Русия навлиза в епоха на хаос, свързан с изхода от войната

За да се отговори на въпроса защо вагнеровци са престъпници, трябва да се тръгне от създаването на съветската власт – от тясното преплитане на криминалното и чекисткото. Самият Сталин говори за социално близките – криминалните, и социално далечните – политически образованите, които унищожи по лагерите. В основата си съветско-руската върхушка (Путин е типичен представител на чекистите и КГБ по произход и манталитет) винаги има връзка с криминалния ум. Анализът на съветско-руската власт е в това, че криминалното и политическото са неотделими. Политическата репресия е близка до криминалната, до особената враждебност срещу хората, които имат друг морал и подлежат на унищожение – т.нар. буржоа. Целият начин, по който оперира тази репресивна система, е типично бандитски. Самият Путин произхожда от ленинградските дребни бандитчета. Уличният криминал и държавният криминал използват подобни методи в различен мащаб: изнудване, заплаха, мокри поръчки и тънката психология на уличния бандит, коментира в студиото на Алтернативата психиатърът и съпредседател на КОД д-р Любомир Канов.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Има конспиративно мислещи хора, които виждат замисъл и инсценировка в действията на Пригожин. Не вярвам в това. Става дума за епилептоиден пристъп на гняв на един блатар, тръгнал на поход. Това е бандитска заплашителна поза, без обаче да споменаваш най-главния хазяин. Когато той разбира, че трите му деца са под контрол, гневът му бързо спихна наред със стихийния бунт и се намери парламентьор. В случая става дума как спихна страхът на Путин, защото като всички блатари те и двамата са страхливци.

Наблюдавахме дразги между бандити. Те са важни и политически, но крайно обезпокоително за Путин беше как реагира населението в Ростов на Дон наред с пасивното отношение на граничарите по пътя, което означава че дните му са преброени. И това се усеща като слабост. Човек, който е страхлив и слаб, а и има подземно настроение срещу него, вкл. и в армията, е обречен. Още щом започна войната, предрекох, че с него е свършено. Въпрос на срокове е. Едва ли предстоящите догодина избори ще решат този въпрос. Психологията на руския народ е такава, че той е центростремителен народ – той винаги се сплотява около бащицата, императора и т.н., защото е възпитаван столетия, че свещеното му място е нападано главно от Запада и разпадът на централната власт го безпокои. Когато обаче армията търпи поражение (и от това се страхува Путин), настъпва 1917 г. – армия и различни въоръжени групи започват да враждуват в борба за централната власт. Народът сякаш се страхува повече от разпадане, отколкото от диктатор: ако диктаторът е слаб, трябва да бъде обезглавен.
Времената са смутни. Русия влиза в епоха на хаос, който ще бъде свързан с изхода от войната. Единственият шанс да се запази някакво статукво, е ако тя влезе във фазата на позиционна война – хроничен, замразен конфликт, където се стрелят без никой да вземе превес, което за мен изглежда нереалистично и ако украинците покажат някакъв успех и ако руската деморализирана армия мине в паническо отстъпление, тогава камбаните бият за Путин (по Хемингуей), посочи в заключение психиатърът.