Бюджетът ще бъде приет до края на месеца и ще влезе в сила от 1. 08.

Още в самото начало на българското членство в ЕС станах част от група, наречена Евротийм, чиято задача беше да популяризира и обяснява на българската публика въпросите с приемането на еврото. Може би беше подценена тази динамика в определени обществени среди и настроения на постепенно развиващ се страх от влизане в Еврозоната – страх, върху който в момента паразитират няколко политически сили в опит да извлекат чисто електорални дивиденти, а не толкова да спрат България в пътя ѝ към Еврозоната. Разумната аргументация не въздейства в този спор, а дискусията нито е емоционална, нито разумна. Предстои сериозна кампания по запознаване на българите с особеностите на членството в Еврозоната и към нея непременно ще се включи кампания за аргументиране на ползите от членството с честното признаване и на потенциални проблеми, защото нищо човешко не е съвършено. Най-голямата опасност е, че при едностранен отказ на България да се присъедини възможно най-бързо към Еврозоната, ще се разплетат очакванията, които крепят самия валутен борд и той ще падне. Тя не е високо вероятна, но не може да бъде пренебрегвана. Стабилността досега винаги се е дължала на факта, че до няколко години влизаме в Еврозоната. Ако това не се случи, жизненият стандарт на българите ще пострада сериозно, коментира в студиото на Алтернативата депутатът от ДП-ББ д-р Георги Ганев.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Друга опасност е репутационният ефект. Финансирането на привлечен отвън капитал ще се оскъпи, защото премията за валутен риск ще се увеличи за българските заемополучатели, вкл. за държавата. Световните пазари са готови да отпускат дълг на съответната страна при доста по-благоприятни условия – нещо, което обаче е и опасно. Но частта, която се налага да се финансира според фискалната политика, ще бъде много по-евтина.
От 17-18-те млрд. лв. държавни пари една част ще отидат като капитал на българското участие в ЕЦБ, т.е. пак ще е нещо, което обезпечава българската парична маса и политика и най-вероятно една част ще остане на разположение на държавата, но тя ще е достатъчно малка, за да се притесняваме кой точно как ще ги открадне. България ще трябва да поддържа фискален резерв още дълги години и аз намирам тази политика за крайно разумна – тези пари пак ще се дадат на БНБ и тя ще ги управлява с портфейл.
Идвам от среща на нашата ПГ с г-н Димитър Радев – един от тримата кандидати [за шеф на БНБ], издигнат от ПГ на ГЕРБ-СДС. Той не е нашият кандидат, но категорично е кандидат, който ние бихме могли да подкрепим.

Важна за бюджета е номиналната промяна в БВП, която се очаква да бъде около 12-13%; инфлацията е с тенденция да спада. Планираният дефицит е 3%. Това, което установихме, гледайки внесения от сл. правителство бюджет, установихме две неща: очевидно има нареждане откъм Президентството възможно най-много да се раздуе дефицитът, който да бъде внесен в НС с цел то за бъде поставено в ситуацията, при която МФ да внася огромен дефицит и на депутатите да е възложено да го свалят, ако могат. Обикновено работи обратното – финансовият министър да е стиснат с надеждата депутатите като натоварят бюджета, да не е твърде много. Единствената сериозна опасност приходите да не се съберат е да не дойде второто плащане по ПВУ, което се очаква към края на годината. В приходите на общественото осигуряване си има резерв от още 200-300 млн. лв., защото осигурителният доход за годината ще нарасне с повече, отколкото е заложено. Бюджетът ще бъде приет до края на месеца и ще влезе в сила от 1. 08., потвърди накрая д-р Ганев.