Руско-украинската война: настъпление на украинските сили в южната част на страната и продължаваща война между силите за сигурност на Путин
Ситуацията на фронта
Запорожското направление. Продължава първата фаза на настъпателната операция на украинските отбранителни сили. На юг предните украински части, по отделни роти и батальони с минимално участие на новосформирани бригади и основни резервни сили, продължават настъпателните си действия в няколко основни направления: от Лобково, придвижване от Орихив към Токмак, напредване южно от Велика Новосилка и бойни действия в района на Угледар. Във всяко направление дълбочината на настъплението е до няколко километра. Украинските части се разчистват и консолидират в отвоюваните линии.
Като се имат предвид горепосочените направления, може да се предположи, че крайната цел на настъплението от Орихив към Токмак е настъпление на украинските сили към Мелитопол с последващо пресичане на руския сухопътен коридор в Крим. Настъплението от Велика Новосилка, от друга страна, може да бъде насочено в няколко посоки и е възможно в дългосрочен план да бъде част от настъпление към Мариупол. Важно е да се отбележи, че руснаците все още не са в състояние да определят коя от тези посоки ще бъде основната. Въз основа на официалните доклади на украинския генерален щаб можем да кажем, че резултатите от гореспоменатото настъпление на украинските части на юг са освобождението на седем населени места в Запорожското и Донецкото направление.
В същото време е важно да се отбележи, че въпреки използването от украинското командване на този етап на части с ограничена функционалност, руският му „колега“ вече е принуден да привлича резервите си от 2-ра и 3-та линия и от други направления, по-специално от Херсон, които бяха освободени след взрива на Каховската ВЕЦ. А това открива възможности за украинските сили да ги унищожат с артилерия и системи за далечен обсег на действие. Освен това продължава методичното унищожаване на логистиката в тила на руската групировка, действаща в южната част на Украйна. И двете дейности са от решаващо значение, защото както унищожаването на резервите, така и логистиката са ключът към пробиване на по-нататъшните руски отбранителни линии.
Бахмут
Украинските сили продължават настъплението си и в района на Бахмут. На този етап целите и задачите им в района са съвсем ясни: да прикрият Бахмут от север и от юг. Придвижването се извършва в посока Берхивка и Клишивка. По-специално значението на Берхивка се състои в това, че тя е най-високата точка на север от Бахмут. От нея украинските части ще могат да обкръжат града от север чрез по-нататъшно настъпление.
За да задържи украинското настъпление по фланговете на Бахмут, през последните седмици руското командване прехвърли сериозни сили в района на Берховка и Клишивка, а именно подразделения на въздушнодесантните войски. Тоест за сметка на армейския елит руснаците се опитват да стабилизират фронта край Бахмут и след това да възстановят загубените позиции. Въпреки това това не им дава сериозно предимство. Използвайки артилерия, украинските отбранителни сили вече методично унищожават както живата сила, така и артилерийските средства на противника. Последното е много важно, защото въпреки че руснаците са успели да придвижат голям брой човешки ресурси, за да стабилизират фланговете на Бахмут, без подкрепата на артилерията тази маса от жива сила не може да ги задържи.
Що се отнася до самия град, украинските отбранителни сили успяха да поемат контрола над всички руски логистични маршрути, които осигуряват частите им в Бахмут. Намирайки се на доминиращите височини около града, украинските военни могат да виждат всички движения на противника и да унищожават неговия персонал и оборудване.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Трябва да се отбележи също, че с изтеглянето на ЧВК „Вагнер“ от Бахмут и замяната ѝ с редовни части на руската армия броят на контактните сражения значително намаля. За разлика от Вагнеровите, редовните части на руската армия не са толкова активни в придвижването на жива сила.
Пригожин срещу Шойгу и Кадиров
Голямата новина: Всички членове на доброволческите части в т.нар. зона на „специалните сили“ трябва да подпишат договори с руското министерство на отбраната до 1 юли 2023 г. Заповедта за това е подписана от ръководителя на министерството Сергей Шойгу. Според представители на Министерството на отбраната „това ще даде на тези формирования необходимия правен статут и ще създаде единни подходи за организиране на цялостната поддръжка и изпълнение на задачите от тях.
Министерството на отбраната обяснява действията си и с предполагаемата необходимост от правно регламентиране на дейността на паравоенните формирования във войната срещу Украйна и от разширяване на обхвата на установените от държавата мерки за социална защита и подкрепа на „доброволците“ и членовете на техните семейства.
Заповедта дава право на всички „доброволци“ да подпишат индивидуални договори или с „доброволческите отряди“, или с Министерството на отбраната като военнослужещи на договор. Тя се отнася и за частните военни компании, включително ЧВК „Вагнер“.
По-късно руското министерство на отбраната съобщи, че първият договор е подписан с „доброволческо формирование“ в зоната на СВО – подразделение със специално предназначение „Ахмат“ (основната бойна сила на Чечения).
Какво беше казано: Евгений Пригожин, собственик на „Вагнер“, коментира новата заповед на руското министерство на отбраната: „Тези заповеди и укази, които се формират от Шойгу, те се отнасят за министерството на отбраната и за армията. ЧВК „Вагнер“ няма да подписва никакви договори с Шойгу… ЧВК „Вагнер“ координира действията си с генералите отдясно, отляво, с командирите на частите, има най-дълбок опит и е високо ефективна структура. За съжаление, по-голямата част от военните части не разполагат с такава ефективност и това се дължи именно на неспособността на Шойгу да управлява правилно военните формирования… Що се отнася до субординацията, разбира се, ЧВК „Вагнер“ е напълно подчинена на интересите на Русия и на върховния главнокомандващ. На територията, съгласно заповедите на Герасимов и Шойгу, ЧВК „Вагнер“ съгласува всички техни действия и изпълнява задачите, възложени от генерал Суровикин.
