пъртина, трябва общо усилие. Съседна Сърбия продава 100 книги на свои автори за година, ние продаваме до 10, защото това се прави по частни канали. Нужно е общо усилие, което държавата да уважава и подкрепя. Не са нужни много пари. Но работата изисква много опит, лобиране, разговор с хора, които често не са ти симпатични, и търсене на пресечни точки. Една словенка много добре го каза: „Това е обратното като логика на нормалния бизнес. За да има търсене, трябва да има предлагане.“ За да изберат точно тебе, ти трябва да си видим. Следователно трябва някой да те предлага. Агенцията, която стартирахме – с един служител, изключая себе си като собственик – успя за година да продаде 13 български книги. Вярно, в съседни страни, но това си е постижение. Надявам се да се появят и други агенции и да има конкуренция. Вече всички разбраха, че е важно да се издава българска литература, обобщи в заключение депутатът издател.