РСМ е основен център за създаване и разпространение на фалшиви новини

Изразеното становище от Любчо Георгиевски [по повод Резолюцията на Германския парламент за утвърждаване на македонската идентичност] е най-правилното. Съжалявам, че българските политици не направиха подобно такова. Новината сякаш премина като експресен влак през българските политически партии. Отдавна сме минали фазата, в която МВнР трябва да реагира. След неговата реакция няма други последващи действия, свързани с постоянното отстояване на българския национален интерес. Декларацията наистина е парадоксална, тъй като езикът, идентичността, нацията и културата не са обект на международно признаване. Освен подобна декларация, която очевидно беше договорена, има още няколко държави, с които се водят активни разговори, и са в напреднал стадий да се предложат подобни решения. На фона на обществено-достъпната информация бих казал, че държавата България спи. Всъщност РСМ се опитва да заобиколи френското предложение, а Европа не е заинтересована да следи в детайли неговото изпълнение, коментира в студиото на Алтернативата доц. Спас Ташев, ИИНЧ при БАН.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Към момента България и РСМ имат два подписани двустранни протокола, в които са залегнали българските искания (четири+едно), а Скопие се е съобразило с тях и дори е поело срокове за изпълнението им. По отношение на тези ангажименти не се споменава и дума – нито в самата РСМ, нито извън нея. Те се отнасят до реална промяна в учебниците, отказ от език на омразата, равноправие на лицата с българско самосъзнание и разкриване досиетата на югославските тайни служби, плюс пето искане, че РСМ няма териториални претенции. И по петте искания липсва движение. Българите са най-маргинализираната общност в РСМ. Всички останали общности имат изобилие от права, а българите нямат основни права.
Конфликтът дори на тлее, а гори от 1944 г. до днес. Управляващият тоталитарен режим в България до 1989 г., най-вече под натиска на Москва, налагаше забрана да се коментират подобни проблеми, тъй като това всявало разединение в рамките на някогашната социалистическа общност. Какъвто беше комунизмът, такава ни е и демокрацията – нихилистична. По отношение на такива жизнено важни въпроси, тъй като Македонският въпрос от Освобождението ни до днес е стоял в основата на българската външна политика, не виждам дебат сред българските политически партии, нито активно търсене на решения. По скоро тичаме след събитията.

Държавната доктрина на РСМ не е домашен продукт. Създадена е в Белград и Москва, установена е като изпълнителна идея през 1944г. и оттогава досега не е променена. Москва се опитва чрез контролирани от нея структури да засили влиянието си в европейските процеси – идеята за троянския кон. Ако това не се удаде, то Белград и Москва предпочитат Скопие да остане нереформирано, но да не влиза в ЕС. Така че битката е дали да има реформи в Скопие или да няма, като управляващите в там са твърдо за запазване на това старо статукво и ако цената на такова нежелание за промени е отказ от реално членство, те биха провеждали политика против реалното членство. И тъй като няма как да го обяснят на своите граждани, възниква реално противоречие – една проевропейска фразеология и едно антиевропейско действие.
Българската политика трябва да бъде променена на качествено ново ниво и тук става въпрос за промяна на философията. Имаме прекрасни специалисти, които следят задълбочено нещата, но нямаме решения, защото нямаме средства. Ако в модерния свят в държавата има ресурс, но няма енергия зя реализиране на стратегически цели, обществото има енергия, но няма средства. Модерните държави са го решили чрез създаването на държавни програми, кандидатстване на базата на проектни начала от различни НПО, които си подават ръце и работят активно. България не разполага с такива средства. Имаме гръмки названия, но те са лишени от съдържание. Нямаме програма за лобиране, за работа с чуждестранни учени или журналисти. Какво е направила България, за да се появи една статия в наша подкрепа? Вярвайте ми, нищо! Решението е сблъсък на различни гледни точки. В момента Скопие активно лансира гледната си точка. България беше първата страна в света, признала днешна РСМ през 1992 г. Германия я призна през 1996 г. Възниква въпросът какви бяха стратегиите на Германия през този период? Защо призна Хърватска и Словения като независими държави четири години по-рано, а остави Македония да се гърчи в сферата на сръбската агресия и влияние? Западна Европа има много сериозни грехове за сегашната ситуация и за сблъсъка на интереси в РСМ. Решението е истинско демократизиране на РСМ. Скопие се е съгласило, че трябва да приложи промяна на конституцията и останалите четири искания от преговорната рамка. Всички те са от полза за македонското общество и против интересите на тези, които се опитват да са кукловоди.
Има анализи – разработки на ЕС и САЩ, че РСМ е един от основните центрове за създаване и разпространение на фалшиви новини не само по Македонския въпрос, а и касаещи глобални сблъсъци на интереси. Скопие е крачки пред България в използването на ИИ. Голяма част от коментарите под статии са дело на ботове, генериращи непрекъсната омраза към България, а ние ни са даваме сметка на какво е продукт този език. Срещу една обективно поднесена новина в Скопие имаме сто фалшиви негативни към България. При съотношение 100:1 няма как да искаме промяна на общественото мнение. В Скопие хората имат самосъзнание на нива: едно е поведението им пред обществото, друго – в семейство и с приятели. Свобода в РСМ няма: тотален контрол, промиване на самосъзнанието и масово разпространяване на лъжи. Това трябва да се прекъсне по някакъв начин, подчерта в заключение доц. Ташев.