Защо е важно: От военна гледна точка действията на руското Министерство на отбраната са съвсем логични. В зоната на военните действия всички руски военни формирования, включително и „Вагнер“, трябва да се подчиняват на заповеди и директиви и да действат под единното оперативно командване на този, който отговаря за т.нар. военноморски сили, т.е. на руския Генерален щаб начело с генерал Герасимов. Просто е невъзможно ефективно да се водят бойни операции едновременно от „паралелни“ армии, всяка от които действа по свое усмотрение. Действията на Вагнер и неговия началник Пригожин нарушават системата за оперативен контрол и в резултат на това намаляват ефективността на руската групировка, воюваща в Украйна. Ето защо инициативата на Министерството на отбраната, от една страна, е наистина добронамерена в интерес на подобряването на тази система за управление.
Също така, обещавайки да разпростре върху „доброволците“, както и върху техните семейства мерките за социална защита и подкрепа, установени от държавата, Министерството на отбраната иска да покаже внимание и грижа към тези, които поради „патриотични подбуди“ доброволно са се съгласили да участват във войната срещу Украйна.
От друга страна, Шойгу и Ко. с постановлението си убиват два заека с един куршум: проявяват усърдие да подобрят качеството на управление на войските, а в същото време се опитват да укротят ЧВК „Вагнер“ и да отслабят Пригожин – основния им противник в териториалните войни между руските служби за сигурност.
Освен това Шойгу във войната си с Пригожин вече активно използва бившия полковник Роман Веневитин от 72-ра бригада на руските въоръжени сили, който преди това беше задържан от ЧВК „Вагнер“ за стрелба по автомобил на ЧВК. След освобождаването си той записва видеопослание, в което обвинява Вагнеровци в изтезания, а самия Пригожин – в дискредитиране на руската армия. По-специално Веневитин казва, че войските на Министерството на отбраната край Бахмут са били многократно тормозени от Вагнер. Те са били принудени да подпишат договори с ЧВК. Имало е и случаи, когато бойци са били отвличани, за да бъдат разменяни за боеприпаси. Подполковникът също така обвинява Вагнер, че е откраднал военното оборудване на бригадата.
В едно от последните си обръщения Веневитин обвинява Пригожин, че е насочил украинската артилерия към дясната ръка на Кадиров – Адам Делимханов. В частност последният публично обвини Евгений Пригожин, че сътрудничи на украинското разузнаване. „Както съм твърдял и преди, в опита си да ме дескридитира, Пригожин разгласи факти за държавна измяна. Преди това те са сътрудничили на вражеското разузнаване, организирайки изтичане на информация за местоположението на нашите части. А сега това се е случило отново. Според информацията, с която разполагам, сега те са си отмъстили на Рамзан Кадиров, който по-рано беше заплашил да разкрие източниците на богатството на Пригожин“, каза Веневитин.
Както постановлението, издадено от Министерството на отбраната, така и изявленията на Веневитин (без оглед на тяхната достоверност) показват изключителната степен на конфликт между Шойгу и Пригожин. Фактът, че кадировците демонстративно са подписали договора първи, показва, че в конфликта между Шойгу и Пригожин те явно са застанали на страната на първия. Нещо повече, реториката на Путин по време на срещата с т.нар. военни кореспонденти (военни блогъри) показва, че той също е на страната на Министерството на отбраната. Като се има предвид това, Шойгу явно се опитва да използва стратегическото си предимство, за да осъществи окончателна разправа с опонента си.
От друга страна, за Кадиров настоящата ситуация с Пригожин и демонстративното вземане на страната на Министерството на отбраната е шанс да се върне в националния дневен ред, от който някога беше изхвърлен.
Като цяло конфликтът между Пригожин и Шойгу, както и други подобни задкулисни действия между „кремълските кули“, от самото начало е бил замислен така, че да настрои ръководителите на службите за сигурност един срещу друг, за да може енергията им да се използва не за дворцови игри, а за война помежду им. Засега този конфликт не представлява пряка заплаха за Путин, поради което той не се намесва в разрешаването му. От една страна, това е война във втория ешелон на руската вътрешна политика, а от друга, Пригожин на практика балансира между Министерството на отбраната и ръководителя на Чечения Кадиров. Въпреки това, веднага щом ситуацията започне да излиза извън контрол и някой от играчите започне да набира по-голяма тежест, отколкото „трябва“, което ще застраши режима на Путин, Кремъл ще действа. Между другото, позоваването на Пригожин на Суровикин е точно в този дух. Наскоро той вече обяви, че генерал Мизинцев ще стане министър на отбраната, а генерал Суровикин – началник на Генералния щаб. Техният контрол върху руската армия и особено върху специалните ѝ структури като ГРУ и ССО би помогнал на собственика на „Вагнер“ значително да набере тежест и да се придвижи в първия ешелон на руската политика. А Путин изобщо не се нуждае от това. Затова той ще продължи да ги държи на къса каишка и да ги настройва един срещу друг.
Във всеки случай продължаващата конфронтация между путиновите силоваци, засилваща недоверието и нетърпимостта помежду им, е само от полза за Украйна. Така че, в съответствие с традицията – „шоуто трябва да продължи“ и „викаме и за двата отбора“.
Игор Федик
